Решение № 13178 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Ол Трейдинг 2020 ЕАД, чрез процесуален представител срещу Решение 2639/19.04.2024г., постановено по адм. дело 9994/2023г., на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-22220422005187-091-001/18.04.2023г., издаден от орган по приходите, в частта потвърден с Решение 1257/31.08.2023г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, с който на търговецът са установени задължения за ДДС по ЗДДС за периодите 01.04.-31.07.2021г., 01.11-30.11.2021г., 01.12.-31.12.2021г. и 01.03.-31.08.2022г. главница в размер на 31 137.76лв. и лихви за забава в размер на 467.86лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се твърди, че съдът е нарушил нормата на чл. 9 от АПК, като не е изпълнил задължението си визирано в чл. 171 от АПК не е разпределил доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти, като дадените в тази насока указания са общи и липсват конкретни указания с оглед оспорването на РА. На второ място се сочи, че АССГ не е изложил свои собствени мотиви по спорния предмет, като е нарушил нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК. На трето място се твърди, че са налице предпоставки за право на ползване на ДК по фактури издадени от доставчиците Интернешънъл Кънсълтинг ЕООД и П. Трейд ЕООД. Сочи, че по отношение издадените фактури от доставчиците са представени доказателства за реалното изпълнение на договорените консултантски услуги. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане евентуално за отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски. Ответникът Директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на АССГ. Претендира възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-София-град е била законосъобразността на РА Р-22220422005187-091-001/18.04.2023г., издаден от орган по приходите, в частта потвърден с Решение 1257/31.08.2023г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, с който на търговецът са установени задължения за ДДС по ЗДДС за периодите 01.04.-31.07.2021г., 01.11-30.11.2021г., 01.12.-31.12.2021г. и 01.03.-31.08.2022г. главница в размер на 31 137.76лв. и лихви за забава в размер на 467.86лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган при недопускане на съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е и, че РА е материалнозаконосъобразен предвид следното: За данъчен период април 2021г. август 2022г. доставчикът Интернешънъл Кънсълтинг ЕООД е издал на РЛ 21бр. данъчни фактури с предмет консултантски и преводачески услуги . Към фактурите са представени платежни документи, приемо-предавателни протоколи и договор. Установено е ползването на подизпълнители. Данъчния орган е приел, че липсват доказателства за реалното осъществяване на услугите, като е налице фиктивно съставени счетоводни записи и оформени счетоводни документи, без реално извършени доставки. За данъчен период април 2021г. август 2022г. РЛ е ползвало право на ДК и по 1бр. фактура издадена от П. Трейд ЕООД с предмет консултантска услуга по договор . От доставчика е представено копие на фактурата, договор и протокол за приемане на извършената работа. Ревизиращия екип е установил липсата на подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за назначени на трудов договор лица и липсата на назначен персонал. Прието е, че не са представени доказателства и документи във връзка с извършените консултантски услуги в областта на стопанското управление, маркетинг и търсене на пазари. Липсват оферти и поръчки, заявени от РЛ за конкретен вид работа. Прието е, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за ползване право на ДК по тези фактури. АССГ е възприел изцяло доводите на ревизиращия е екип, като е приел липсата на доказана реалност на фактурираните услуги. Според съда правилно данъчния орган е отказал да признае право на ДК на РЛ по издадените му от двамата доставчика фактури. Решението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателни са и двата довода на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила липсата на дадени конкретни указания при разпределяне на доказателствената тежест в процеса и липсата на изложени собствени на съда мотиви свързани с конкретния спор. На първо място в нарушение на чл. 170, ал. 3 от АПК съдът не е дал изрични и точни указания към страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, а е използвал общи указания без точно и ясно да конкретизира коя страна каква доказателствена тежест следва да носи с оглед констатациите в оспорения РА и наведените в жалбата доводи от страна на оспорващия. В резултат на това процесуално нарушение по делото касаторът не е имал възможност да поиска събирането на такива доказателства които биха му дали възможност да опровергае констатациите в РА, което от своя страна е довело и до неправилни правни изводи за липсата на представени доказателства от страна на търговецът, опровергаващи липсата на предпоставки за право на ползване на ДК по издадените фактури. На второ място правилно в касационната жалба се сочи допуснато нарушение от АССГ на нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, приложима предвид § 2 от ДР на ДОПК, а именно липса на мотиви. Изискването за това е императивно заложено в посочената норма, която гласи, че съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и съответните правни изводи. Този анализ не трябва да е формален, а да позволи запознаване с правната воля на съда по отношение на спора, защото именно чрез тези съображения се предопределят както процесуалното поведение на страните, така и касационната проверка на съдебния акт. В конкретния случай както правилно е посочено и в касационната жалба съдебния акт не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В мотивната си част АССГ се е задоволи само да посочи съответните на спора правни норми и практика на СЕС, без конкретно да ги обвърже с установеното от фактическа страна. С едно единствено изречение първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата не се установява извършване на реални доставки от сочените като доставчици търговци. Липсва обаче конкретика от страна на съда от кои точно събрани доказателства се опровергава факта на реално извършване на договорените и фактурирани услуги. Съдът не е извършил задълбочен анализ и разбор на представените от РЛ доказателства към издадените фактури договори за извършване на съответните услуги и приемо-предавателни протоколи, за да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА. Не е извършена и съпоставка на събраните доказателства със заключението на ССЕ, а само е посочено, че чрез нея не се опровергават изводите на ревизиращите органи намерили отражение н издадения РА. Правилно е посочено, че решаващият състав не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, съответно не е преценил обосноваността на приетото по делото заключение, правилността на дадените експертни изводи съобразно правилото на чл. 202 от ГПК и доколко същите са относими и установяват твърденията в жалбата, нито е изложил каквито и да било собствени съображения по спорните по делото факти, от които произтичат и определените с оспорения ревизионен акт публични вземания спрямо задълженото лице. Съдът не е посочил на базата на кои приети за установени факти и обстоятелства е изградил правния извод за законосъобразност на ревизионния акт, доколкото не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност, и не е заявено от съда, кои факти приема за установени, т.е. не е налице извод относно спорните и безспорните обстоятелства по делото. Именно съобразно приетите за установени факти съдът е длъжен да ги квалифицира и да направи съответните правни установявания / чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Липсата на изложени фактически и правни изводи по наведените от страните доводи опорочава правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти и обстоятелства. Касационната инстанция счита, че е налице соченото в касационната жалба нарушено изискване на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдебният акт не съдържа фактите по делото, установени от съда; липсва извършена от съда преценка на доказателствата; липсват собствени правни изводи. Липсата на фактически установявания е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, пропускът на съда налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, в хода на което на първо място следва АССГ да укаже на всяка от страните по спора доказателствената и тежест, като конкретно, точно и ясно и посочи фактите и обстоятелствата които следа да установи с оглед констатациите в РА и наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на последния. На второ място при новото разглеждане на спора следва първоинстанционния съд да извърши задълбочена преценка и анализ на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, вкл. и заключението на ССЕ и да изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, а именно налице ли е реалност на фактурираните услуги респек. налице ли са предпоставки за ползване право на ДК от РЛ по издадените му от доставчиците фактури за услуги. В съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК, що се касае до въпроса с разноските пред ВАС, компетентен да се произнесе е първостепенният съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,