Решение № 15996 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2012 г.

Решение № 15996 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емилия Миткова Миланова, от гр. Благоевград, против решение № 841 от 8.06.2012 г., постановено по адм. д. № 191/2012 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Областният управител на Област Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Емилия Миткова Миланова против заповед № ОА-ЧР-1063/20.12.2010 г. на Областния управител на Област Благоевград, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорвана заповед е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че Емилия Миткова Миланова е заемала длъжността "старши експерт" в дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" в областната администрация. Служебното правоотношение на касаторката е прекратено след като по повод изменението на Устройствения правилник на областните администрации в сила от 17.12.2010 г. са намалени бройките на дирекцията от 17 на 15, въз основа на което органът по назначаването е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 17.12.2010 г., при което бройките предвидени за длъжността, заемана от служителката са намалени от 2 на 1. При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Миланова, като независимо, че длъжността е продължила да съществува като нормативно определена, то са намалени бройките, определени да я изпълняват. От приложените като доказателство по делото длъжностни характеристики по несъмнен начин е установено, че двете длъжностни "старши експерт" в общата администрация са с различни функции, права и задължения, както и че новоразкритите две длъжности в специализирана администрация са с различни нормативни позиции от длъжността, заемана от касаторката и съответно са налице и разлики в системата от функции, задачи и задължения, утвърдени със съответната длъжностна характеристика. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. В случая е налице реално намаление на щатните бройки предвидени за конкретната длъжност, като една от бройките за длъжността "старши експерт" е била закрита. Фактът, че в резултат на структурните промени не е налице намаляване на общата численост на администрацията не обосновава извод за липса на реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Въпрос на свободна преценка на органа по назначаването е определяне на наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Ето защо за законосъобразността на уволнението по този текст е ирелевантна общата численост на персонала в администрацията към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Доводите на касаторката, че длъжността й е продължила да съществува под друго наименование и в непроменен обем, са неоснователни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че длъжността, изпълнявана от Миланова е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,