Решение № 17504 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2019 г.

ВАСVI отделение19.12.2019 г.докладчик Юлия Тодорова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 7207/03.12.2018 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 6420/2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология "Акад. И. П." ЕАД, против Заповед № РД-15-178/29.05.2018 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 17504 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) против Решение № 7207/03.12.2018 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 6420/2018 г., с което съдът е отменил по жалба на Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология "Акад. И. П." ЕАД (само болницата), Заповед № РД-15-178/29.05.2018 г. на директора на СЗОК и е върнал преписка по заявление вх. № 8221273/12.04.2018 г. за ново разглеждане и произнасяне в едномесечен срок, от датата на влизане в сила на съдебното решение. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответникът - Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология "Акад. И. П." ЕАД в писмено възражение по делото оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд С.-град е била Заповед за частичен отказ за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № РД-15-178/29.05.2018 г., издадена от директора на СЗОК. Със заповедта, на основание чл. 59б, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с чл. 260, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. и чл. 26, ал. 1, т. 2 от същия НРД е отказано сключване на договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО, по клинична пътека (КП) № 201 "Оперативни процедури върху щитовидна и паращитовидни жлези с голям и много голям обем и сложност" от Приложение № 17а "Клинични пътеки" към НРД за МД за 2018 година. От фактическа страна съдът е установил относимите за спора обстоятелства и след вярна преценка на събраните в хода на делото доказателства. Касационният жалбоподател е регистрирано лечебно заведение, което има разрешение за осъществяване на лечебна дейност №СБ-144/18.04.2016 г., издадено от министъра на здравеопазването. Предметният обхват на разрешението касае лечебната дейност на болницата, която следва да се осъществява в посочени структури (клиники, отделения и клинико-диагностични структури) с нива на компетентност, както следва: Клиники и/или отделения с легла: Клиника по хирургия - с второ ниво на компетентност в изпълнение на "Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия". Болницата е подала заявление с вх. № 8221273/12.04.2018 г. за сключване на договор с НЗОК, за оказване на болнична помощ по конкретно посочени 13 клинични пътеки за 2018 г., измежду които и КП № 201. С оспорената заповед е прието, че е налице несъответствие на специалните условия за сключване на договор с НЗОК по чл. 260, ал. 1, т. 2 във вр. с т. 1 от НРД за МД за 2018 г., относно наличието на документи, удостоверяващи, че лечебното заведение разполага с клиника/отделение III ниво на компетентност, от обхвата на медицинска специалност "Хирургия". При извършения контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 59 б ЗЗО, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно съответствието с материалния закон, съдът се позовава на чл. 59б, ал. 1 ЗЗО и на изискването, на което следва да отговарят изпълнителите на болнична помощ по чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО, за да осигурят достъпност и качество на медицинската помощ. Съдът е счел за неправилни фактическите констатации на органа, че болницата не отговаря на изискванията за осъществяване на медицински дейности по КП № 201 "Оперативни процедури върху щитовидната и паращитовидна жлези в голям и много голям обем и сложност" и следователно не може да бъде изпълнител по договор за предоставяне на болнична помощ по същата КП. Съдът обосновава тезата за материална незаконосъобразност на административния акт с обстоятелството, че досежно медицинският стандарт по КП № 201 по НРД за МД за 2018 и предоставяне на съответните дейности по него, следва да има издадена Наредба на министъра на здравеопазването (чл. 46, ал. 3 от Закона за лечебните завeдения). Приема, че нивото на компетентност се определя в съответствие с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 от същия закон. По делото не е спорно, че Наредба № 3 от 27.01.2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия, издадена от министъра на здравеопазването (обн. ДВ. бр. 11 от 10 февруари 2015 г., изм. ДВ. бр. 72/18.09.2015 г. в сила от 01.01.2016 г., изм. ДВ. бр. 37/17.05.2016 г.) е отменена с Решение № 13199 от 05.12.2016 г. на Върховен административен съд ( обн. ДВ. бр. 40 от 19 май 2017 г., в сила от 19.05.2017 г.). Действалата преди това Наредба № 20 от 23.06.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г.) съдът също констатира, че е отменена с Решение № 15086 от 12.12.2014 г. на Върховен административен съд ( обн. ДВ бр. 11 от 10.02.2015 г., в сила от 29.01.2015 г.). На това основание административният съд счита, че липсва нормативен акт, определящ към датата на договора, медицинският стандарт, по който следва да се изпълняват медицинските дейности по договор със СЗОК и по КП № 201, съобразно НРД за МД 2018. От съда е изведен решаващ мотив, а именно, че към дата 29.05.2018 г., няма утвърден с наредба на министъра на здравеопазването медицински стандарт, регламентиращ дейността по медицинска специалност "Хирургия". Съдът намира, че договор за изпълнение на тази клинична пътека може да се сключи само ако лечебното заведение отговаря на изискванията по приложение № 17 А към НРД за МД 2018 г. (обн. ДВ. бр. 34/2018 г. в сила от 01.04.2018 г.). С оглед на така изведените правни изводи, съдът счита, че в конкретната хипотеза е достатъчно болницата да има клиника по хирургия, поради което отменя заповедта за частичен отказ от сключване на договор по КП № 201. Решението е неправилно. Националният рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. е подзаконов нормативен акт. По силата на чл. 260, ал. 1, т. 2 НРД за МД 2018 г. и Приложение № 17 а към него, лечебното заведение следва да отговаря на специални изисквания за осъществяване на дейност по КП № 201, като се прилагат и разпоредбите на съответния медицински стандарт. Съгласно Приложение № 17а от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018, в раздел І. "Условия за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека" има изискване тя да се изпълнява в клиника/отделение ІIІ ниво от обхвата на медицинската специалност "Хирургия", осъществявана на трето ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт "Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия". Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с посочения медицински стандарт. В случая касаторът е отказал са сключи договор именно поради обстоятелството, че болницата не отговаря на изискването на Приложение № 17а към НРД за МД 2018, да има III ниво на компетентност. Приетите за установени относими факти по делото сочат на безпротиворечив извод, че към датата на подаване на заявлението за сключване на договор с НЗОК, лечебното заведение не е изпълнявало изискванията на Приложение № 17а към НРД МД 2018 г., касателно ниво на компетентност, тъй като е имало само II ниво. Посочените фактически основания обосновават законосъобразност на заповедта, независимо, че към настоящият момент няма приета по съответния ред Наредба за медицинския стандарт "Хирургия". Нивото на компетентност на лечебното заведение, което иска да осъществява медицинска дейност по КП № 201, е нормативно установено в Приложение № 17 а към НРД за МД за 2018. Спазването на изискванията на клиничната пътека е условие, без което договорът с НЗОК не може да бъде сключен, т. с. явява се съществен елемент от съдържанието му. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 286 от НРД за МД за 2018 г., която с оглед императивния си характер, въвежда задължение за болницата да изпълнява посочените по КП дейности и условия за предоставяне на медицинска помощ. В този смисъл са постановени: Решение № 13845/17.10.2019 г. на ВАС, шесто отд. по адм. дело № 1958/2019 г., Решение № 13955/14.11.2018 г. на ВАС, шесто отд. по адм. дело № 2412/2018 г., Решение № 4000/19.03.2019 г. на ВАС, шесто отд. по адм. дело № 14459/2018 година. С оглед на гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1