Решение № 903 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2093/2008 г.
ВКСI гражданско отделение01.12.2009 г.докладчик Костадинка Арсова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 25 от 13.02.2008 год. по гр. дело № 503 от 2007 год. на Смолянския окръжен съд.
Мотиви
Решение № 903 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2093/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). В. С. Т., Е. Х. Т. и С. С. Т. са подали касационна жалба срещу решение № 25 от 13.02.2008 год. по гр. дело № 503 от 2007 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 67 от 17.07.2007 год., постановено по гр. дело № 265 от 2005 год. на Девинския районен съд и е уважен предявеният от Д. лесничейство, гр. Д. ревандикационен иск за иглолистна гора с площ от 10 дка, представляваща имот № 1* в м. "Харманчетата" и иглолистен горски имот с площ от 9 дка в м. "Корията" и двете в землището на гр. &.. Правят оплакване за материална неправилност на решението и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, субсумирани в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) при преценка на доводите и възраженията на страните. Ответника Д. лесничейство, гр. Д. е представил възражение, в което оспорва изцяло касационната жалба като развива подробни съображения в подкрепа на изводите, направени в касирания съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в срока по чл. 218в, ал. 3 ГПК (отм.) започнал да тече на 20.02.2008 год. и изтекъл на 23.03.2008 год., а касационната жалба е подадена на 28.02.2008 год. с вх. № 946 в рамките на определения законен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Смолянския окръжен съд е уважил предявеният от Д. лесничейство, гр. Д. против В. С. Т., Е. Х. Т. и С. С. Т., като наследници на С. С. Т. ревандикационен иск за иглолистна гора с площ от 10 дка, представляваща имот № 1* в м. "Харманчетата" и иглолистен горски имот с площ от 9 дка в м. "Корията" и двете в по КВС на землището на гр. &. защото е счел, че физическите лица не са установили правото на собственост върху възстановените им по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗВСГЗГФ. Държавните горски стопанства са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ . В решението е посочено, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГ, Държавните лесничейства осъществяват управлението на държавния горски фонд, охраната и контрола върху горите и земите от него и на горите по чл. 14д от Закона за горите, редакция 1997 г., което обуславя и тяхното правомощие да предявят ревандикационният иск за държавните гори. Спорните гори са били възстановени на С. С. Т. по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗВСГЗГФ с решение на Областната комисия и се намират в рамките на айлак "Чилийте " и айлак "Кючук-добролу"., т. е. летните планински пасища. В решението е посочено, че правният статут на айлаците е уреден още в Закона от 1904 г. в който е упоменато, че те са д. собственост. Присъединяването на Родопите към Княжество България става през 1912 г. В чл. 3 и чл. 4 от Закона за горите /редакция от 1922 г./ е уредено, че горите и земите в айлаците са д. собственост. Границите на айлаците се определят от специално назначена Комисия, чийто констатации се утвърждават от Министерския съвет. За местността "Доспат" тази комисия е била назначена с ПМС № 37 от 17.08.1922 г. Тази комисия е съставила карта за горите в района на ревир "Доспат дагъ" от която се установява, че там няма частни гори. Действително горите са били възстановени на ответниците по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗВСГЗГФ от оторизираната за това Областна комисия, чийто решения не подлежат на обжалване. Този административен орган обаче не е имал право да възстанови по този ред в полза на частните заявители гори, които са д. собственост. В този смисъл въззивният съд правилно е извършил косвен съдебен контрол върху нейното решение и не го е зачел като произнесено извън рамките на компетентността на Комисията. Постановеното решение е правилно, допустимо и обосновано и следва да се остави в сила. Въззивният съд е изградил своите правни изводи, като е обсъдил задълбочено приобщения доказателствен материал. Решението съответстващо на приложимата материално правна норма, поради което е правилно е следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.
Цитирани разпоредби
1- чл. 14, ал. 2 ЗВСГЗГФ