Решение № 8494 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2016 г.

Решение № 8494 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. Т., чрез пълномощника му адв. З. Е., срещу Решение № 2886 от 27.04.2016 г., постановено по адм. дело № 9729/2015 г. от Административния съд С. - град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна – Кметът на Столична община, район "Подуяне" не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура е дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания и служебно - за съответствието му с материалния закон, прие следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Заповед № РД-48-11 от 01.09.2015 г. на Кмета на СО, район "Подуяне", с която на осн. чл. 65, ал. 1 ЗОбС е наредено изземване на общинско жилище, за което е съставен акт за частна общинска собственост № 0963 от 10.02.2000 г., находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] от владението и държането на жалбоподателя, тъй като го държи без правно основание. За да отхвърли оспорването съдът е приел за установено, че с влязла в сила, като неоспорена пред съда, Заповед № 77-01-2 от 28.02.2008 г. на Кмета на СО, район "Подуяне" е било прекратено наемното правоотношение с А. К. Т. и членовете на домакинството й, вкл. съпруга й Г. Т. и дъщеря й К. Т., възникнало на основание настанителна заповед № 77-02-75 от 19.09.2000 г. и сключен въз основа на нея наемен договор поради неплащане на наемната цена и консумативите за повече от 6 месеца. Установено е още, че със съдебно решение от 11.12.2009 г. на СРС е бил прекратен бракът между А. Т. и Г. Т. без съдът да се произнесе за ползването на семейното жилище, тъй като страните не са направили искане в този смисъл. Не е оспорено също така обстоятелството, че с акт № 0963/10.02.2000 г. апартамент № [номер] бил актуван като частна общинска собственост. С Констативен акт № 7701-2/08/31.08.2015 г. е установено, че А. Т. и К. Т. от години не обитават, а жалбоподателят Г. Т. не е изпълнил указанията на административния орган да се яви в общинската администрация ако желае да сключи договор за наем на свое собствено основание, но и не го е освободил доброволно. Въз основа на тази фактическа установеност, от правна страна съдът е приел, че заповедта за изземване на жилището е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните в хода на производството доказателства, както в тяхната взаимна връзка, така и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. Съдът правилно е приел, че са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост за изземването на общинския недвижим имот. Не се спори по факта, че се касае за имот - частна общинска собственост. Според приложимата в случая Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, настаняването в общински жилища се извършва със заповед от кмета на района по местонахождение на жилището, като заповедта има действие за всички членове на семейството (домакинството) на титуляра на настанителната заповед. В случая наемното правоотношение с титуляра на настанителната заповед – А. Т. е било прекратено с влязъл в сила административен акт. След влизане в сила на акта същият е задължителен за всички учреждения и институции в страната, вкл. и съда, от една страна. От друга - след влизането му в сила жилището се ползва, владее и държи без правно основание от член на семейството - жалбоподателя. Г. Т. не се е възползвал от предоставената му от общината възможност, след прекратяване на брака му с А. Т., да поиска издаването на нова настанителна заповед и сключването на нов наемен договор като докаже жилищна нужда. При положение, че между касатора и Район "Подуяне", Столична община, не съществува наемно правоотношение, не може да се приеме, че той има валидно право да ползва жилището, поради което изводът на решаващия съд, че са налице законовите основания за издаване на процесната заповед, са законосъобразни. Неоснователно е възражението на касатора за изтекла погасителна давност на изпълнителното основание, а именно Заповед № 77-01-2 от 28.02.2008 г. Изпълнителното основание, въз основа на което жилището ще бъде предмет на изземване по принудителен ред е заповедта за изземването му, а не заповедта, с която наемното правоотношение е било прекратено поради неизпълнение на договора за наем от страна на титуляра. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд