Решение № 14252 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9382/2012 г.

Решение № 14252 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9382/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Бета Форест" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Проф. д-р Димитър Атанасов" № 16, ет. 2, "Мирта Инженеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Проф. д-р Димитър Атанасов" № 16, ет. 2, "Мет Риъл Истейт" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Богова стъпка" № 4 /трите дружества със съдебен адрес: гр. София, ул. "Алабин" № 48/, подадена чрез процесуалния им представител адв. Константинова, срещу решение № 3725/15.03.2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 13863/2011 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-615/23.08.2011 г. на министъра на околната среда и водите. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които се свеждат до следното: 1. Липса на втората предпоставка на чл. 19, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/; 2. Неправилна преценка на решението на директора на РИОСВ - Варна № ВА-35-ЕО/2008 г.; 3. Нарушаване правото на собственост и несъобразяване с принципа на пропорционалност; 4. Нарушаване принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК и принципа на истинност, заложен в чл. 7 от АПК; 5. Неправилност на извода на съда, че издаването на оспорената заповед не представлява превратно упражняване на власт, преследващо цели, различни от предвидените в закона. Претендира се отмяна на решението на ВАС, трето отделение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № РД-615/23.08.2011 г. на министъра на околната среда и водите. Ответникът по касационната жалба - министърът на околната среда и водите оспорва същата чрез процесуалния й представител юрк. Калугеров. Заинт. страна "Рийс Интернешънъл" ЕАД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежни страни е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е била заповед № РД-615/23.08.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 19, ал. 1 от ЗБР е забранено жилищно, курортно и вилно строителство, включително изграждане на необходимата техническа инфраструктура, извеждане на сечи, движение на МПС извън съществуващата пътна мрежа, горските и земеделски черни пътища; ограждане на имоти, считано от 01.09.2011 г. за срок една година или до влизане в сила на заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона ВG0000116 "Камчия" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Забраната се отнася за част от територията на защитената зона с обща площ 4121.744 дка и включва описаните имоти по номера, които съгласно картата на възстановената собственост се намират в землището на с. Ново Оряхово, община Долни Чифлик, област Варна и землището на с. Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област Варна. За да отхвърли като неоснователна жалбата на дружествата, Върховният административен съд, трето отделение е приел следното в мотивите на своето решение: За да е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗБР, е необходимо да се установи, че териториите, по отношение на които се отнася забраната, са включени в списъка по чл. 10, ал. 2 от същия закон и съществува опасност от увреждане или унищожаване. Първата предпоставка не е спорна. Тя се установява и от представените по делото списъци по чл. 10, ал. 2 от ЗБР. Спорна е втората предпоставка - съществуването на опасност от увреждане или унищожаване. Наличието на одобрен проект за ПУП с предвидено строителство в тези територии представлява такава потенциална опасност от увреждане, независимо че строителството не е започнало и дори не е поставено началото на процедура за одобряване на инвестиционни проекти. Доколкото са налице и двете предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ЗБР, неоснователни са доводите на жалбоподателите, че заповедта е издадена при превратно упражняване на власт и противоречи на целта на закона. Установено е от доказателствата по делото, че жалбоподателите са възложители на изработването на плана във връзка с промени в собствеността и засилен инвестиционен интерес. Решение № ВА-35-ЕО/2008 г. на директора на РИОСВ - Варна не обуславя извод за липса на основание за налагането на забраната с оспорената заповед. Решението е постановено на основание чл. 82, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗООС и не представлява краен акт по започвала процедура за оценка на въздействието върху околната среда, още повече че в него изрично е посочено, че то не освобождава възложителя от задължението му за извършване оценка на околната среда, която процедура не е приключила. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за нарушаване правото им на собственост и неспазване принципа на пропорционалност. Ограничено е временно правото на извършване на определени дейности в защитата обществения интерес, свързан с правото на околна среда на населението. Издаването на оспорената заповед съответства на целите на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. и на Директива 74/409/ЕИО от 2 април 1979 г. Така постановеното решение е правилно. Правилен и законосъобразен е изводът на тричленния състав на ВАС, че наличието на подробен устройствен план, предвиждащ застрояване на иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности и на инвестиционен проект /видно от констатациите в решение № ВА-35-ЕО/2008 г. на директора на РИОСВ - Варна/ обосновават извод за наличие на опасност от увреждането на териториите, които са включени в списъка по чл. 10, ал. 2. Правилен е и изводът на съда, че заповедта е издадена с оглед постигането на целта на закона, като наложените мерки постигат тази цел без да е нарушен принципът на съразмерност. Законът задължава административния орган при наличието на предпоставките, визирани в чл. 19, ал. 1, да наложи принудителната административна мярка. Административният орган преценява кои конкретно действия в териториите да забрани или ограничи. В този случай, както се посочва в касационното жалба, преценката е съобразно установените факти и обстоятелства за всеки конкретен случай и съгласно чл. 6, ал. 3 от АПК, когато се засягат права на граждани и организации, се прилагат онези мерки, които са най-благоприятни за тях, ако по този начин се постига целта на закона. Според чл. 2, т. 1 от ЗБР, целта на закона е опазването на представителни за Република България и за Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни, животински и гъбни видове в рамките на Национална екологична мрежа. Не е спорно, че териториите, за които се отнася заповедта, включва типове природни местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 от закона - 2110 "Зараждащи се подвижни дюни", 2130 "Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност", 2180 "Облесени дюни"; 91ЕО "Алувиални гори", 91FО "Крайречни смесени гори", 91МО "Балкано-панонски церево-горунови гори", както и местообитания на видове животни по чл. 6, ал. 1, т. 2. Наложената със заповедта забрана за извършване на изброените в нея действия, свързани с подготовка и извършване на строителство, съответства на целта на закона за опазване на териториите като е предопределена от установената опасност от увреждането им, а именно възможно строителство в тях. Заповедта се основава на действителните факти, установени по реда и със средствата, предвидени в закона. Изложеното обосновава извод за спазване на принципите, залегнали в чл. 6 и чл. 7 отАПК, както и на целите, формулирани в чл. 2, § 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, транспонирана в националното законодателство, съгласно § 68 от ДР на ЗИД на ЗБР /обн., ДВ, бр. 94/2007 г./. Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, в случая временно е ограничено правото на собствениците да извършват определени действия в защита на обществения интерес. Правилна са изводите на съда и по отношение на решение № ВА-35-ЕО/2008 г. на директора на РИОСВ - Варна, с което е преценено да не се извършва екологична оценка на ПУП. Същото е издадено на основание чл. 85, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, има характер на преценка и не е краен акт, видно от нормата на чл. 86 от същия закон. Именно поради това в самото решение е посочено, че то не освобождава възложителя на инвестиционното предложение от задължението му за извършване оценка на въздействието върху околната среда за дейности, включени в Приложения 1 и 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС. С оглед на изложеното, това решение не обосновава извод за липсата от необходимост за налагане на принудителната административна мярка. Още повече, че както беше посочено по-горе, видно от текста на чл. 19, ал. 1 от ЗБР, това дали при наличието на двете предвидени предпоставки да се наложи мярката или не, не е предоставено на преценката на административния орган. С оглед прецизност следва да се посочи, че между същите страни по идентичен правен спор, касаещ законосъобразността на заповед № РД-751/16.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите, издадена също на основание чл. 19, ал. 1 от ЗБР, има постановено решение на ВАС, пето отделение № 14032 от 01.11.2011 г. по адм. д. № 13243/2010 г., оставено в сила с решение № 3382 от 07.03.2012 г. по адм. д. № 16516/2011 г. на ВАС, петчленен състав, първа колегия. С него са отхвърлени като неоснователни жалбите на дружествата. Изложените мотиви в двете съдебни решения се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. С оглед на така изложените съображения, решението на Върховния административен съд, трето отделение, като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия