Решение № 4890 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 259/2014 г.

Решение № 4890 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 259/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Георги Василев Милев от гр. Кърджали против решение № 80 от 15.11.2013 г. по АД № 201 по описа за 2013 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Реш-57 от 18.07.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Шумен. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Шумен е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Шумен е решение № Реш-57 от 18.07.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Шумен, потвърждаващо разпореждане № 1919 от 28.05.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО, с което не е приета за трудова злополуката, станала на 08.11.2012 г. с Георги Василев Милев - "пазач - невъоръжена охрана" в "Инвест" ООД - гр. Шумен, звено Кърджали. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Шумен е обосновал правилния извод за липса на причинна връзка между заболяването на жалбоподателя, причинило временната му неработоспособност и условията на трудовата среда. Осигуреното лице е постъпило за лечение в болнично заведение по повод на нетравматично увреждане (стенокарден пристъп), което според влязлото в сила експертно решение № 0929/061 от 15.04.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ - Кърджали няма причинна връзка с условията на труд. Съдът е обсъдил и заключението на съдебно-медицинска експертиза, което също не е дало основание да се приеме, че увреждането на здравето е настъпило вследствие на извършваната работа, за да бъде определено като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения са неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд произтичат от детайлната преценка на събраните по делото доказателства, при която фактите са установени правилно и материалният закон е приложен според точния му смисъл. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В разглеждания случай увреждането на здравето на осигуреното лице, причинило временна неработоспособност, не е настъпило внезапно и е в пряка връзка със заболяванията му: захарен диабет, артериална хипертония, дислипидемия, триклонова коронарна болест и др., отразени в епикризата при изписването му от болничното заведение. Видно от експертно решение на ТЕЛК № 0929/061 от 15.04.2013 г., на 09.11.2012 г. лицето е било прието на стационарно лечение с оплаквания от задух и болка в гърдите и на 11.11.2012 г. е било изписано с окончателна диагноза: исхемична болест на сърцето. Острата миокардна исхемия може да бъде причинена от множество фактори като психоемоционален стрес, вятър, високо артериално налягане, за което е дало заключение и назначеното по делото вещо лице лекар със специалност сърдечно-съдови заболявания. Свидетелят Александров е дал показания, че преди датата 08.11.2012 г. жалбоподателят споделил, че не се чувства добре и има желание да излезе в отпуска и да се лекува. При тези данни не може са приеме наличие на функционална връзка на описаните здравословни увреждания с условията на трудовата среда на 08.11.2012 г., когато осигуреното лице е изпълнявало трудовите си задължения пред офиса при отрицателни температури. В протокол № 4/27.02.2013 г. за разследване на злополуката е отразено, че сутринта на 08.11.2012 г. жалбоподателят е получил отказ да му бъде разрешен отпуск, след което е напуснал офиса и се е върнал с инспектори от Дирекция "Инспекция по труда". По данни от писмо от 27.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Кърджали проверката е била извършена по искане на жалбоподателя с вх. № 0046-5973/06.11.2012 г. Влошаването на здравословното състояние на осигуреното лице, което е наложило болнично лечение от 09.11.2012 г. до 11.11.2012 г., не може да бъде квалифицирано като трудова злополука по смисъла на закона. Оспорените административни актове, с които настъпилото увреждане на здравето, причинило временна неработоспособност на осигуреното лице, не е прието за трудова злополука, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 55, ал. 1 от КСО. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Шумен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,