Решение № 3468 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1350/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор Пътна полиция в отдел Охранителна полиция при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград, срещу Решение 4368 от 12.12.2024 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 1349/2024 г. С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ на началника на сектор Пътна полиция в отдел Охранителна полиция при ОДМВР Благоевград по Заявление за прекратяване регистрацията на пътно превозно средство (ППС), вх. УРИ 9897-35389 от 09.09.2024 г., подадено от Т. Б. М.. Касационният жалбоподател - началникът на сектор Пътна полиция в отдел Охранителна полиция при ОДМВР Благоевград, счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Излага фактите по делото като счита за неправилен извода на съда за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Намира, че в писмените указания на Портала за електронни административни услуги на МВР е посочено, че според причината за прекратяване на регистрацията на ППС, на гише се представят необходимите документи. За да бъде изпълнена административната услуга, е необходимо на място да бъдат представени Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част I и част II, в оригинал, а при тяхната липса се попълват декларации, с които същите се обявяват за издирване. Не става ясно как съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 143, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както и изискванията на чл. 18а, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба I-45/Наредбата). Тези изисквания не са изпълнени, поради което счита, че не дължи произнасяне. Твърди, че по отношение на процесното МПС има наложени два запора от съдебни органи, за което е уведомен процесуалния представител на заявителя. Сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата, алтернативно да обезсили съдебното решение, като недопустимо. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и ако надвишава законоустановения минимум по Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) . Ответникът Т. Б. М. оспорва касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 09.09.2024 г. Т. Б. М., чрез пълномощник е подала Заявление за прекратяване регистрацията на ППС - лек автомобил марка Опел , модел "Вектра" с рег. [рег. номер], чрез Портала за електронни административни услуги на МВР, заведено с вх. 9897-33389. Към заявлението са приложени Свидетелство за регистрация на част І, Удостоверение 80/01.05.2019 г., от което е видно, че автомобила е предаден за разкомплектоване и пълномощно. В законоустановения седемдневен срок, административният орган не се е произнесъл по подаденото заявление. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че е формиран мълчалив отказ на компетентния орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до нарушение на материалния закон. Приел е, че в конкретния случай по подадено заявление, придружено от изискуемите по чл. 18а от Наредбата документи, административният орган не се е произнесъл. Съдът е намерил за недоказано, че в телефонен разговор и в изпълнение на задължението по чл. 30, ал. 2 АПК, оспорващата, чрез пълномощника си е била уведомена за отстраняване на недостатъците в искането, с цел да се удовлетворят изискванията на закона и наличието на данни за наложени запори. При това положение, първоинстанционният съд е счел, че с липсата на произнасяне в законоустановения срок е формиран мълчалив отказ, съставляващ годен за оспорване административен акт. По подаденото заявление административният орган е следвало да се произнесе с мотивиран административен акт или в съответствие с изискванията на чл. 30, ал. 2 АПК, в случай, че искането съдържа недостатъци, да уведоми заявителя за отстраняването им в три дневен срок. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е правилно. В петитума на касационната жалба се съдържа искане за обезсилване на съдебното решение като неправилно. На обезсилване подлежи съдебно решение, което е недопустимо, а не неправилно арг. от чл. 221, ал.3 във вр. с чл. 209, т. 2 АПК. На отмяна подлежи неправилното съдебно решение арг. от чл. 221, ал.2 във вр. с чл. 209, т. 3 АПК. По порока недопустимост на съдебното решение: По отношение на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК касаторът не излага конкретни твърдения, но в съответствие с чл. 218, ал.2 АПК, за допустимостта на решението съдът следи и служебно. Административният орган е сезиран със заявление от 09.09.2024 г. за извършване на административна услуга прекратяване регистрацията на ППС. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК, непроизнасянето на административния орган, включително и неизвършването на административна услуга, формира мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Целта, с която чл. 58, ал. 1 от АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. В съответствие с чл. 57, ал.2 АПК, административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството или в случая този срок е изтекъл на 16.09.2024 г. (присъствен ден). Разпоредбата на чл. 149, ал.2 АПК предвижда, че мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе или в случая срокът за оспорване е до 16.10.2024 г. (присъствен ден). Жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е подадена на 15.10.2024 г., в рамките законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт. С оглед изложеното съдебното решение е допустимо. По порока неправилност на съдебното решение: Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да се произнася по него. По отношение на другите два порока касаторът фактически излага един довод - неправилното приложение на чл. 143, ал. 6 ЗДвП във вр. с чл. 18 и чл. 18а от Наредба I-45 и с оглед на това необоснования извод на съда за незаконосъобразност на оспорвания мълчалив отказ. Доводите ще бъдат разгледани едновременно. Компетентен да се произнесе по искането за прекратяване регистрацията на ППС е началникът на сектор Пътна полиция в отдел Охранителна полиция при ОДМВР Благоевград, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ЗДвП във вр. с чл.2 от Наредба I-45 . Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 6 ЗДвП прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи. Наредба I-45 определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства. Съгласно чл. 18 от Наредба I-45 регистрацията на превозно средство може да бъде прекратена: 1. по писмено заявление от собственика или 2. служебно. Редът и условията за прекратяване на регистрация по заявление на собственика се съдържат в чл. 18а от Наредба I-45, съгласно който собственикът следва да представи освен заявление за прекратяване, свидетелство за регистрация на превозното средство и един от изброените в седем точки документи. Правилни са изводите на административния съд, че в процесния случай касаторът не е изпълнил законовите изисквания на чл. 30, ал. 2 АПК, а именно: ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. По делото не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на административния орган за устно уведомяване на пълномощника на заявителя относно установените нередовности в подаденото заявление. В съответствие с чл. 18а, ал. 7 АПК, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Формирането на мълчалив отказ по нередовно подадено заявление съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същото е такова естество, че обуславя необходимостта от отмяна на мълчаливия отказ само на това основание, без спорът да бъде разглеждан по същество. В първоинстанционното производство административният орган е направил възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, но същото е бланкетно и съдът не дължи произнасяне по него. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1100 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.03.2025 г. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като не се твърдят конкретни обстоятелства обосноваващи липса на правна и фактическа сложност. Адвокатското възнаграждение е малко над сумата, определена в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд