Решение № 112 от 8.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 159/2014 г.

Решение № 112 от 8.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 159/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия А. Г. М. и упълномощения му защитник против въззивно решение № 375 от 5.ХII.2013 г. по в. н. о. х. д. № 880/2013 г. на Софийски апелативен съд с доводи, относими към трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Направени са оплаквания за липса на мотиви по възраженията на подсъдимия и защитата, изложени в хода на въззивното производство, оспорва се авторството на деянието, заявена е и явна несправедливост на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода за срок от пет години и девет месеца, търпимо при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа лично от касатора и защитата по изложените в нея и в допълнително представената писмена защита съображения. Исканията при условията на алтернативност са за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или за приложение на чл. 55 от НК и намаляване на наложеното наказание. Гражданският ищец и частен обвинител Д. П. К. не се явява и не се представлява. Прокурорът е на становище за оставяне жалбата без уважение при отсъствие на релевираните нарушения на материалния и процесуален закон и справедливост на наложеното наказание. След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С първоинстанционната присъда № 2247 от 11.06.2013 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановена по н. о. х. д. № 87/2013 г. е ангажирана наказателната отговорност на касатора А. Г. М. за това, че на 28.09.2012 г. около 02,30 ч., на [улица] в [населено място], е отнел чужди движими вещи на обща стойност 222.00 лева, от владението на Д. П. К. от [населено място] с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в издърпване на дамската чанта от ръката й, блъскане назад и удар в дясното рамо, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и б. "б" от НК е осъден на "лишаване от свобода" за срок от пет години и девет месеца при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда е уважен предявеният срещу М. граждански иск за претърпени имуществени вреди от сто и петдесет лева и неимуществени вреди от 350 триста и петдесет лева, причинени от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2012 г. до окончателното заплащане на сумата. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на триста петдесет и пет и осемдесет лева, от които сто лева, представляващи две държавни такси от по петдесет лева върху уважените граждански искове, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист. С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение присъдата е изменена, като А. Г. М. е оправдан да е отнел вещи без стойност - лична карта, свидетелство за правоуправление на МПС с контролен талон и студентска карта. Развитите пред касационната инстанция доводи от жалбоподателя и защитата му, идентични с изложените пред въззивния съд, са били предмет на въззивната жалба. Същите са обсъдени и в съответствие с чл. 339 от НПК са посочени основанията, поради които не се възприемат. Софийски апелативен съд е изпълнил процесуалните си задължения, като е извършил самостоятелен анализ и съпоставка на всички събрани по делото доказателства и е взел решението си по вътрешно убеждение в съответствие с чл. 14 от НПК. Направеното оплакване за липса на мотиви е голословно. Такива пространно са изложени на л. 10 - 11 от въззивния съдебен акт по всеки един от доводите във връзка с авторството на деянието и годността на извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване, както и във връзка с показанията на свидетелите Д., И., Г., М. и Бързачка, поради което и не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Разпознаването на лица е способ за събиране и проверка на доказателства, чрез който се установява идентичност между представеното за разпознаване лице и това, за което се твърди в показанията на разпознаващия. Протоколите за разпознаване са съставени по реда и при условията на чл. 169 - чл. 171 от НПК. В показанията си, кореспондиращи и с останалите доказателствени източници, свидетелките К. и С. са заявили, че са възприели нападателя и са описали по кои белези могат да го разпознаят. От друга страна, Софийски апелативен съд е дал различна от първата инстанция оценка на показанията на свидетелите Г., М. и Б., която обаче не води до различен по отношение авторството на деянието извод. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанието "лишаване от свобода" е определено в справедлив размер. При условията на чл. 54 от НК на подсъдимия е наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, отчетени са и установените отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая няма място за прилагане правилата по чл. 55 от НК, както правилно е преценено от първата и въззивната инстанция. Определянето на наказание под законовия минимум е възможно при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства или отличаващи се с изключителност, каквито контролираните инстанции правилно са приели, че по отношение на М. липсват. Не е налице фактическо несъответствие между определеното наказание и установените обстоятелства, характеризиращи степента на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на личността на дееца. Съобразено е и постигането целите на генералната и индивидуална превенция. При това положение, проявата на по - нататъшно снизхождение би било неоправдано. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС