Решение № 2874 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3330/2014 г.

Решение № 2874 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3330/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационната жалба на Илияна Любомирова Асенова-Трендафилова чрез пълномощника й адв. Костадинова срещу решение № 99 от 6.01.2014 г. по адм. дело № 7436/2013 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. Касационната жалбоподателка твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и като се пререши спора по същество, да се постанови ново такова, с което да се отмени решение по т. 41 от протокол № 16 от 25.04.2013 г. от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС). Претендират се разноски и пред двете съдебни инстанции, съобразно представен списък. Ответникът - Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител юриск. Захариева оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно изложени в писмения отговор по същата съображения. Ответникът - Окръжен прокурор и ръководител на Окръжна прокуратура гр. Варна, в представен по делото отговор оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Илияна Любомирова Асенова-Трендафилова от гр. Варна против решение по т. 41 от протокол № 16 от 25.04.2013 г. от заседание на ВСС, с което на същата на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" (следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна) за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като виновно е нарушила т. 4.1 и т. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и с поведението си е накърнила престижа на съдебната власт. За да постанови този правен резултат и въз основа на установените факти, решаващият състав е приел, че оспореното решение на дисциплинарно-наказващия орган е в предвидената форма и е валидно, като прието от компетентен орган, при наличие на необходимия кворум и с изискуемото мнозинство. Тричленният състав на Върховния административен съд е изтъкнал, че дисциплинарната отговорност на касационната жалбоподателка е реализирана при стриктно спазване на предвидената в Глава XVI на ЗСВ процедура, като в хода на производството са събрани всички относими към спора писмени и гласни доказателства. Според съда извършеното от магистрата покрива от обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, поради което актът за налагане на дисциплинарното наказание е постановен в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че дисциплинарният състав (ДС) не е извършил прецизен и задълбочен анализ на свидетелските показания, както и на относимите писмени доказателства, като е посочил, че необсъждането на доказателствата, които не касаят процесния казус, е правилно. Счел е, че е несъстоятелно позоваването на образуваното и неприключило наказателно производство, предвид разпоредбата на чл. 307, ал. 7 от ЗСВ. Съдът е приел, че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 309 от ЗСВ, като в това отношение формираното мнозинство при гласуването във ВСС е възприело изложеното в особеното мнение на докладчика по дисциплинарното дело. Решението е правилно. Първото оплакване, изтъкнато в касационната жалба, е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, изразяващо се в това, че съдът не бил изложил мотиви по всеки елемент от фактическия състав, пораждащ дисциплинарната отговорност на наказаното лице (в нарушение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК). Такова нарушение (по чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК) според процесуалните представители на касационната жалбоподателка тричленният състав е допуснал и като е приел, че решението на дисциплинарно-наказващия орган е мотивирано, при положение, че липсват самостоятелни мотиви на акта на ВСС, а мотивите на ДС не могат да бъдат приети като мотиви на оспорения административен акт, тъй като същите обосновават друго наказание, а не дисциплинарното уволнение. И двата довода са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В мотивите следва да се изложат фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Оспореното решение съответства на посочените процесуални изисквания за постановяването му. В него съдът е посочил накратко оплакванията на жалбоподателката, изложил е конкретните фактически положения, които е приел за установени по безспорен начин от събраните в дисциплинарното производство писмени и гласни доказателства и е направил съответните правни изводи, а именно, че извършеното от магистрата покрива от обективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като деянието е виновно извършено. Обстоятелството, че съдът е възприел фактическите основания, изложени от дисциплинарно-наказващия орган за налагане на дисциплинарното наказание, не води до незаконосъобразност на решението, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи различна фактическа обстановка. По делото е приложено Медицинско удостоверение за получените травматични увреждания от Димитрова (л. 283-284 от първоинстанционното дело), а в подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са и показанията на разпитаните от дисциплинарния състав свидетели. Предвид всичко изложено по-горе, законосъобразен е изводът на съда, че касационната жалбоподателка е осъществила деяние, представляващо дисциплинарни нарушения. Неоснователен е доводът, изтъкнат както в касационната жалба, така и от процесуалния представител на касационната жалбоподателка в откритото съдебно заседание, че неправилно първостепенният съд е приел, че решението на дисциплинарно-наказващия орган било мотивирано. Първо следва да се отбележи, че твърдяното нарушение би имало отношение към материалната законосъобразност на оспорения съдебен акт, а не би обосновало допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място, това твърдение е в противоречие с разпоредбата на чл. 320, ал. 4, изр. 2 от ЗСВ, съгласно която за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. В конкретния случай, ДС е приел, че магистратът е извършила действие, с което виновно е нарушила т. 4.1 и т. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, като по този начин е накърнила престижа на съдебната власт - дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, поради което мотивирано е предложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение от 15 на сто за срок от 10 месеца". Не се оспорва от страните, обаче, че решението на ДС е подписано с особено мнение от председателя на състава, който излага аргументи, че предложеното наказание не съответства на характера и тежестта на установените нарушения, като съответстващо би било дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Именно мотивите на докладчика в дисциплинарното дело в особеното му мнение, са възприети от мнозинството от членовете на дисциплинарно-наказващия орган, при определяне на най-тежкото дисциплинарно наказание, поради което съответен на материалния закон е изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за мотивираност на решението на ВСС. Следващото оплакване в касационната жалба е за необоснованост на съдебния акт, тъй като изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Процесуалните представители на Асенова-Трендафилова твърдят, че съдът не е отчел наличието на вътрешни противоречия в свидетелските показания, както и противоречието между твърдените от отделните свидетели факти, както и че не са изложени мотиви по всички възражения, изтъкнати в жалбата. Цитираните оплаквания също са неоснователни, като следва да се отбележи, че вторият довод би обосновал порока неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения. Приетата за безспорно установена от дисциплинарно-наказващия орган фактическа обстановка, обусловила ангажирането на дисциплинарната отговорност на Асенова-Трендафилова, се е установила и в хода на първоинстанционното съдебно производство, а именно: на 22.10.2012 г., в рамките на работното време (в интервала между 09.15-09.20 часа), в сградата на Окръжен следствен отдел в гр. Варна, пострадалата Димитрова (също следовател) влязла в кабинета на касационната жалбоподателка и казала на последната "да престане в тези нападки", в резултат на което Асенова-Трендафилова й се разкрещяла да напусне кабинета й, нанасяйки й удари с ръце, одрала я е, а след като Димитрова се е отдалечила, дисциплинарно-привлеченият магистрат я блъснала в гърба. Дисциплинарно-наказващият орган не е възприел тезата на касационната жалбоподателка, че е била предизвикана словесно и физически от пострадалата, тъй като завеждащият отдела Ганчев и следователят Кралев са свидетелствали, че след инцидента Димитрова е посетила кабинета на Ганчев, а там по-късно е дошъл и Кралев, която (Димитрова) била с кървави следи от одирания по лявата предмишница и по дясната длан, което кореспондира и със заключението в Медицинското удостоверение от прегледа на Димитрова. Същевременно, извършеното освидетелстване в присъствието на съдебен лекар на Асенова-Трендафилова (на датата на инцидента - 22.10.2012 г.) не е констатирало наличието на травматични увреждания, което сочи, че Димитрова не я е нападнала физически, противно на заявеното от касационната жалбоподателка. Факт е, че тричленният състав на Върховния административен съд не е описал подробно събраните в рамките на административното производство относими към казуса писмени и гласни доказателства, както и не е изложил повторно съображения относно констатираните противоречия между обясненията на Асенова-Трендафилова с показанията на останалите свидетели и събраните по делото писмени доказателства относно релевантни за спора факти. Видно е, обаче, от мотивите на съда по същество, че той е възприел изцяло установената в рамките на дисциплинарното производство фактология, подробно описана в решението на ДС, в което се съдържа и обстоен и задълбочен анализ на събраните доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност, анализирани са противоречията между тях, посочено е кои от тях са кредитирани и по какви съображения и кои са приети като защитна теза, поради това, че не са подкрепени с гласни или писмени доказателства, поради което е безпредметно приповтарянето им в оспорения съдебен акт. Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на касационната жалбоподателка за неправилно интерпретиране на относимите факти, с оглед на което са и твърденията й за необоснованост на решението. Не е налице и заявеното в касационната жалба нарушение на чл. 309 от ЗСВ, поддържано в контекста за неправилно приложение на материалния закон от страна на тричленния състав на Върховния административен съд. Правилен е изводът на съда по същество, че при определяне наказанието на касационната жалбоподателка дисциплинарно-наказващият орган е съобразил критериите, съобразно цитираната в предходното изречение разпоредба, а именно тежестта на деянието, което само по себе си е предизвикало силен негативен обществен отзвук, формата на вината на лицето, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителката. В особеното мнение на председателя на ДС към решението на състава, се съдържат подробни фактически констатации и правни аргументи, мотивирали мнозинството във ВСС да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Установените факти не са опровергани с допустимите доказателствени средства, поради което са възприети от съда при преценката за законосъобразност на оспореното решение на ВСС. При определяне вида на дисциплинарното наказание дисциплинарно-наказващият орган е съобразил критериите по чл. 309 от ЗСВ и в рамките на притежаваната от него дискреционна власт е наложил дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", както правилно е приел и тричленният състав на Върховния административен съд. Предвид изложеното по-горе, не са налице сочените в касационната жалба касационни основания, поради което същата е неоснователна, а оспореното решение, като правилно следва да се остави в сила. Разноски не се претендират от ответниците, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,