Решение № 282 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2011 г.

Решение № 282 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [община], В. област, представлявана от кмета А. К. Т. чрез пълномощник адв. Й. Б. от АК-Варна против решение № 57 от 15.04.11 г. по в. гр. дело № 71/11 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1452 от 13.12.10 г. по гр. дело № 1035/10 г. на Окръжен съд - Варна. С него е осъдена [община] да заплати на И. А. Н. сумата 35 400 лв, представляваща обезщетение за причинени вреди от замърсяване със строителни отпадъци в част с площ от 5900 кв. м от собствения й имот, съставляващ ПИ с идентификатор с площ от 7.742 дка, находящ се в землището на [населено място], м. С., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане, на основание чл. 170 от ЗООС. С определение № 214 от 23.02.12 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост на основание т. 1 от ТР № 1/19.02.10 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо. Доводите за недопустимост се свеждат до това, че въззивният съд се е произнесъл по иск по чл. 49 ЗЗД при наличието на специален ред, по който увредената ищца може да търси обезщетение за претърпените от нея вреди - чл. 1 ЗОДОВ. Ответницата по касационната жалба моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената проверка относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, намира следното: С исковата молба, предвид и уточнението й от 21.06.10 г., ищцата е поддържала, че в имота й са причинени вреди вследствие на замърсяване от строителни отпадъци, изхвърляни с разрешение на О. [населено място], която не е упражнила периодичен контрол относно начина на изхвърлянето им. С обжалваното решение, като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 170 ЗООС. От фактическа страна е прието, че ищцата е претърпяла вреди вследствие замърсяване на 5.9 дка от собствения й имот със строителни отпадъци и земни маси, с парична равностойност на вредите в размер на 35 400 лв. Замърсяването на имота било извършено от физически и юридически лица, на които ответната община е издала разрешителни за извозване и депониране на строителни отпадъци до определеното за това депо, които обаче са ги разтоварвали и извън него, респективно в нейния имот. Според въззивния съд увреждането е настъпило поради бездействие от страна на ответната администрация, която не е изпълнила задължението си да обозначи границите на депото и да контролира чрез своите органи дали отпадъците се изхвърлят точно на определеното за целта място. При така установените обстоятелства по делото оплакванията в касационната жалба за недопустимост на обжалваното въззивно решение са основателни. Неправилен е изводът, направен в обжалваното решение, че предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД. От обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - за обезщетение за имуществени вреди поради незаконно бездействие на длъжностни лица, изпълняващи административна дейност. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия. Според ал. 3, т. 4 от същия чл. кметът отговоря за избора на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци или на други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждане на битови или строителни отпадъци, а т. 8 на ал. 3 му вменява в отговорност предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаване на незаконни сметища. На основание чл. 15, ал. 1, т. 3 Кметът на общината организира управлението на отпадъците на територията на общината. От посочените текстове се налага извода, че дейността по управление на отпадъците е част от административната дейност на кметската администрация, поради което твърдяното бездействие е по повод изпълнението на тази дейност. Ето защо, за претендираното обезщетение за имуществени вреди не е приложим общия ред по чл. 49 ЗЗД. Това налага обезсилване на обжалваното решение на основание чл. 293, ал. 2 пр. 2 ГПК като процесуално недопустимо и прекратяване на производството, като делото следва да бъде изпратено за разглеждане на компетентния административен съд. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.