Решение № 8266 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2014 г.
ВАСI отделение06.07.2015 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1606/2.07.2014 г. по адм. д. № 1187/2014 г. на Варненския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ АПВ № 1311842/17.10.2013 г. на ТД на НАП - Варна. ПРЕПИСКАТА да се изпрати на ТД на НАП - Варна за ново произнасяне след изпълнение на горните указания. ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП" - Варна да заплати на Трифон Баев Бумбалов 121,94 лв. разноски за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8266 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Трифон Бумбалов моли да бъде отменено решение № 1606/2.07.2014 г. по адм. д. № 1187/2014 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против акт за прихващане или възстановяване № 1311842/17.10.2013 г. на ТД на НАП - Варна, с който е отказано ползване на данъчно облекчение за младо семейство по чл. 22а ЗДДФЛ като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли АПВ да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Бумбалов против АПВ № 1311842/17.10.2013 г. на ТД на НАП - Варна, с който е отказано ползване на данъчно облекчение за младо семейство по чл. 22а ЗДДФЛ за 2012 г. В мотивите си съдът се е позовал на § 1, т. 51 от ЗДДФЛ, според който "недвижим жилищен имот" във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди. В чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ са определени като необлагаеми доходите от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот. В чл. 22а от ЗДДФЛ е предвидено данъчно облекчение за млади семейства при закупуване на жилище като в ал. 1, т. 3 е поставено условие ипотекираното жилище да е единствено жилище за семейството. Съдът е приел, че не е обвързан от влизане в сила на АУЗД № 131 0828/17.10.2013 г. и е отказал да спре производството по делото. С цитирания АУДЗ е определен данък за довнасяне по годишната данъчна декларация на Бумбалов за 2012 г., поради непризнато право на данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ, тъй като семейството притежава две ателиета, ползвани от наематели като жилище. С решение № 3419/26.03.2015 г. по адм. д. № 7502/2014 г. е отменено решение № 883/14.04.2014 г. по адд. № 4213/2013 г. на АС - Варна и вместо него е постановена отмяна на АУЗД № 1310828/17.10.2013 г. на ТД на НАОП - Варна. В процесния АПВ органът по приходите се е произнесъл по правото на Бумбалов да ползва данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ в нарушение на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, според която по искането за възстановяване приходният орган следва да се произнесе в 30-дневен срок от представяне пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт, когато в акта е признато право на получаване на суми в полза на задълженото лице. Към датата на издаване на акта не са били налице цитираните влезли в сила административен акт или съдебно решение, поради което съдът следваше да отмени акта, като постановен в нарушение на чл. 129, ал. 5 от ДОПК и да върне преписката на органа за ново произнасяне, след даване указания от органа по приходите на Бумбалов да представи влязъл в сила административен акт или съдебно решение, в които е признато право на получаване на спорната сума. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на АПВ. Следва да се разпореди изпращане на преписката на ТД на НАП за ново произнасяне след изпълнение на горните указания. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 121,94 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,