Решение № 7394 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16727/2009 г.

Решение № 7394 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16727/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Банско, чрез процесуалния му представител адв. Гебова, против решение № 551 от 13.10.2009 г., постановено по адм. дело № 372/2009 г. по описа на Благоевградския административен съд, с което е отменена негова заповед № 01-65 от 23.03.2009 г. и е върната преписката за ново произнасяне по молби от 08.03.2007 г. и 21.05.2007 г., подадени от Георги Димитров Обецанов. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Георги Димитров Обецанов, в писмено възражение и в с. з., чрез адв. Ангелов оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Марин Рупчин и Недялка Георгиева Рупчина не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е правилна и обоснована преценката на съда за незаконосъобразност на процесната заповед. Административният орган е подменил волята на молителя, отразена в молбата му до него - за провеждане на процедура по чл. 13а, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, прилагайки помощен план по чл. 13а, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ за имота, който да иска да бъде нанесен в кадастралния план на гр. Банско. Вместо да се произнесе по искането, кметът се е произнесъл с акта си по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което е друго производство и за което не е бил сезиран от молителя. В това производство се определя от техническата служба на общината застроената част на имот, находящ се в границите на урбанизираните територии, възстановяването на правото на собственост върху който се решава от ОСЗ. В случая искане за определяне на застроената част на имота не е направено от молителя до кмета на община Банско. В заповедта не са изложени фактически и правни основания, касаещи направеното искане до кмета на общината за ползване на кадастралния план с процесния имот. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Благоевград се е развило по жалба на Георги Обецанов против заповед № 01-65 от 23.03.2009 г., издадена от кмета на община Банско, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение на нарочна комисия, назначена със заповед на кмета, изпълняваща ролята на техническата служба на общината, с което целият имот № 1291 по плана на гр. Банско от 1958 г., заявен за реституция, е определен за застроен - реализирано мероприятие по плана на гр. Банско - "градина-ресторант". В жалбата са развити оплаквания, че заповедта не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като соченото мероприятие не е реализирано и имотът следва да се счита за свободен от застрояване. От доказателствата по делото съдът е установил, че на жалбоподателя Георги Обецанов, с решение № 1788а от 20.02.2007 г. на ОСЗГ (сега ОСЗ) гр. Банско, е възстановено правото на собственост, във възстановими стари реални граници, върху нива от 1 дка, VI категория, находяща се в землището на гр. Банско, м. "Улевиница". Решението на ОСЗГ е издадено на основание влязло в сила съдебно решение № 201 от 10.07.2003 г., постановено по дело № 580/2002 г. на Районен съд - Разлог, с което в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, е отменен отказ на ПК за възстановяване на правото на собственост върху посочения имот и същото е възстановено. В позитивното решение на ОСЗГ имотът не е индивидуализиран, като в забележка изрично е посочено, че за издаване на констативен нотариален акт е необходима скица с точните размери и граници на имота. Жалбоподателят на 21.05.2007 г. е подал молба до кмета на община Банско, ведно с представен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, като е поискал да се изпълни и негова предходна молба от 08.03.2007 г. като му се издаде удостоверение и скица. В молбата е посочил, че имотът попада в терен, определен за градина-ресторант, но няма пречка да му се издадат исканите документи, които са предпоставка за изпълнение на цитираното съдебно решение, за да бъде върнат имота в реални граници. В петитума е построено искането да бъде нанесен имот в кадастралния план и да се издадат необходимите скица и удостоверение. На 12.05.2009 г. комисия по чл. 11 от ППЗСПЗЗ е разгледала молбата на жалбоподателя и е постановила решение, с което е приела, че мероприятието по отношение претендирания имот № 1291, сега попадащ в УПИ-I, кв. 187 по плана на гр. Банско, с отреждане за "градина-ресторант" е изцяло реализирано. На основание решението на комисията, кметът на общината е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определил имота за изцяло застроен. За изясняване на спора от фактическа страна, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, от заключенията на която - основно и допълнително, които не са оспорени, е установено, че имотът е включен в границите на регулацията още с регулационен план от 1958 г, като от този момент и до сега по всички планове е с отреждане за "Градина-ресторант". Имотът след 1958 г. не фигурира в кадастралните планове, а на място върху него са реализирани паркови алеи, декоративни елементи и паркова растителност - дървета и храсти. Мероприятието е изцяло реализирано - осъществена е градска градина. При тези данни съдът е приел, че административният орган е бил сезиран с искане за попълване на имота, който е с възстановено право на собственост в кадастъра, вместо което кметът на общината се е произнесъл по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с което е подменил волята на молителя и се е произнесъл за нещо, с което не е бил сезиран. Освен това оспорената заповед страда и от липса на мотиви, тъй като изложените в нея не кореспондират със заявеното искане. Обстоятелството, че мероприятието по плана е реализирано е ирелевантно по отношение направеното искане. Приемайки, че след като липсват мотиви, не може да се провери правилността на акта, съответно не може да се произнесе по съществото на спора, съдът е отменил заповедта и е върнал преписката за ново произнасяне на органа, с указания - кметът на общината да се произнесе по двете молби на жалбоподателя от 08.03.2007 г. и 21.05.2007 г. Така постановеното решение е недопустимо, поради необоснованост на изводите на съда, които са изградени в пълно противоречие с данните и доказателствата по делото, което е довело до произнасяне извън заявения спорен предмет. Напълно необоснован е изводът на съда, че административният орган е подменил волята на лицето, по чието искане е започнало административното производство. С цитираното съдебно решение на РС - Разлог и издаденото въз основа на същото решение на ОСЗГ, на молителя Георги Обецанов, независимо от формулировките на диспозитивите на тези актове, само е признато правото на възстановяване на правото на собственост върху претендирания имот. В съдебното решение изрично е констатирано, че имотът се намира в регулацията на гр. Банско, като е указано, че за да може ОСЗГ да постанови решение за реституция, следва да се представи удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, респективно по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Такива удостоверение и скица не са представени към заявлението за реституция, подадено от Обецанов, но съдът е посочил, че ОСЗГ може и служебно да ги изиска, поради което отказът й е незаконосъобразен. Следователно съдът е указал необходимостта от провеждане на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като условие за произнасяне от органа по поземлена собственост с решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Поради това и ОСЗГ изрично в решението си е отразила, че за да се издаде констативен нотариален акт е необходимо представянето на удостоверение и скица. Изводът е, че в случая не е довършен фактическия състав по възстановяване на собствеността върху процесния имот - стар пл. № 1291, като указанията на съда и ОСЗГ напълно съответстват на принципните положения за произнасяне по претенцията за възстановяване на собствеността върху имота, който се намира в урбанизирана територия. Още веднъж следва да се подчертае поредността на тези действия - за да се възстанови собственост върху бивш земеделски имот, находящ се в границите на населеното място е необходимо прилагане от заявителите по преписката на удостоверение и скица, издадени от техническата служба на общината. Тази скица, вече заверена и от органа по поземлена собственост се прилага към решението му и установява правото на собственост със силата на констативен нотариален акт - чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответния му чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Ето защо в скицата имотът трябва да бъде нанесен с границите и номера по действащия кадастрален план. Съдържанието на скицата и удостоверението е предмет на изрична уредба в чл. 13, ал. 5 и 6 от правилника. Така и в ал. 5, т. 2 и в ал. 6, т. 1 се изисква те да съдържат номер, граници и размер на имота според кадастралния план. При сравнителното тълкуване на тези две алинеи и на нормата на чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се налага изводът, че чл. 13 се прилага в случаите, в които претендираният имот е нанесен в одобрения кадастрален план и може да бъде успешно идентифициран от техническите органи с всички данни, подлежащи на отразяване в удостоверението и скицата. Когато той не е нанесен в одобрения кадастрален план и съществуват затруднения при идентифицирането му следва да се изпълни процедурата по чл. 13а, ал. 1, като се изработи помощен план. В него се отбелязват границите и номерата на бившите имоти, наред с границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрения кадастрален план. В този случай се използват посочените информационни източници в чл. 13а, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В конкретния случай от данните по делото категорично се установява липса на нанасяне на имота в одобрения кадастрален план, именно поради което кметът на общината е указал необходимостта от процедирането на помощен кадастрален план по реда на чл. 13а от П ПЗСПЗЗ. Такъв план е процедиран, като именно въз основа на данните в него, кметът е провел и процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Едва след издаване на удостоверение и скица, положително произнасяне по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и влизане в сила на решението на ОСЗ, съгласно чл. 13а, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, имотът подлежи на попълване в одобрения кадастрален план и одобрената кадастрална карта. В искането си до административния орган, Георги Обецанов именно на основание плана по чл. 13а от ППЗСПЗЗ е поискал издаване на необходимото удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, за да му се възстанови имота в реални граници. Заявлението категорично установява желанието за довършване на процеса на реституция, като за целта се иска издаване на необходимите удостоверение и скица - такива по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Следователно, административният орган се е произнесъл именно по заявеното искане и не може да става дума за "подмяна" на волята на заявителя. Подобни оплаквания няма и в жалбата, с която е сезиран съдът. Напротив, с нея е въведен спор само относно обстоятелството дали действително имотът, предмет на искането, е застроен, както е приел кметът на общината или е свободен от застрояване. Не административният орган, а съдът е подменил предмета на произнасяне. Липсва произнасяне по спорния предмет, въведен с жалбата, с което съдът е постановил едно недопустимо решение. Не са обсъдени събраните доказателства, в това число и заключението - основно и допълнително на вещото лице, които са относими към спорния предмет - застроен ли е процесния имот или не. Поради липсата на произнасяне се налага след обезсилването на постановеното недопустимо решение, делото да се върне за ново произнасяне от друг състав на същия съд. Налице е пречка настоящият състав да се произнесе по спора по същество, тъй като страните ще бъдат лишени от една съдебна инстанция, независимо че спорните факти са изяснени. В касационната жалба липсва оплакване по чл. 209, т. 2 от АПК, доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са формулирани като такива по чл. 209, т. 3 от АПК, но независимо от това, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи служебно. Оспореното решение като произнесено извън въведения с жалбата предмет на обжалване, следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд, който да се произнесе по спорния предмет, въз основа на събраните по делото доказателства, които не са обсъдени. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,