Решение № 10129 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12880/2010 г.
ВАСVII отделение06.07.2011 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 184/03.08.2010 г., постановено по преписка № 250/2009 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, в частта му по пунктове 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Методи Стойков Тенчев, действащ лично и като управител на "Онтарио 1" ЕООД, срещу решение № 184/03.08.2010 г., постановено по преписка № 250/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му по пунктове 1, 2, 3, 4, 5 и 6. ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, на основание чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, да заплати на Община Перущица и Комисията за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение - по 150 (сто и петдесет) лева на всеки един от тях. ОСЪЖДА Методи Стойков Тенчев, от гр. Перущица, ул. "Цар Иван Асен" № 27, да заплати в полза на Комисията за защита от дискриминация, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 10129 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12880/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). С решение № 184/03.08.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), постановено по преписка № 250/2009 г. е установено по отношение на Гинка Стоилова Райкова, "Онтарио 1" ЕООД, представлявано от управителя Методи Стойков Тенчев, действащ и в качеството на лице, носещо административнонаказателна отговорност по чл. 24, ал. 2 ЗАНН, Никола Костадинов Янков - кмет на община Перущица и заинтересованата страна Комисия за защита на потребителите, че на 27.10.2009 г. в град Перущица, при осъществяване дейността на "Онтарио 1" ЕООД по стопанисването на туристически обект - заведение "Онтарио", категоризирано като кафе-сладкарница, е допусната пряка дискриминация спрямо Гинка Стоилова Райкова, основана на "етническа принадлежност", чрез отказ да й бъдат предоставени услуги в туристически обект - нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 37 ЗЗДискр. (п. 1-ви). Установено е, че непосредствен извършител на нарушението е Яна Милева Янкова, заемала по трудово правоотношение длъжността "сервитьор" в обект "Онтарио", стопанисван от "Онтарио 1" ЕООД (п. 2-ри), като е установено, че управителят на дружеството - Методи Стойков Тенчев е наредил извършването на нарушението (п. 3-ти); на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. му е наложена глоба в размер на 1000 лева и са определени принудителни административния мерки (ПАМ) по чл. 76, ал. 1, т. 1 с. з. (п. 4-ти и 5-ти). На адресата е указано в 10-дневен срок да предприеме мерки за изпълнението им и уведоми КЗД (п. 6-ти). С пункт 7-ми от акта е разпоредено изпращане на копие от решението на Комисията на защита на потребителите (КЗП) за предприемане на действия по установяване и реализиране на административно-наказателната отговорност на търговското дружество "Онтарио 1" ЕООД за нарушение по чл. 3а, ал. 1 ЗТ и чл. 72а от Закона за туризма (ЗТ). В пункт 8-ми от решението Комисията е приела за установено, че на неизвестна дата след образуване на производството, но преди откритото заседание на 10.05.2010 г. Методи Стойков Тенчев е осъществил дискриминация под формата на преследване по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., във вр. с § 1 ДР, по отношение свидетелката Мика Димитрова Божкова, чрез лишаването й от право на достъп до заетост в управляваното от него дружество "Онтарио 1" ЕООД за работа като чистач в заведението "Онтарио", заради отказа на същата да свидетелства в полза на Тенчев в производството по преписка № 250/2009 г. на КЗД. За така извършеното нарушение е определена глоба в размер на 1000 лева (п. 9-ти). С пункт 10-ти от административния акт е установено, че в периода 29.03.2010 г. до постановяването на решението, в качеството си на ответна страна Методи Стойков Тенчев не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗДискр., като не е предоставил изисканите сведения за имотното състояние и доходите си, което поведение, квалифицирано като административно нарушение по чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. е санкционирано с глоба в размер на 250 лева (п. 11-ти). С пункт 12-ти от решението е установено по отношение страните в производството, че Никола Костадинов Янкулов, в качеството на кмет на Община Перущица не е предприел всички възможни и необходими мерки за постигане целите на ЗЗДискр., като не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 10 ЗЗДискр. - нарушение по смисъла на чл. 80, ал. 1, за което му е наложена глоба в размер на 1500 лева. Постановено е прекратяване на нарушението и са приложени ПАМ по чл. 76, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗЗДискр. (п. 14-ти и п. 15-ти). С пункт 17-ти от решението на КЗД, на посоченото по-горе правно основание са дадени задължителни предписания и на конституираната като заинтересована страна КЗП: 1). да организира и проведе периодични специализирани проверки за спазване разпоредбата на чл. 3а, ал. 1 ЗТ в туристическите обекти на територията на Община Перущица; и 2). периодично да докладва на КЗД за резултатите от проверките на всеки три месеца за едногодишен период от време от съобщаването на решението. На основание чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр. на адресата е определен 30-дневен срок, в който да предприеме мерки за изпълнението им и да уведоми Комисията за това (п. 18-ти). Срещу така описаното решение са постъпили жалби от Никола Костадинов Янкулов - кмет на Община Перущица, Методи Стойков Тенчев, в качеството му на физическо и лице и като управител на търговското дружество "Онтарио 1" ЕООД, както и от КЗП. В жалбите се поддържат твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон при издаването на атакувания административен акт. По наведените доводи за незаконосъобразност на решението на КЗД се иска отмяната му в цялост и присъждане на деловодни разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния й представител, оспорва жалбите и моли за отхвърлянето им като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваната страна - Гинка Стоилова Райкова, не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери предпоставките за допустимост на жалбата, намира същата за процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. За да се произнесе по същество, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е започнало по повод депозирана от Гинка Стоилова Райкова жалба с вх. № 44-00-3358/04.11.2009 г., съдържаща оплакване за недопускане на лица от ромски произход в заведение "Онтарио" в гр. Перущица. Според изложеното от жалбоподателката в административното производство, на 27.10.2009 г. заедно със свидетелката Славка Бошнакова, в очакване на планирана среща с народен представител, са решили да пият кафе в кафе-сладкарница, находяща се в сградата на общината, стопанисвана от Методи Стойков Тенчев. Твърди, че сервитьорката е отказала категорично да ги обслужи с мотива, че цигани не могат да бъдат допускани в заведението. Впоследствие, ведно с народната представителка от 41-то Народно събрание Милена Христова и свидетелката Мария Краева са посетили повторно заведението, като сервитьорката е обяснила, че има заповед от управителя да не се допускат и обслужват хора от етническите малцинства, а присъстващата съпруга на собственика (Вера Тенчева) е изброила заведенията в града, където се допускат цигани. Въз основа на така изнесените твърдения жалбоподателката е поискала от Комисията да установи упражняване на дискриминация спрямо нея по признак "етническа принадлежност", да постанови преустановяване на нарушението и наложи предвидените в закона санкции и ПАМ. В изпълнение на чл. 55 и сл. ЗЗДискр. КЗД е пристъпила към реализиране на предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката доказателства, касаещи оплакванията на молителката в административното производство. Във връзка с идентификацията на страните в производството е констатирано, че в гр. Перущица, в сградата на Общината функционира заведение, чиито собственик е "Онтарио 1" ЕООД с управител Методи Стойков Тенчев. Към доказателствения материал са приобщени сведения на участниците в изследното събитие и присъстващи лица. От община Перущица е представено Удостоверение № 00022/24.11.2006 г. за утвърдена категория "Две звезди" за кафе-сладкарница, находящ се в гр. Перущица, ул. "Отец Паисий" № 2 (л. 45). След приключване на проучването страните са уведомени писмено за възможността да се запознаят със събраните доказателства и да представят нови такива. Въз основа на изготвен от докладчика по преписката писмен доклад и съгласно чл. 60 и сл. ЗЗДискр. е насрочено открито заседание, за което страните са надлежно призовани. Заседанието на Комисията е проведено на 10.05.2010 г., за което е съставен протокол. В съответствие с чл. 62 ЗЗДискр на страните е предоставена възможност да се помирят, изслушани са направените от присъстващите искания и изложените пред КЗД съображения по същество. Разпитани са четирима свидетели, посочени от жалбоподателката Гинка Райкова и шестима свидетели на ответната страна, показанията на които са приобщени към доказателствения материал. Второ открито заседание е проведено на 31.05.2010 г., когато преписката е приключена и обявена за решаване. Участничката в инцидента Бошнакова, ведно със свидетелките Христова и Краева са дали точни, последователни и непротиворечиви показания, които потвърждават описаните в жалбата обстоятелства. В качеството на свидетели са разпитани сервитьорката Яна Янкова, съпругата на собственика Вера Тенчева и клиентите Симонова, Аргиров, Георгиев и Витанов. Последните четирима не са очевидци на разговора, но поддържат, че в заведението няма практика да се отказва обслужването на роми. Същевременно депозираните от тях писмени сведения по преписката се различават от показанията, дадени в откритото заседание, което е мотивирало органа да не ги кредитира изцяло, а само доколкото кореспондират на останалия ангажиран доказателствен материал по преписката. Ответникът Тенчев оспорва твърденията на жалбоподателката и на привлечените от нея свидетели. Отрича в заведението му да съществува практика да не се допускат и обслужват роми. Сочи, че този ден в централната градска част на Перущица не е имало електрозахранване и предвид голямата посещаемост, жабоподателката е била помолена единствено да се премести на друга маса. В тази насока се позовава на свидетелските показания на Янкова, Тенчева, Витанов, Аргиров, Георгиев и Симонова. Показанията на Янкова и Тенчева като участници в инцидента се придържат към защитната теза на ответника Методи Стойков Тенчев, като заинтересоваността им от изхода на процеса, ведно с противоречието в предоставените данни (л. 348), не дава възможност да бъдат използвани като годен източник на доказателствени факти (чл. 172 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Останалите свидетели не пресъздават лични впечатления от инцидента, а свои предположения и изводи във връзка с причините за възникването му. По мотиви, изложени на 39 страници, КЗД е постановила описаното по-горе решение. Недоволни, ответниците и конституираната заинтересована страна го оспорват, като се позовават на противоречие на оспорения акт с материалноправните разпоредби в областта на защитата от дискриминация. Развиват доводи, че атакуваният административен акт не кореспондира на наличните в преписката доказателства, както и че органът се е произнесъл без да е изяснил спора от фактическа страна и без да е събрал всички относими към установяване на релевантните за казуса факти доказателства. Считат, че изводите на Комисията са недоказани и необосновани. С оглед изложените фактически обстоятелства и при извършената по чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК служебна проверка на обжалвания административен акт, настоящият съдебен състав намира следвото: В хода на административното производство е изяснена напълно фактическата обстановка, в т. ч. основният спорен въпрос от значение за правилното решаване на спора - причината, поради която Гинка Райкова не е обслужена в кафе-сладкарницата "Онтарио" на конкретната дата - 27.10.2009 г. Комисията е разпитала и е базирала изводите си на показанията на незаинтересовани свидетели, които са очевидци на инцидента или имат пряка информация за случилото се (Бошнакова, Божкова, Христова и Краева). Данните им са непротиворечиви, не са изнесени факти, опровергаващи тезата на жалбоподателката, при което, за да приеме, че е налице форма на дискриминационно отношение по смисъла на чл. 37 ЗЗДискр., Комисията правилно е интерпретирала гласните доказателства. Установени и разпитани са лица, които са присъствали в заведението, в т. ч. сервитьорката, която според жалбоподателката е отказала да я обслужи. Комисията е изследвала всички обстоятелства, имащи значение по делото, показанията на разпитаните свидетели са съпоставени и обсъдени в съвкупност с останалите доказателства. Несъмнено е установено, че в Райкова и придружаващото я лице не са обслужени, именно защото са от ромски произход. Изяснена е фактическата обстановка по главните факти, релевантни за спора и постановяване на решение, което е обосновано от данните по административната преписка. Обсъдени са твърденията на ответниците в административното производство, събрани са доказателства за проверка на фактите от значение за правилното решаване на спора, което налага извод, че преценката на КЗД е обективна. Съдът намира, че от данните по делото се обосновава заключението на Комисията за дискриминация на българските граждани от ромски произход при посещението им в заведението "Онтарио" на 27.10.2009 г.. При анализа на материалите по делото, съотнесен към приложимите правни норми, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение за по-неблагоприятно третиране на ромите при допускането и обслужването им в заведение "Онтарио" в гр. Перущица са доказани и законосъобразни, разгледани на плоскостта на материалноправната уредба. С разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, включително различно третиране на етническа основа. В дефинитивните по своя характер норми на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., какъвто е признакът "етническа принадлежност" или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 37 с. з., визиращ специфична хипотеза на защита при упражняване на конкретни субективни права, не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е обвързан, да е продиктуван от признак по чл. 4 ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. С други думи - конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само и единствено на етническата принадлежност на засегнатите лица, което е несъмнено установено в конкретния случай. В този аспект проверката за законосъобразността на процесното решение сочи на правилно прилагане на материалния закон от КЗД по отношение основния спорен въпрос - наличието на дискриминационно третиране по отношение Гинка Стоилова Райкова по признак "етническа принадлежност", чрез отказ от предоставяне на услуги в туристически обект на "Онтарио 1" ЕООД - кафе-сладкарница, находяща се в сградата на общината в град Перущица, на датата 27.10.2009 г. Съобразявайки изложените съждения, настоящият тричленен състав намира, че жалбата на Методи Стойков Тенчев в частта му по точки 1 - 6 от диспозитива е неоснователна. Административният акт в така оспорените му части е издаден при правилно приложение на материалния закон, съблюдаване на административнопроизводствените правила и в съответствие с преследваната от закона цел. В останалите му части, решението на КЗД е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, по следните съображения: Анализът на правната уредба в ЗЗДискр. сочи на определени особености досежно налагането на санкции в производството пред КЗД. В закона са установени специфични правила (чл. 50 - 70 ЗЗДискр.), по които протича установяването (разследването) и санкционирането на дискриминация. Когато в резултат на проучването констатира форма на дискриминация, компетентният административен орган издава решение, в диспозитивната част на което се определят видът и размерът на санкцията или ПАМ, ако такава се налага (Арг.: чл. 66, т. 3 ЗЗДискр.). Редът за издаване на това решение, съдържащо включително налагане на административно наказание, е този по Глава четвърта, Раздел първи на ЗЗДискр. На плоскостта на цитираните норми, регулиращи спорното правоотношение, по възприетото в п. 8-ми от решението като основание за санкциониране на Методи Стойков Тенчев нарушение по смисъла на чл. 5, вр. с § 1, т. 3, б "а" и т. 4 ЗЗДискр. във връзка с третирането на свидетелката Мика Божкова, не е провеждано производство по Глава четвърта, Раздел първи на ЗЗДискр., поради което решението е постановено при допуснато съществено нарушение на установените административно-производствени правила. Като е наложила глоба в размер на 1000 лева на жалбоподателя Тенчев (пункт 9-ти), без да съобрази изискванията на ЗЗДискр., Комисията е постановила порочен акт, който подлежи на отмяна в тази му част. Оспореното решение подлежи на отмяна и в частите му по пункт 10-ти и 11-ти, с които е установено допуснато от Тенчев нарушение по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗДискр., състоящо се неизпълнение на задължението да представи изисканите от Комисията с писмо изх. № 44-00-1061/23.03.2010 г. сведения за имотното му състояние и доходите и на основание чл. 80, ал. 1 с. з. е наложена глоба размер на 250 лева. Видно от текста на цитираното уведомление (л. 161 от преписката), на адресата е изпратена декларация за гражданско, семейно и имотно състояние, която му е указано да попълни и представи до провеждане на първото открито заседание. За да приложи нормата на чл. 80, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 3 ЗЗДискр. Комисията е приела, че основание за това съставлява непредставянето на сведения за имотното състояние и доходите на Методи Тенчев. Противно на възприетото от органа, страната може да бъде санкционирана за конкретно обективно установено и прието за неправомерно поведение (действие или бездействие), извършено виновно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка с признак по чл. 4 ЗЗДискр., респ. - за неизпъление на друго произтичащо от специалния закон задължение във връзка със събирането на доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата (чл. 55, ал 1 ЗЗДискр.), но не и за непредставяне на документ, относим единствено към индивидуализацията на следващото се административно наказание. На практика лицето е санкционирано за отказа си да предостави свои лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД, които не допринасят за изясняване на спора от фактическа страна, което е недопустимо. На следващо място: при санкционирането на виновно лице за нарушение по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗДискр. задължителен елемент от производството по налагане на административно наказание "глоба" е съставянето на акт за установяване на нарушението (чл. 84, ал. 1), т. к. за неуредените в раздел "Административно-наказателни разпоредби" на ЗЗДискр. въпроси се прилагат субсидиарно правилата на Закона за административните нарушения и наказания (чл. 84, ал. 3). Липсата на констативен акт е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. изискването на чл. 84 от разглеждания закон се отнася до установяването на административни нарушения, които не са свързани със самия предмет на производството за защита от дискриминация по същество (т. е. с въпроса извършена ли е дискриминация или не), а касаят неспазване на процедурните правила или други задължения във връзка с производството пред КЗД, за които не се провежда процедурата по Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр. Съобразявайки горните съждения настоящият състав счита, че доводите на жалбоподателя Методи Стойков Тенчев за наличие на нарушения на процесуалните правила при постановяване на оспорения административен акт в тази му част са основателни. В този смисъл виж: решение по адм. д. № 3929/08 г. на ВАС, потвърдено от петчленен състав. По жалбата на КЗП: В частта от решението по пунктове 7-ми, 17-ти и 18-ти, с които е постановно изпращане на препис от решението на КЗП за предприемане на действия по установяване и реализиране на административно-наказателната отговорност на търговското дружество "Онтарио 1" ЕООД за нарушение по чл. 3а, ал. 1 ЗТ и чл. 72а ЗТ, и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗЗДискр. са дадени задължителни предписания на КЗП, актът следва да се отмени като постановен в нарушение на материалния закон. Хипотезата на цитираната нормативна разпоредба не предвижда възможност за прилагане на подобни мерки по отношение заинтересовани страни в производството, срещу които не са предявени оплаквания за дискриминация, а и с оглед изискването за законоустановеност на мерките за административна принуда, предписанията на Комисията са лишени от основание. КЗД може да приложи преустановителна ПАМ при констатирано нарушение на закона, уреждащо равенство в третирането, като даде задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация и да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация - Сравн.: чл. 76 ЗЗДискр. Видно от съдържанието на описаните ПАМ, на КЗП е вменено чрез метода на административната принуда да изпълнява функции на други държавни органи (Сравн.: Глава втора на ЗТ), като по този начин КЗД се намесва в нормативноустановен ред на отношения между органи на изпълнителна власт. Компетентността на КЗП, визирана в Устройствения правилник (Приет с ПМС № 139 от 7.06.2006 г., Обн., ДВ, бр. 49/16.06.2006 г.) е израз на специализацията на функциите на държавното управление и се състои от правото на органа да извърши определено действие и задължението му при определени условия да упражни това свое право, което КЗД е длъжна да съобрази при постановяване на своя акт. На следващо място: сочената от Комисията разпоредба на чл. 3а ЗТ (ДВ, бр. 94/2005 г.) забранява неравното третиране на търсещите и ползващи туристически услуги в туристическите обекти по чл. 3, ал. 3 с. з., основани на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Тази специална, антидискриминационна норма цели особена защита на интересите на потребителите на туристически услуги, наред с разпоредбите на ЗЗДискр., без да изключва неговото приложение. Сравнителното тълкуване на двете норми установява детайлизиране с чл. 3а ЗТ на хипотезите на дискриминация в областта на обществените отношения, регулирани от ЗТ, т. к. разпоредбите на чл. 3а ЗТ препращат по отношение на съдържанието на признаците на дискриминация към чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно предвидената с чл. 3а ЗТ забрана за дискриминация представлява допълнителна защита за лицата, спрямо които е осъществена дискриминация в областта на туристическите услуги, наред с тази, предвидена в ЗЗДискр. Реализирането на защитата по който и да е от двата закона и налагането на санкция преклудира възможността за провеждане на производство и налагане на повторно наказание, с оглед забраната на чл. 17 ЗАНН. По изложените съображения решението на КЗД, с което по отношение на КЗП са приложени ПАМ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. По жалбата на кмета на Община Перущица: Позоваването в обжалваното решение на общото правило, че всички органи са длъжни да съдействат за постигане на целите на антидискриминационното законодателство не може самостоятелно да аргументира ангажиране на административнонаказателната отговорност на този жалбоподател. При данните по делото не могат да бъдат обосновани материалноправни предпоставки за санкциониране на кмета на Община Перущица. Жалба за неравно третиране срещу него не е подавана, а в хода на производството не са установени факти и обстоятелства, от които безпротиворечиво да се направи извод, че Никола Костадинов Янкулов, в качеството на кмет на общината, по време на мандата си, виновно е нарушил правилата за антидискриминационно третиране. Цитираната в акта на Комисията норма на чл. 10 ЗЗДискр. е бланкетна, поради което е следвало да се посочат конкретната дискриминационна практика и мерките, които е следвало да бъдат предприети за преодоляването й в изпълнение целите на чл. 2 с. з. Следва да бъде изтъкнат и факта, че в приложения доклад - заключение от докладчика по преписката кметът на Община Перущица е посочен като заинтересована страна (л. 221). Същият е призован в това му качество и за заседанието на 10.04.2010 г., като видно от съставения протокол е конституиран като ответник по инициатива на Комисията (л. 287), без срещу него да са предявени конкретни оплаквания за дискриминация. За заседанието на 31.05.2010 г. му е изпратена призовка, с която е задължен да се яви лично. Призовката е връчена на 25.05.2010 г., видно от приложеното на л. 302 от преписката известие за доставяне ИД РS 1125 00084L. По факса на 21.05.2010 г. в Общината е изпратено писмо с рег. № 16-15-225/20.05.2010 г. (л. 304), с което е уведомен за новото процесуално положение и му е указано да предостави информация и доказателства относно изпълнение на задълженията по чл. 10 ЗЗДискр. В това писмо обаче датата на следващото заседание не е упомената. Съгласно препращащата норма на чл. 60, ал. 2 ЗЗДискр., призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс, а съгласно чл. 56, ал. 3 от последния, призоваването на страните се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Нередовната процедура по призоваването на този ответник за последното открито заседание на КЗД съставлява съществено административнопроизводствено нарушение, довело до ограничаване правото му на участие и защита в производството и съставлява самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на административния акт в частта му по пунктове 12-ти, 13-ти, 14-ти, 15-ти и 16-ти, с която е установено извършено от Никола Костадинов Янкулов в качеството му на кмет на Община Перущица нарушение по чл. 10 ЗЗДискр., постановено е преустановяване на нарушението, наложена е глоба в размер на 1 500 лева, предписани са ПАМ и е определен срок за изпълнението им. С оглед изхода на делото в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалните представители на жалбоподателите - кметът на Община Перущица и КЗП искания за присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, КЗД следва да бъде осъдена да заплати на Община Перущица и КЗП юрисконсултско възнаграждение по 150 (сто и петдесет) лева на всеки един от тях. Действително, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. за производствата пред съд по този специален закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Тази разпоредба обаче не се отнася за разноските на страните за адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение, а касае поемането на разноските по производството от бюджета на съда за свидетели и вещи лица. В полза на КЗД следва да се присъдят разноски по пропорционалност, в размер на 50 лева, дължими от жалбоподателя Методи Тенчев. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 172, ал. 2, пр. 3-то АПК,
Цитирани разпоредби
3- чл. 60, ал. 2
- чл. 68, ал. 1
- чл. 84, ал. 1