Решение № 14714 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13527/2012 г.
ВАСIII отделение08.11.2013 г.докладчик Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 26.09.2012 г. по адм. дело № 163 от 2012 г. на Административния съд - Кюстендил. ОСЪЖДА кмета на община Дупница да заплати на Георги Тренев Колчаков от с. Дяково, община Дупница, област Кюстендил, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14714 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13527/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Дупница, подадена чрез процесуалния му представител адв. Десислава Стойнева, срещу решение № 166 от 26.09.2012 г., постановено по адм. дело № 163 от 2012 г. от Административния съд - Кюстендил. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Георги Тренев Колчаков от с. Дяково, община Дупница, област Кюстендил, в писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна. Претендира и разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва становище за неоснователност на жалбата. Решението като правилно следвало да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Кюстендилският административен съд е отменил отказ на кмета на община Дупница по заявление вх. № 94-Г-133 от 27.04.2012 г. от Георги Тренев Колчаков, обективиран в писмо изх. № 94-Г-133-1 от 6.06.2012 г., с което му е отказано да бъде извършено удостоверяване върху молба-декларация за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка от служба "Общинска собственост" към община Дупница за имот с ид. № 285, кв. 22 по ЗРП на с. Дяково, община Дупница, с площ от 1974 кв. м, изпратил е преписката на община Дупница за извършване на административната услуга в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и е определил 10-дневен срок от влизане на решението в сила, в който да се извърши исканата административна услуга. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. Исканата административна услуга била по повод бъдещо производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка и компетентен да извърши проверка относно правото на собственост бил единствено нотариусът. Административният орган, според съда, не бил оправомощен да се произнася дали молителят има право на собственост върху имота и дали с издаването на удостоверението биха се засегнали правата на трети лица, а само да удостовери данни относно имота. Същият бил длъжен да издаде искания документ, като удостовери всички съществуващи данни за имота, които щели да се преценяват от нотариуса, но не и да откаже издаването им. В случая не намирал приложение чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ, тъй като този текст регламентирал забрана за издаването на удостоверение за земи, останали след възстановяване на правата на бившите собственици, а административният орган не представял доказателства за проведена процедура по чл. 19, ал. 2 и 3 от ЗСПЗЗ, както и че процесният имот попада в територия по чл. 19, ал. 1 от същия закон. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно първоинстанционният съд е приел, че компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота; да се отрази съществуването на акт за общинска собственост; евентуално - какви са данните за собствеността върху имота според регистъра. В случая попълването на молбата-декларация от административния орган е било необходимо за издаването на констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на чл. 587 от ГПК. Отказът на административния орган да извърши административната услуга е незаконосъобразен, тъй като лишава молителя от възможност да инициира провеждане на охранително производство за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Кметът на общината не притежава правомощие да установява правото на собственост на молителя, а само да завери молбата-декларация. Липсата на доказателства относно владението на имота също е неотносима към извършването на исканата административна услуга. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярят по нотариалния акт не е собственик. При възникнал спор за материално право компетентен да се произнесе е единствено гражданският съд по реда на общото исково производство. Удостоверителната част от молбата-декларация е административна услуга и кметът е следвало да я извърши, като попълни удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имота, с които разполага. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноските са в тежест на касатора. Процесуалният представител на ответника е направил своевременно искане за присъждане на такива пред настоящата инстанция. От приложения договор за правна защита и съдействие от 25.10.2012 г. е видно, че между Георги Тренев Колчаков и адвокат Вера Соколова е сключен договор с предмет: възражение и защита пред Върховния административен съд. По силата на същия договор е уговорено възнаграждение от 250 лв., като сумата е била изплатена в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,