Решение № 7404 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4534/2021 г.

Решение № 7404 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4534/2021 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Павликени, приподписана от пълномощника му - гл. юрисконсулт Г., против решение № 42 от 26.02.2021 г. на Административен съд - Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: Г. Н. и Н. Н., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС-Велико Търново е бил Отказ №УТС-01-07-4289/17.12.2019 г. на главния архитект на община Павликени за издаване на виза за проектиране за "Ремонт на жилищна постройка, заздравяване, укрепване, ремонт на покрив с цел промяна на неговия вид", постановен по заявление на оспорващата Г. Н. от 10.12.2019 г. Визата е отказана, с мотиви, че постройката е премахната през 2017 г. и не съществува. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че отказът е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон. Според него поисканата виза не е задължителна, а е такава за извършване на ремонтно-възстановителни дейности, предписани от кмета на общината, които не попадат сред строежите по чл. 140, ал. 3 ЗУТ и за които не се изисква съгласието на трети лица. Освен това е установил, че постройката съществува, без покрив на едно от помещенията и без кирпичената стена, подлежащи на ремонт и заздравяване по предписание на кмета. В изпълнение на това предписание оспорващите са предприели действия по отремонтиране на сградата, за които се изисква издаване на виза и разрешение за строеж. С тези мотиви съдът е приел, че отказът е незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че ремонтно-възстановителните действия по процесната сграда са предприети от ответниците Г. и Н. Н., на основание отправени до тях предписания от кмета на община Павликени с писма от 09.06.2017 г. и 23.06.2017 г. за отремонтиране на застрашената от самосрутване кирпичена стена на тази сграда и покрива й. Последвало е друго писмо от 29.10.2018 г. на същия кмет, с което ответниците са уведомени, че тези действия могат да бъдат извършени само въз основа на издадено разрешение за строеж по ЗУТ. На 05.12.2019 г. е съставен Протокол от извършена проверка на комисия при община Павликени /стр. 45/, от който е установено, че към тази дата ремонтът е започнал и се изразява в премахване на покрива на едно от помещенията на сградата. От заключението на СТЕ, е видно, че към датата на огледа - 22.01.2021 г., вещото лице е установило, че покривът и кирпичената стена на процесната сграда, подлежащи на заздравяване са премахнати. По делото не е имало спор, че собственици на процесната сграда са ответниците Н.. При тези данни изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ за издаване на виза за проектиране по чл. 140, ал. 1 и 2 ЗУТ, са правилни. На първо място, доказателствата по делото и най-вече протокол на комисия от 05.12.2019 г., оборват мотивите на отказа, че заявлението е без предмет, поради погиване на сградата през 2017 г. Към 5.12.2019 г. комисия при общината е установила премахнат покрив на една от стаите на сградата, граничеща непосредствено с основната жилищна сграда. Липсват констатации за премахната сграда. На второ място, производството по издаване на виза за проектиране е започнало по искане на възложител -. собственика Г. Н., на основание дадени предписания за отремонтиране на сградата, вкл. и покрива от община Павликени, по реда на ЗУТ. Визата за проектиране, съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ, представлява извадка от действащия подробен устройствен план /ПУП/ с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти. Процесната сграда е нанесена в действащия ПУП за УПИ XII, кв. 43 по плана на гр. Павликени, като сграда на допълващо застрояване "кух", долепена за основната жилищна сграда и на вътрешната регулационна линия от северозапад, с УПИ XIII, кв. 43, видно от скица-извадка /стр. 23 и стр. 49/. Действащият ПУП е одобрен през 1970 г. и с него процесната сграда е заснета като съществуваща. Следователно визата за проектиране не е за нова сграда, а е за СМР по съществуваща сграда, за които се изисква разрешение за строеж /РС/. При положение, че процесната сграда не е погинала, а съществува, правилно е прието, че искането за виза е следвало да бъде уважено. Правилни са и другите изводи на съда, че за издаване на процесната виза не е необходимо съгласието на други лица, вкл. и съседите, тъй като законът не поставя такова изискване, дори и за строежи по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, какъвто процесния не е. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение