Решение № 541 от 20.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2582/2011 г.

Решение № 541 от 20.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2582/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. Й. К. против присъда № 227 от 12.09.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 144/2011 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Защитникът развива тезата, че престъпленията не са доказани по несъмнен начин и не е установен прекият умисъл на подсъдимия. Съдът се е позовал на показания на свидетели, които са изказвали единствено предположения и незаконосъобразно е приобщил към доказателствения материал дадените от тях в хода на съдебното производство саморъчни обяснения. Защитникът се позовава и на допуснато нарушение на чл. 277 НПК, тъй като подсъдимият К. не е бил поканен да даде обяснения. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 227 от 12.09.2011 г. по в. н. о. х. д. № 144/2011 г. Великотърновският апелативен съд е отменил оправдателната присъда № 53 от 11.04.2011 г. по н. о. х. д. № 55/2011 г. на Габровския окръжен съд. Признал е подсъдимия В. Й. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК, поради което е наложил наказание от три години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на десет хиляди лева, както и в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 9 вр. ал. 2 вр. чл. 17, ал. 1 и чл. 54 НК, за което е наложил наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия К. общо, най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и към него е присъединил наказанието глоба в размер на десет хиляди лева. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наказанието по предходна условна присъда, отнел е предмета на престъпление, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преимуществена част от доводите на жалбоподателя са насочени към оценката за достоверност на доказателствените материали от Великотърновския апелативен съд. Поначало въззивният съд разглежда делото по същество и в неговите правомощия е да направи собствен анализ и преценка на събраните и проверени доказателства. В този аспект вътрешното убеждение относно релевантните факти и обстоятелства е формирано единствено въз основа на процесуално допустими източници на доказателства. Саморъчните обяснения не са били съобразявани и не са оказали никакво влияние върху изведените фактически и правни заключения. Великотърновският апелативен съд е разпитал част от тези лица като свидетели непосредствено в съдебно заседание, а техните показания е анализирал и преценявал поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. От мотивите на присъдата ясно личи, че съдът внимателно е изследвал обясненията и показанията на св. Н., мотивирайки се с достатъчно подробни съображения защо отхвърля версията на подсъдимия, че изпращаната от него пратка до Република Гърция му е била предоставена запечатана от друго лице, поради което не е знаел за нейното съдържание и скритото високорисково наркотично вещество. Съответно и обстоятелството, че съдът не е дал вяра на тези доказателствени средства не означава, че осъдителната присъда почива на предположения. Възприетите фактически положения се основават на приетите за достоверни доказателствени източници - показанията на свидетели, писмените материали и веществените доказателства, обсъдени в контекста на специализираните заключения на физико-химическата, оценителната, дактилоскопна и графическа експертизи. Ето защо, свободната преценка на въззивния съд, разглеждащ делото по същество, на кои доказателствени средства ще се довери и на кои не, е извън обхвата на упражнявания контрол от Върховния касационен съд, щом подходът при оценката на тези доказателствени материали отговаря на процесуалните изисквания за законосъобразност. Възраженията в тази насока са неприемливи. В жалбата неоснователно се твърди нарушение на чл. 277 НПК и пропуск на въззивния съд да покани подсъдимия да даде обяснения. Поначало разпоредбата на чл. 277 НПК е валидна за първоинстанционното производство и в този аспект Върховният касационен съд не констатира процесуално нарушение. Делото е било разгледано в процедурата по гл. 27 НПК при условията на чл. 371, т. 1 НПК и подсъдимият К. не само е бил поканен, но и ефективно е упражнил процесуалното си право, депозирайки пред първоинстанционния съд обяснения. Въззивният съд сам преценява необходимостта от събиране на нови доказателства за разкриване на обективната истина и няма задължение да проверява още веднъж събрания в първата инстанция доказателствен материал. Подсъдимият обаче има право да дава обяснения всякога, когато може да бъде проведено съдебно следствие (следователно и пред въззивния съд). Затова, ако той пожелае, съдът следва да му предостави възможност да депозира обяснения. В конкретния случай подсъдимият К. не е направил такова искане в рамките на въззивното производство, респективно Великотърновският апелативен съд не е отказал да уважи надлежно направено искане да изслуша обяснения, поради което не е било ограничено и правото на защита на подсъдимия. По въпроса за умисъла, който се изисква за всяко от престъпленията, съдът законосъобразно се е позовал на релевантни фактически обстоятелства, подробно аргументирайки взетото решение. С оглед на посоченото жалбата на защитника е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК