Решение № 14790 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2020 г.

Решение № 14790 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадена е касационна жалба от Ц. Гюрова и К. Гюров и двамата от [населено място], приподписана от адв. С. Танчовски от Софийска адвокатска колегия с посочен съдебен адрес гр. София, ул. "Позитано" № 22, ет. 2, против решение № 1962/10.04.2020 г., постановено по административно дело № 7461/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на район "Искър" – Столична община по тяхно заявление с вх. №РИС 19-ГР94-824/07.05.2019 г. С което се иска да бъде изменена заповед за настаняване № 7700-39/01.06.2009 г., като вместо покойния С. Гюров като наемател да бъде вписан неговият син К. Гюров. Касационните жалбоподатели поддържат, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и приложимия материален закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения молят решението да бъде отменено, при което Върховният административен съд да постанови решение по същество на спора с което да бъде уважена искането на касационните жалбоподатели. В съдебно заседание касаторите се представляват от адв. Танчовски който заявява становище с което поддържа касационната жалба за незаконосъобразност на оспореното решение. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на сторените разноски по делото за които представя списък съгл. Разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК Ответникът по касационната жалба – кмета на Столична община – район "Искър" редовно призован. Не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор на жалбата, чрез юрк. Фаик, в който се заявява становище с което оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирани лица, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е приел за допустима, но неоснователна жалбата, подадена от Ц. Гюрова и К. Гюров срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община район "Искър" по тяхно заявление с вх. №РИС 19-ГР94-824/07.05.2019 г. С което се иска да бъде изменена заповед за настаняване № 7700-39/01.06.2009 г., като вместо покойния С. Гюров като наемател да бъде вписан неговият син К. Гюров. Съдът е приел, че не е налице основание за изменение на настанителната заповед, тъй като с издадената на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/ Заповед № РИС 17 – РД 48-122/22.12.2017 г. на кмета на район "Искър" е прекратено наемното правоотношение с Ц. Гюрова и членовете на домакинството й, а с последващата Заповед №РИС 19 – РД48-20/05.04.2019 г. на кмета на район "Искър", издадена на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 34 от Наредбата е наредено изземването на общинското жилище, обитавано от настоящите касационни жалбоподатели. Настоящата инстанция не споделя становището на първата инстанция, че жалбата по която е образувано производството пред Административен съд София - град е допустима. Предвид формулировката на отправеното искане, с него по същество се претендират издаване на административен акт с който кмета на Столична община район "Искър" да издаде настанителна заповед за отдаване под наем на общинско жилище. Съгласно чл. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/, право да кандидатстват за настаняване в общински жилища имат семейства или домакинства, които отговарят на условията на нормативния текст. Те подават заявление, към което се прилагат определени документи, в районната администрация по настоящ адрес, която не може да откаже да приеме заявлението. В районните администрации по настоящ адрес на лицата и членовете на семействата /домакинствата/ им, които отговарят на условията по чл. 5, се съставят и поддържат картотеки. Съгласно чл. 10 от Наредбата, Кметът на района назначава комисия за картотекиране на заявителите, в която се включват служители от районната администрация (технически специалисти, юристи и др.). Комисията разглежда в двумесечен срок заявленията за картотекиране, окомплектовани съгласно чл. 6, взема решение за включване или отказ за включване в картотеката и определя степента на жилищната нужда по групи съгласно чл. 8. Решението на комисията се оформя в протокол / по образец, съгласно Приложение № 3 /, в който се посочват мотивите и правното основание за включване или отказ за включване в картотеката. В същата разпоредба е разписана процедурата по връчването на протокола с решението на комисията и реда на обжалване. При този анализ на правната уредба, настоящия състав на Върховния административен съд приема, че кметът на СО район "Искър" не е бил длъжен да разгледа подаденото заявление. Компетентна е назначената от него Комисия по чл. 10, а кметът е компетентен да разгледа евентуална жалба по административен ред срещу решение на Комисията, която следва да се произнесе в двуседмичен срок, ако е сезирана с окомплектовано заявление по чл. 6. След като кметът на СО район "Искър" не е бил длъжен да разгледа подаденото заявление с искане да бъде изменена заповед за настаняване № 7700-39/01.06.2009 г., като вместо покойния С. Гюров като наемател да бъде вписан неговият син К. Гюров, в случая не е налице и мълчалив отказ по заявлението по смисъла на чл. 58 АПК, който да подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид гореизложеното, административният съд се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, първоинстанционния съд е постановила недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,