Решение № 15935 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2020 г.

Решение № 15935 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, чрез юрисконсулт Велчева и "Енерго-Про Продажби" АД, гр. Варна, чрез юрисконсулт Сиапера, срещу Решение № 1340 от 26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 6852/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание и представени в него писмено бележки, чрез юрисконсулт Ненков изразява становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ "Й. Стоянов – Й. Баев", [населено място] не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователни жалбите на "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, и "Енерго-Про Продажби" АД, гр. Варна срещу Решение № Ж-240 от 16.05.2019 г. на КЕВР, с което е задължено "Електроразпределение Север" АД да анулира начислените на основание констативни протоколи от 12.06.2018 г и 14.11.2018 количества електрическа енергия за обект с посочен абонатен номер, двете дружества да анулират фактура от 22.11.2018 г., издадена на ЕТ "Й. Стоянов" на основание посочените протоколи и да уведомят комисията за извършените действия. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационните жалби за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на жалбоподателите в съдебното производство не е нарушено, обжалваното решение е мотивирано. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Не е налице сочената в касационните жалби липса на компетентност на КЕВР да се произнесе по жалбата на едноличния търговец. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 предложение последно от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ КЕВР провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия, като видовете такъв и функции по осъществяването му са разписани в чл. 76 от с. з. В чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3/2013 г. е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение, част от регулаторната функция на ДКЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия. Елемент от тези условия е фактурирането на дължимите се от клиента суми въз основа на данните от измерването, както и съдържанието на фактурата, включващо и определяне на стойността въз основа на определените тарифни цени, какъвто е и настоящия случай. От посочената нормативна уредба произтича както правото, така и задължението на КЕВР да се произнесе по подадената в случая жалба от потребител за неправилно изчислена за потребена електрическа енергия, водеща до задължение за заплащането и, при което са неоснователни аргументите на касационните жалбоподатели за намеса на регулаторния орган в гражданскоправни отношения. Не е налице идентичност на производството по ЗЕ, касаещо административен контрол върху лицензиантите по спазване на изискванията на този закон -ЗЕ и инициираното от "Енерго – Про Продажби" АД производство по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс. Последното явно е сторено в хода на административното производство, при липса на възражения за неговата недопустимост в становищата на енергийните предприятия, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения пред съда акт. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание за неоснователност на подадената жалба. Ако и и да е налице твърдяната в касационните жалби възможност да се извърши преизчисляване на консумирана електрическа енергия за минал период от време, то това следва да стане по допустим и законоворегламентиран начин, което в случая не е сторено. Правилно в решението си съдът е приел неправилно приложение на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, в редакцията преди отмяната и, при съобразяване, че възприетото за дължимо потребление не съответства на установения допустим едногодишен срок. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл. 143 и чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационните жалбоподатели следва да заплатят на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение