Решение № 718 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1798/2008 г.

Решение № 718 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1798/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура гр. С. срещу решение от 20.12.2007 г., постановено по гр. д. № 1100/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1100/2007 г. в частта, в която е П. на Р. Б. солидарно с О. с. с. гр. С. е осъдена да заплати на Т. С. Т. от гр. Ш., сумата 2 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигане на обвинение и образуване на наказателно производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 2-ро, т. 3, пр. 2-ро във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 НК след оправдаването му с влязла в сила присъда, на основание чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2001 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл. 1 и 3 ГПК. Касаторът навежда доводи, че ищецът Т не е ангажирал доказателства, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на наказателното производство, водено срещу него. В тази връзка счита, че както първостепенния, така и въззивният съд неправилно са кредитирали показанията на свидетеля Б, а ищецът не е ангажирал никакви други доказателства за претърпените от него вреди. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Ответникът по касационната жалба Т. С. Т., не взема становище по нея. Ответникът по касационната жалба О. с. с., също не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от страна, която има правен интерес от обжалване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Съображенията са следните: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на П. по реда на чл. 2, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ, доколкото данните по делото безспорно установяват, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което той е бил оправдан. Приел е, че прокурорът от съответното структурно звено на П. е имал задължение да провери съставлява ли извършеното от ищеца деяние престъпление и има ли основания за прекратяване на наказателното производство. Доколкото тази проверка не е извършена, налице е незаконност в действията на прокуратурата, поради което е налице основание за ангажиране на нейната отговорност за претърпените от ищеца вреди. Съдът е приел е също така, че такива вреди от неимуществен характер са били претърпени от ищеца като при определяне размера на обезщетението е съобразил продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство и данните по делото относно въздействието на предприетите срещу него действия на процесуална принуда и наказателно преследване. С оглед на това, въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд че справедливия размер на обезщетението е в размер на 2000 лв. При правилно възприета и изложена фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 2, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ и отговорността на П. следва да бъде ангажирана. При определяне размера на дължимото обезщетение обаче съдът не е съобразил обстоятелството, че деянието, за което ищецът е бил привлечен под наказателна отговорност е било извършено и същият е бил оправдан поради неговата малозначителност. Това обстоятелство без да изключва наличието на хипотезата на чл. 2, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението . Следва да се вземе предвид, че разпитания по делото свидетел не е установил някакви съществени промени в душевното състояние и психика на ищеца във връзка с образуваното срещу него наказателно преследване като показанията му в тази насока са твърде неконкретни и общи. С оглед на това и съобразно принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД адекватния размер на дължимото обезщетение следва да бъде определен на сумата от 500 лв. Предвид изложеното, решението в частта, в която П. на Р. Б. е осъдена да заплати обезщетение за размера над 500 лв. до 2000 лв. следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което за разликата от 1500 лв., искът да бъде отхвърлен. По отношение на другия ответник О. с. с. - гр. С. решението е влязло в сила. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5 лв. съгл. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата. Водим от горното, и на осн. чл. 218ж ГПК във вр. чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.