Решение № 1313 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14805/2018 г.

ВАСПетчленен състав31.01.2019 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на "С. С." ЕООД, ЕИК*********, [населено място], представлявано от Р. Гроссман за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 12086 от 09.10.2018 г., постановено по адм. д. № 2495/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Мотиви

Решение № 1313 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14805/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "С. С." ЕООД, ЕИК*********, [населено място], представлявано от Р. Гроссман за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 12086 от 09.10.2018 г., постановено по адм. д. № 2495/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Навежда доводи, че процесуалния представител юрисконсулт Д. Василев е бил здравословно възпрепятстван да се яви на съдебното заседание, проведено на 25.09.2018 г. Ответникът – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С., при ЦУ на НАП, редовно призован, представлява се от в гл. юрк. Ж. Николова. В съдебно заседание и в представените писмено възражение, оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, Първо отделение по което е постановено решението, предмет на отмяната, е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от настоящия молител против решение № 37 от 03.01.2018 г. постановено по адм. д. № 4690/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на "С. С." ЕООД срещу Ревизионен акт №Р22221915002879-91-001/03.12.2015 г. на органа по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с Решение № 413/14.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – С., в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Велес" ЕМ"ЕООД, "Н. Т."ЕООД, "Т. М. ТМ" ЕООД. По касационната жалба е образувано адм. дело № 2495/2018 г. по описа на Върховния административен съд, насрочено за съдебно заседание за 25.09.2018 г. – 9: 00 ч., за която дата и час, дружеството е редовно призовано на 17.07.2018 г. чрез процесуалния представител юрк. Д. Василев. На процесната дата е проведено съдебното заседание за което в съставения протокол е отбелязано, че е приключило в 09: 31 ч. В молбата за отмяна е посочено, че непредвидените обстоятелства, а именно претърпян инцидент на 25.09.2018 г. около 10:00 часа от упълномощения процесуален представител юрк. Василев, който пътувал към сградата на Върховния административен съд е бил поставен в обективна невъзможност да се яви и осъществи процесуалното представителство по горното дело. Към молбата за отмяна е приложено ксерокопие на лист за преглед на пациент в който е отбелязана следната анамнеза – при стъпване накриво пада и травмира десния си глезен. При тези данни по делото, настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд – Първа колегия, намира че молбата за отмяна на съдебния акт е неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК урежда четири самостоятелни хипотези за отмяна на влезли в сила решения, постановени по дела, по които страната не е участвала или не е била представлявана. Една от тях урежда случаите на невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Като такова препятствие, молителят сочи здравословното състояние, на процесуалния си представител, което не му е дало възможност да се яви пред съда. Съгласно правилото на чл. 139, ал. 1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Следователно, за да е налице допуснато процесуално нарушение по смисъла на закона следва да е налице невъзможност за явяване, както на страната, така и на пълномощника й. Представените едва в настоящото производство доказателства за здравословното състояние на процесуалния представител на касатора към датата на провеждане на заседанието не следва да се обсъждат, тъй като същите не са били представени в касационното производство, а както се посочи съдът не е бил сезиран и с искане от управителя на дружеството и процесуалния представител, поради което не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Освен това представеният в настоящото производство лист за преглед на пациент на юрк. Василев не установяват извинителна по смисъла на закона причина за неявяването му при разглеждане на делото. Представеният медицински документ не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, действаща към момента на провеждане на съдебното заседание от касационната инстанция, където нормативно урежда задължението на лицата, които са в определен домашен амбулаторен режим да се явяват пред органите на съдебната власт. Единственото изключение е ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Приложената към молбата за отмяна лист за преглед на пациент не е заверена по надлежния ред, поради което и не е доказателство по смисъла на ГПК. В представеният медицински документ липсва изрична забележка, че здравословното състояние на лицето е съставлявало пречка да се яви пред съда, поради това същите не установяват по нормативно предвидения начин основателна и уважителна причина за неявяване в съдебно заседание. Нещо повече, в молбата се твърди, че обстоятелството което е препятствало явяването на процесуалния представител на дружеството е настъпило в 10: 00 часа, което е значително по-късно от началото на съдебното заседание. Молителят не доказва и в настоящото отменително производство наличие на препятствие да участва лично по делото, което да не е могло да се отстрани. По отношение на касационния жалбоподател не е била налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 от АПК, задължаваща съда да отложи делото, било на самото съдебно заседание, било в срока за произнасяне на решението, като искане за последното не е правено. Следователно не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, Първа колегия

Цитирани разпоредби

1