Решение № 3678 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2019 г.

Решение № 3678 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Цветкова и Б. Василев от [населено място] като законни наследници на починалия М. Цветков подадена чрез процесуалния им представител адвокат Г. Бонев срещу решение № 233 от 23.07.2019 г. по адм. дело № 306/2019 г. на Административен съд Перник. С него се отменя по жалба на "Фагус" ЕООД решение № КПК-5 от 11.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Перник и потвърденото разпореждане № 5 от 28.02.2019 г. на длъжностното лице по осигуряването при ТП на НОИ - Перник. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът "Фагус" ЕООД гр. Перник представлявано от Н. Галев чрез процесуален представител адвокат Г. Тодоров взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Ответникът директорът на ТП на НОИ – Перник - не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд Перник е образувано по жалба на "Фагус" ЕООД гр. Перник в качеството му на осигурител против решение № КПК-5 от 11.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Перник. С него е отхвърлена като неоснователна жалба на дружеството срещу разпореждане № 5 от 28.02.2019 г. на длъжностното лице по осигуряването при ТП на НОИ Перник. С разпореждането на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е приета декларираната от наследник на пострадалия – М. Цветков злополука с вх. № 5101-15-5 от 15.02.2019 г. за трудова. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението и разпореждането, с които се приема злополуката за трудова. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за основателна. След анализ на елементите на трудовата злополука по чл. 55 и сл. от КСО е приел, че няма причинна връзка между увреждането и изпълнението на работата по трудово правоотношение. Този извод е изведен от доказателствата по делото и от дадените обяснения на работниците, че пострадалият е работил по възлагане от трето лице и ремонтът на машината не се е извършвал за нуждите и в интерес на предприятието на търговското дружество. По съображения в този смисъл съдът е извел извод, че е недоказано наличието на причинна връзка между увреждането на здравето му с изпълнение на работата по трудовото му правоотношение. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че пострадалият М. Цветков е назначен на длъжност "общ работник" с трудов договор от 31.05.2011 г. при жалбоподателя "Фагус" ЕООД с място на работа "Дърводелски цех". Проведен му е инструктаж при постъпването му на работа и е извършен периодичен инструктаж на 02.01.2019 г. На 28.01.2019 г. е бил в предприятието от управителя му е било възложено да заточи захабените дискове и банцингови ленти и към края на работния ден да докладва има ли нужда от заявяване на нови. Около 11: 15 ч. на територията на предприятието – дърводелски цех М. Цветков е ударен от дървена обрезка изхвърчала от многолистов циркуляр обслужван от работниците К. Иванов и Г. Николовски. Вследствие на удара е получил несъвместима с живота тежка черепно-мозъчна травма довела до смъртта му на 31.01.2019 г. Разследването на злополуката завършва с констатацията, че е трудова, чието решение и разпореждане са предмет на спора пред съда. От доказателствата по делото се установява, че злополуката е станала на обекта на работодателя – дърводелски цех, в работен ден (пострадалият е полагал труда си, по указание на работодателя, на различни места в дърводелския цех). Според свидетелските показания Цветков на своя отговорност е взел машина за рязане на дърва от трето лице без да уведоми никого и вероятно след заточване на веригата е отишъл да я изпробва. От многолистовия циркуляр изхвърча дървена обрезка и го удря в главата. От данните по делото е видно, че: Цветков не е работил с въпросния многолистов циркуляр; пострадал е не от това, което е вършил, а от неконтролирано изхвърчане на обрезка от машината по време, когато същият се е намирал на работното си място – дърводелски цех, и е застанал в опасната зона на машината, собственост на предприятието, на която са работили други двама работници. Не може да се установи по безспорен начин, че Цветков е взел машината за да заточи веригата без да му е било възложено, т. е. не може да се докаже по безспорен начин, че е извършвал нещо, което не му е възложено, още повече, че в длъжностната му характеристика има посочено задължение "Да работи със заточващи машини". Съдът неправилно е приел, че в случая не е налице един от елементите на фактическия състав на трудовата злополука, а именно увреждането да е настъпило при и по време на изпълнение на възложените трудови функции. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. Изводите на съда, че няма причинна връзка между изпълнение на трудовите функции и резултата са в противоречие с материалната уредба на трудовата злополука по чл. 55 от КСО. Единственият спорен момент е дали лицето е пострадало по повод извършваната от него работа. Решаващият състав при постановяване на решението си необосновано се е позовал на свидетелските показания, с които се цели доказване на обстоятелството, че М. Цветков не е извършвал работа в интерес на предприятието. Същите не следва да бъдат ценени, тъй като свидетелите са поставени в служебна зависимост и показанията им противоречат на представените по делото документи. По отношение на единия свидетел "Фагус" ЕООД се явява работодател, а другият е в договорни правоотношения по повод превоз на дървен материал. По делото не е изяснено категорично чия собственост е ремонтираната машина за рязане на дърва, не е представен документ за собственост нито от "Фагус" ЕООД, нито от лицето, което твърди, че е негова. Обстоятелството, че пострадалият е бил на територията на "дърводелски цех" и по време на работа евентуално е извършвал дейности, които не са възложени от ръководителя в нарушение на трудовата дисциплина, не означава, че е реализирана нормата на чл. 55, ал. 3 от КСО. Според трайната съдебна практика наличието на виновно поведение от страна на пострадалия, което е допринесло за вредоносния резултат, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърля жалбата на "Фагус" ЕООД срещу решение № КПК-5 от 11.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Перник. При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция от касаторите, ответникът дължи разноски на С. Цветкова и Б. Василев общо в размер на 1010 лв. (по 505 лв. на всеки), представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.08.2019 г. и заплатена държавна такса, като съдът приема за неоснователно направеното възражение за прекомерност. Същите съответстват на фактическата и правна сложност на спора и на извършените процесуални действия в защита на интереса на страната. Още повече, че заплатеният адвокатски хонорар е в размер близък до законоустановения минимум в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение