Решение № 1466 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2020 г.

Решение № 1466 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Евролекс България" ООД против решение № 3220/24.06.2020 г. по адм дело № 12625/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-22221018006632-091-001/25.03.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) София на Националната агенция за приходите (НАП), в частта, потвърдена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" ("ОДОП") София при Централното управление (ЦУ) на НАП с решение № 1605/24.09.2019 г., с който е установен допълнителен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2017 г. в размер на 21 139, 54 лв. и лихви за забава в общ размер на 2108, 25 лв. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения, че експертизата, изготвена в хода на ревизионното производство не отговаря на изискванията на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Твърди се, че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Иванова, оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ №Р-22221018006632-091-001/25.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД София на НАП, в частта, потвърдена от директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП с решение № 1605/24.09.2019 г., с който на касационния жалбоподател е установен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2017 в размер на 21 139, 54 лв. и лихви за забава в общ размер на 2 108, 25 лв. В рамките на съдебното производство е била назначена съдебно-оценителна експертиза. От заключението на същата се установява, че диапазона на пазарната цена на обособената част от търговското предприятие съгласно Договор за прехвърляне възлиза на 905 148. 26 лв. с пазарен диапазон 814 633 лв. до 995 663 лв. Според даденото заключение предприятието е прехвърлено на цена 820 000 лв., която стойност попада в пазарния диапазон и не би следвало да е налице отклонение от данъчно облагане. Съдът е приел ревизионния акт за издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържащ необходимите реквизити. АССГ е стигнал до извод, че спорът в производството е по отношение на заключенията на оценителските експертизи в ревизионното и съдебното производство. Според съда използването на метода на сравними неконтролирани цени по отношение на оферти в квартали на гр. София, не би могло да послужи за обективни параметри на оценяването на имоти в центъра на града. По същество за пазарната цена не било отчетено като параметър и обстоятелството, че единият имот е административна сграда с офис площи, като сравнимите цени са само за жилища. АССГ е приел, че заключението от ревизионното производство съответства на изискванията на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. За да отхвърли жалбата срещу РА, административният съд е приел, че описаните недвижими имоти като обособена част от търговското предприятие на търговеца са прехвърлени на по-ниска цена от пазарната и цената следва да се определи към долния диапазон на пазарната оценка на вещото лице в ревизионното производство- 1 031 994 лв, поради което е налице и отклонение от данъчно облагане в размер на 211 994 лв, с която сума на осн. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО правилно е извършено преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неразпределянето от съда на доказателствената тежест между страните. Въпреки, че първоинстанционният съд не е разпределил с изрични указания доказателствената тежест между страните, това не е осуетило възможността им да реализират правото си на защита в пълен обем чрез посочване и събиране на всички относими доказателства по делото. Административната преписка е била представена от приходната администрация в цялост, съдът е допуснал извършването на поисканата от дружеството – жалбоподател съдебно-оценителна експертиза, като в проведеното съдебно заседание на 21.01.2020 г. процесуалният представител на ревизираното лице е заявил, че няма други доказателствени искания и няма да сочи други доказателства. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на органа е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. АССГ е събрал всички доказателства, на които дружеството и административният орган са се позовали, поради което неразпределянето на доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 3 АПК не се отразява в случая на правилността на съдебния акт и не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Правилен е изводът на съда, че използването на метода на сравними неконтролирани цени по отношение на оферти в квартали на гр. София, не би могло да послужи за обективни параметри на оценяването на имоти в центъра на града. При мотивирането на оценката в заключението по допуснатата от съда съдебно-оценителна експертиза липсва яснота защо следва да се приеме, че всички цени на изследваните в заключението недвижимите имоти са с включен ДДС и съответно необосновано са намалени посочените стойности на кв. м., тъй като не е изследвано обстоятелството дали продавачите са регистрирани по ДДС лица, дали са физически или юридически лица. Правилни са изводите на съда, че заключението от ревизионното производство съответства на изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Недвижимите имоти като обособена част от търговското предприятие на търговеца са прехвърлени на по-ниска цена от пазарната и посочената цена от 820 000 лв. следва да се определи към долния диапазон на пазарната оценка на вещото лице в ревизионното производство – 1 031 994 лв., поради което е налице и отклонение от данъчно облагане в размер на 211 994 лв., с която сума на осн. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО правилно е извършено преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017 г. Във връзка с гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение като правилно постановено следва да се остави в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 1 227 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение