Решение № 8617 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2020 г.

ВАСI отделение01.07.2020 г.докладчик т Милена Златкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 543/27.02.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2512/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на "Родопи инвест груп" АД, ЕИК 202162832 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Цар Калоян" № 8 против оспорената част от АУЗД № 549/04.04.2019 г., издаден от главен инспектор в сектор "Местни данъци и такси" при община Родопи, потвърдена с решение № 146/29.07.2019 г. на началник отдел "Финансова политика" при същата община, установяваща задължение за такса битови отпадъци за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 9 347. 25 лв. и лихва – 384. 07 лв., представляващо неплатената част от главница в размер на 18 392. 79 лв. и лихва – 547. 42 лв. ОСЪЖДА "Родопи инвест груп" АД, ЕИК 202162832 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Цар Калоян" № 8 да заплати на Община Родопи с адрес на седалище: гр. Пловдив, ул. "Софроний Врачански" № 1 А разноски за касационното производство в размер на 1 099 лв. /хиляда и деветдесет и девет лева/. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8617 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на "Родопи инвест груп" АД, ЕИК 202162832 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Цар Калоян" № 8, подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Ботева, против решение № 543/27.02.2020 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 2512/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 549/04.04.2019 г., издаден от главен инспектор в сектор "Местни данъци и такси" при община Родопи, в потвърдената му част с решение № 146/29.07.2019 г. на началник отдел "Финансова политика" при същата община. С доводи за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПД № 549/04.04.2019 г. в частта му, установяваща задължение за такса битови отпадъци /ТБ0/. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Финансова политика" при Община Родопи - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Н. Маринова и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АС – Пловдив е бил АУЗД № 549/04.04.2019 г., издаден от главен инспектор в сектор "Местни данъци и такси" при община Родопи, в потвърдената му част с решение № 146/29.07.2019 г. на началник отдел "Финансова политика" при същата община, с която е установено задължение на "Родопи инвест груп" АД за ТБО за 2018 г. за услугите обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер към датата на акта 9 347. 25 лв. и лихва – 384. 07 лв. след съобразяване на платената част от главницата и лихвата от общо дължимата сума в размер на 18 392. 79 лв. и лихва – 547. 42 лв. Първостепенният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, като депозирана от лице, адресат на АУЗД, след осъществено административно обжалване, както и в предвидения срок за това, като оспореният акт е неблагоприятен за жалбоподателя, и поради това за него съществува правен интерес от обжалването. Обосновал е извод за неоснователност на същата. Според него оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Съдът е приел, че между страните не е налице спор относно това, че жалбоподателят е собственик на декларираните от него имоти, поради което е задължено лице за ТБО на основание чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Той не оспорва действителното предоставяне на услугата по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Основният спор се отнася до обстоятелството, дали законосъобразно е определен размерът на дължимата такса за битов отпадък за 2018 г. с оглед на това подадена ли е в срок декларация по чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите в Община Родопи. Установил е, че с решение № 1015/08.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3489/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, са отменени конкретни разпоредби от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги в община Родопи, а именно - § 3 в частта за изменение на 10, ал. 7, относно изречението "в срок до 15 ноември на предходната година". Видно от представената по делото декларация обаче дружеството не е изпълнило кумулативно вмененото му с разпоредбите на чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 задължение за всеки имот със самостоятелен партиден номер да подаде отделна декларация по образец. В съответствие с чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ законосъобразно административният орган е приел, че в конкретния случай ТБО за периода 2018 г. следва да се определи не по количество отпадъци, което не може да бъде установено, а пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Такава основа се явява определената по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в приложимата редакция основа, формирана съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ като по - високата оценка от данъчната оценка на имотите и отчетната им стойност. Независимо от липсата на оспорване, с оглед пълнота на изложението съдът е счел, че с представените от ответника по делото писмени доказателства се установява предоставяне на услугите по депониране и обезвреждане в депо на отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци, е обсъдил и разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, предвиждаща освобождаване на задължените лица от този вид такса само в случай че няма депа, респ. съоръжения. По делото са представено доказателство за наличие на функциониращо депо, а именно – договор от 03.04.2018 г. между Община Родопи и Община Пловдив с предмет - извършване на всички дейности в регионално депо за неопасни отпадъци /РДН0 в землището на с. Цалапица. Така постановеното решение касационната инстанция преценява като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, въпреки допуснатата в диспозитива очевидна фактическа грешка и недостатъчната прецизност на изложените мотиви. АУПДВ № 549/04.04.2019 г. е издаден в производство по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ след подадено от задълженото лице искане вх. № 53-763-1#4/06.03.2019 г. Правилно АС – Пловдив е приел, че оспорването е допустимо. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК за обжалване на акта пред по-горе стоящия административен орган като задължителна предпоставка за обжалването по съдебен ред. Правилно е приел също така, че оспореният АУЗД е валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед № 129/03.02.2017 г. на кмета на община Родопи съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ, а именно – Е. Михайлова – главен инспектор "Ревизии и контрол", сектор "Местни данъци и такси – събиране и контрол". Видно от жалбите на дружеството против АУПДВ по административен и по съдебен ред, оспорва се установеното като дължимо задължение за ТБО за 2018 г., поради неправилно определен размер на таксата и неточно приспадане на внесените суми. В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Ботева отново е потвърдил, че не оспорва предоставянето на услугите, а начина на определяне на размера на таксата. Правилно в мотивите на своето решение съдът е приел, че с АУЗД № 549/04.04.2019 г. са установени за 2018 г.: задължение за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за един имот – с партиден номер 6612 F30209 в размер на 94. 66 лв. и лихва – 3. 84 лв.; допълнително задължение за ТБО за 6 имота в общ размер 15 028. 90 лв. и лихва – 617. 59 лв. Актът не е обжалван по административен ред в частта му относно ДНИ. Обжалван е в частта му относно ТБО. С решението на решаващия орган актът е отменен в частта му на установеното задължение за ТБО в размер на 5 681. 65 лв. и лихва – 233. 52 лв. за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като имотите на дружеството не попадат в районите, в които общината предоставя тази услуга, съгласно заповед № 1248/25.10.2017 г. Същият е потвърден в частта му на установите като допълнително дължими задължения за ТБО за компонентите обезвреждане на битови отпадъци в депо и чистота на териториите за обществено ползване в размер на 9 347. 25 лв. и лихва – 384. 07 лв. Независимо от точно определения предмет на спора в началото на стр. 5 от решението си, с диспозитива на същото съдът отхвърля жалбата на "Родопи инвест груп" АД против частта от акта за дължимата такса битови отпадъци за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. /вместо 31.12.2018 г. / в общ размер 18 392. 79 лв. и лихва – 547. 42 лв., т. е. по-голям от установения с акта преди частичната му отмяна от решаващия орган, вместо за главница в размер на 9 347. 25 лв. и лихва – 384. 07 лв. По материалната законосъобразност на оспореното решение: Правилно е приетото от съда, че жалбоподателят като собственик на декларираните от него с подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ недвижими имоти е задължено лице за ТБО на основание чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 163, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция за 2018 г. за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, какъвто е конкретният случай, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Според т. 2 и т. 3 на чл. 71 ЗМДТ отново в приложимата за 2018 г. редакция не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината, а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Доказано е от страна на ответника, че общината ползва депо за битови отпадъци и депонира такива в регионално депо в землището на с. Цалапица по силата на сключения между нея и Община Пловдив договор от 03.04.2018 г. Представени са и доказателства за това, че през 2018 г. общината е предоставяла услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, независимо от заявеното от жалбоподателя, че не оспорва посоченото обстоятелство. По отношение размера на таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване:

Цитирани разпоредби

2