Решение № 130 от 14.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 62/2014 г.

Решение № 130 от 14.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 62/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано по касационна жалба на подсъдимия И. К. П. против въззивно решение № 406/08.11.2013 г. постановено по ВНОХД № 999/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържа наличието единствено на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изложени са доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо, като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се да се измени въззивното решение, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез назначеният му служебен защитник адв. Д. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 152/08.05.2013 г., постановена от СГС по НОХД № 100/2013 г. подсъдимият И. К. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1 пр. 4 и 5 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и вр. с чл. 58А от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 лв. На чл. 61, т. 3 вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален "общ" режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, възложени са му в тежест направените по делото разноски и е отнето в полза на държавата остатъка от наркотичните вещества. По жалба на подсъдимия единствено относно размера на наказанието лишаване от свобода е било образувано ВНОХД № 999/2013 г. на Апелативен съд [населено място], н. о. - 7 състав. С Решение № 406/08.11.2013 г. постановено по същото дело въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът правилно е определил наказанието при условията на чл. 58а от НК. Изложените в касационната жалба доводи за намаляване на наказанието са напълно идентични с тези от въззивната жалба и на тях апелативният съд е дал задълбочен и изчерпателен отговор, който се споделя изцяло и от касационния състав. И двете предходни инстанции са отговорили подробно на доводите на защитата, защо считат, че наказание определено в този размер, ще е съответно на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и ще съдейства за постигане целите на наказанието. Не са пренебрегнати смекчаващите вината обстоятелства като младата възраст на подсъдимия, направеното самопризнание и изразеното съжаление. Правилно е ценено и съдебното минало на дееца, като отегчаващо вината обстоятелство. Законосъобразно на П. е определено наказание в минималния предвиден в закона размер от три години лишаване от свобода, който съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НПК е редуциран с една трета. ВКС напълно споделя извода на въззивната инстанция, че последващо намаляване размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия ще бъде несъответно на тежестта на извършеното и няма да съдейства за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието както за личната, така и за генералната превенция. В този смисъл искането за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода се явява неоснователно. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение