Решение № 10199 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас (ТДМ Бургас) при Агенция Митници (АМ), чрез старши юрисконсулт Ж. Савова, срещу Решение 7984 от 22.12.2022 г., постановено по адм. д. 7474 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2022 г. С него, по жалбата на Ауто Партс Лукс ЕООД, е отменено Решение с рег. 32-226777 от 07.07.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. Наред с това на настоящия ответник по касация са присъдени разноски в размер на 410,00 лв. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Поддържа се становище, че съдът неправилно приел, че при издаването на спорното решение са допуснати нарушения на изискването по чл. 35 АПК, в резултат на което актът бил издаден при неизяснена фактическа обстановка. Според касационния жалбоподател съдът не взел предвид, че декларираната с митническата декларация стойност не е доказана, както и данните, на които се позовал административният орган, че автомобил със същите характеристики е продаден на по висока цена. Изразява се становище, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, доколкото вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат, когато тя не може да бъде определена по реда на чл. 70 от Митническия кодекс на Общността (МКС). По изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмена молба, с която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, ведно с искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ауто Партс Лукс ЕООД, чрез адв. Ц. Петкова, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Излага подробни аргументи. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. за касационното производство съобразно представените доказателства към отговора на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждането на сторените по делото разноски съобразно представените доказателства и списъка на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение 32-226777 от 07.07.2022 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, с което е определена нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа декларация с МРН 20BG001008020487R1/28.05.2020 г., в размер на 3134,42 лв; определено е ново вносно митническо задължение в размер на 313,44 лв. и задължение за ДДС при внос в размер на 729,57 лв., като разликата между платените /мито 262,56 лв. и ДДС 617,63 лв./ и определените с решението публични държавни вземания /мито 313,44 лв. и ДДС 729,57 лв./, съответно 50,88 лв. мито и 111,94 лв. ДДС, е взета под отчет и определена за досъбиране. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявеното от Ауто Партс Лукс ЕООД оспорване. Изложил мотиви, с които обосновал становището си, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът обаче направил извод, че решението е материално незаконосъобразно и като такова го отменил. Първоинстанционният съд съобразил разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и установения там общ принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, тоест въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Европейския съюз. Съдът съобразил, че в случая Ауто Партс Лукс ЕООД декларирало митническата стойност на база договорната стойност съобразно приложената към декларацията Фактура 8620 от 16.03.2020 г., издадена от Auto Link Inc за сумата от 1500,00 CAD. Митническите органи оспорили, че това представлява действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките, вместо което приели, че договорната стойност на стоката е в размер на 1900,00 CAD. Този техен извод съдът намерил за необоснован, тъй като счел, че установените от митническите органи данни в интернет сайт за обявена продажба на лек автомобил с идентичен като процесния автомобил номер на шаси на по-висока стойност дават основания за извършване на допълнителна проверка относно декларираната при вноса стойност, но непредставянето на изисканите от дружеството допълнителни доказателства (договори, потвърждения, проформа фактури, документи за плащания) приел, че не може да обори достоверността на посочената във фактурата стойност. В този смисъл съдът направил извод, че не е налице достатъчно основание да се приеме, че това не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износа за митническата територия на Съюза. Мотивирал се, че продажбата не е обусловена от наличието на тези посочени документи, поради което само на основание липсата на такива не може да се направи извод, че фактурата, като свидетелстващ документ, не отразява вярно посочената в нея сделка между "Ауто Партс Лукс ЕООД и Auto Link Inc, Канада при цена от 1500,00 CAD. Посочил също така, че след като митническите органи са имали съмнения относно декларираната митническа стойност, могли са и е следвало да положат усилия да установяват каква е действителната продажна цена на автомобила, съответно да докажат, че отразената във фактурата стойност не е реално платената или подлежаща на плащане цена на автомобила, например чрез проверка по реда на международното сътрудничество или чрез събиране на данни от трети лица. Доколкото това не било направено, съдът приел за основателно твърдението в настоящия ответник по касация, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при нарушаване изискването на чл. 35 АПК. На следващо място съдът се аргументирал, че освен неоснователния отказ на административния орган да признае посочената във фактурата договорна стойност и декларираната въз основа нея митническа стойност, той необосновано приел, че реално платената или подлежаща на плащане цена на процесния автомобил е тази, която е посочена един месец по-късно като офертна цена в интернет сайт. Позовал се на липсата на доказателства, че покупката на автомобила от дружеството е свързана по някакъв начин с посочения интернет сайт или с посочения там продавач, поради което направил извод, че липсва основание да се приеме, че внесеният автомобил е закупен от дружеството на обявената аукционна цена в сайта и от друго лице. В този смисъл съдът обосновал и решаващ извод, че незаконосъобразно митническият орган е приел, че сумата от 1900,00 CAD, представляваща офертна цена за продажбата на автомобила в интернет сайт https://autoauctions.io, представлява договорната стойност, тоест реално платената или подлежаща на плащане цена на процесния автомобил при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Затова, според съда, в противоречие с чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определянето на нова митническа стойност на база приетата от митническия орган договорна стойност на автомобила. Предвид приетото относно новата митническа стойност на стоката, съдът приел, че незаконосъобразни са и определените допълнителни задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихвата върху определените суми. По тези съображения отменил оспореното митническо решение и разпределил отговорността за разноските. Решението е валидно, допустимо и правилно. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към неговите мотиви. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. Методите за определяне на митническа стойност на стоките са по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС следва да са налице условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на данни, основани на разпечатка от сайта https://autoauctions.io/. Не са налице и доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал настоящият ответник по касация, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатката от цитирания сайт. Данните от нея не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната стойност, не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни. Нито по административната преписка, нито по делото са налице данни и не е представена официална информация от митническите власти на Канада, вкл. електронна информация за износ на процесния автомобил или такива от проверка по реда на международното сътрудничество. Действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване на митническата стойност. Ето защо и предвид съдържанието на спорното митническо решение, следва да се приеме, че административният орган не е надлежно мотивирал неприложимост на чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за касационното производство в претендирания и доказан размер от 360,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение