Решение № 10904 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5430/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. К. М. и К. Р. С. от гр. Варна, чрез адв. Балачев, срещу решение 2245 от 26.02.2025 г., постановено по адм. дело 863/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед 0940/20.03.2024 г. на зам.кмета на Община Варна. С доводи за необоснованост , незаконосъобразност и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на Община Варна не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Ж. Д. А. , в писмен отговор по жалбата, чрез адв. Джавгова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Ответниците В. Л. Д. и К. Л. И. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло законосъобразността на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящите касатори на заповед 0940/20.03.2024 г. на зам.кмета на Община Варна / с допусната поправка на очевидна фактическа грешка със заповед 1212/04.04.2024г. на кмета на Община Варна/, с която на основание чл. 190, ал. 1, във вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен път по нереализираната улична регулация по действащия ПУП в полза на праводателката на Ж. Д. А. за достъп до УПИ ХХVІ-1406, кв. 163 по ПУП-ПРЗ на [жк], съставляващ ПИ 10135.2552.1406 по КК на гр. Варна, [жк], обозначен със зелен цвят на скицата неразделна част от заповедта. Установено е, че временният път следва уличната регулация по действащия ПУП, одобрен със заповед Г-285/12.07.2016 г. и преминава по съществуващ път ПИ 10135.2552.1614, който се разширява до обща ширина 3,5 м за сметка на ПИ 10135.2552.1408 /засегната площ 43 кв.м/ и ПИ 10135.2552.1407 /засегната площ 48 кв.м./. Прието е от правна страна, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия от кмета на Община Варна със заповед 4435/20.12.2023 г., при спазване на изискванията за форма и реквизити на оспорения акт и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. приетата съдебно-техническа експертиза , първоинстанционният съд е приел, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като разрешеното прокарване на временния път за достъп до ПИ 10135.2552.1406 следва контура на улица - тупик от о.т.349 до о.т.350 по действащия ПУП-ПУР от 2016 г. и се явява най лесно и икономично осъществимата възможност за достъп до имота на заявителя, тъй като посочените други два варианта за достъп от вещото лице отнемат значително по-голяма площ от съседни имоти и водят до влошаване на застрояването им. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. Правилен и обоснован е изводът на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради съответност на изяснената по делото фактическа обстановка на визираното правно основание по чл. 190 ЗУТ, който урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Разпоредбата на ал.3, чл. 190 ЗУТ въвежда, макар и не в условията на императивност, изискване временните пътища да следват новите улици по ПУП, което изискване е съобразено от административния орган и Комисията /1-5 по протокол 1/16.01.2024 г./ .Разглеждани са четири варианта за преминаване на временния път през ПИ 4950 и 1405, през ПИ 1424,1421 и 1416, през ПИ 1402 и 5057 и през ПИ 1408 и 1407, като най-икономично осъществим се е оказал именно последния вариант , тъй като съвпада с предвидения достъп по действащия ПУП, и на място съществува отразена в КК пътека /път/. Заключението на съдебно-техническата експертиза не опровергава тези констатация, въпреки че сочи възможен достъп и през други два съседни имота ПИ 5057 и ПИ 1419, чието засягане обаче е в значително по-голяма степен , а именно: 81кв.м. от ПИ 5057 и 159кв.м. от ПИ 1419. Следователно и в двата посочени от вещото лице варианта, освен,че временният път не следва контура на предвидената с плана улица, се засягат в по-голяма степен служещите имоти . Неоснователни се явяват възраженията на касаторите за значително нарушаване ползването на собственият им имот и налична дълготрайна декоративна растителност, тъй като е безспорно обстоятелството, че временният път изцяло попада под предвидения контур и параметри на улица - тупик от о.т.349 до о.т.350 по действащия ПУП, което сочи, че предпочетеният от административният орган вариант за прокарване на временния път се явява най-икономичен с оглед последващото прилагане на уличната регулация. Неоснователни се явяват с оглед на горното и възраженията по касационната жалба за занемареното състояние на ПИ 5057 и ПИ 1419. С оглед изложеното и тъй като не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение по чл.209,т.3 АПК , касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението в сила. Предвид своевременно заявената претенция за разноски от ответникът Ж. Д. А., двамата касатори дължат поравно реално направените в настоящето производство разноски , възлизащи на сумата 1350лв, надлежно договорено и внесено адв. възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,