Решение № 11346 от 28.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5638/2017 г.

Решение № 11346 от 28.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5638/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] срещу решение № 134 от 31.03.2017 г., постановено по адм. д. № 678/2016 г. по описа на Административен съд - Д.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответницата - И. С. С. от [населено място], [община], не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспорения съдебен акт решаващият състав на Административен съд - Д. е отменил заповед № 0805-РД 01-0029 от 23.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която на основание чл. 15, ал. 2 ЗСП, И. С. С. от [населено място], [община] е лишена от месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП за срок от една година. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото е постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства, с оглед относимостта им към нормите на материалния закон. По делото е било установено, че в едномесечния срок по чл. 15, ал. 1 ЗСП и впоследствие, И. С. С. не е уведомила Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] за получен от съжителстващото с нея на съпружески начала лице Н. А. А. доход, в размер на 870 лв, което е станало на 19.05.2015 г. В нормата на чл. 14, ал. 5 ЗСП изрично е посочено, че лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. Видно от констативен протокол № 18 от 11.11.2016 г., производството пред административния орган се е развило по реда на чл. 14а, ал. 1 ЗСП, като е цитиран писмен сигнал на НАП, офис Д. изх. № 25696-1 от 9.11.2016 г. и заповед № РД 08-27 от 10.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място]. В първата хипотеза чл. 14а, ал. 1 ЗСП са визирани недобросъвестно получени средства от социални помощи. Цитираните норми предхождат тази на чл. 15, ал. 2 ЗСП и също се съдържат в глава трета "Социални помощи" на Закона за социално подпомагане. Според чл. 35а, ал. 1 ППЗСП, директорът на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от получаване на писмен сигнал издава заповед за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи по чл. 14а от Закона за социално подпомагане. Следователно административния орган е бил задължен да изясни въпроса действала ли е недобросъвестно С. при неизпълнение на задължението си по чл. 15, ал. 1 ЗСП. Този въпрос не е обсъден задълбочено от административния орган в мотивите към заповед № 0805-РД01-0029 от 23.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място]. Фактите, че С. е информирана за необходимостта от уведомяване на ДСП за всяка промяна в обстоятелствата, и че съжителстващото с нея на съпружески начала лице е получило доход, който не е деклариран, не означава непременно проявена недобросъвестност от страна на С.. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е съобразил, че по делото липсват данни, че жалбоподателката съзнателно е затаила правнорелевантно обстоятелство, за да получи социални помощи, на които не е имала право, още повече, че от административната преписка е видно, че през 2016 г. тя е декларирала редовно настъпилите промени в доходите й, довели първоначално до изменение, а след това до спиране и прекратяване на месечните й помощи по чл. 9 от ППЗСП. Административният орган не е преценил, че доходът не е получен лично от С., а от съжителстващото с нея лице Н. А. А., от който административния орган не е изискал обяснения по реда на чл. 39, ал. 1 АПК, независимо, че посоченото лице също е подписало молбите-декларации за социални помощи и съответно също е уведомено за необходимостта от деклариране на всички промени на обстоятелствата. По делото липсват данни за осъществени контакти от служители на ДСП с Н. А. за изясняване на случая. Необходимо е било също така да бъде проведена съвместна среща на социалните работници със С. и А., на която да бъде установено дали С. е знаела за получената от А. сума и резултатите от срещата да са протоколирани, като протоколът да се подпише от лицата и социалния работник. Доказателства от категорията на посочените липсват по административната преписка. Налице е нарушение на чл. 35 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Цитираната норма императивно изисква индивидуалният административен акт да се издаде, едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. В жалбата си до първоинстанционния съд С. твърди, че не е знаела за дохода на А., което не е проверено от административния орган преди издаване на заповедта. Правилни са изводите на съда, че санкцията по чл. 15, ал. 2 от ЗСП, следва да се прилага само ако пропускането на срока по чл. 15, ал. 1 от ЗСП е резултат от недобросъвестното поведение на получателя, както и че недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган. Именно защото в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗСП, законодателят определя социалните помощи като средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности, при лишаване на гражданите от тях органите по социално подпомагане следва да съблюдават стриктно законовите изисквания. Така изложените съображения налагат извод за липса на твърдяните касационни основания, поради което оспореното решение се оставя в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по този въпрос. В. от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,