Решение № 6497 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3211/2010 г.
ВАСV отделение11.05.2011 г.докладчик т Йордан Константинов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на "Булгаргаз" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж. к."Люлин-2" бул. "П. Владигеров" № 66, подадена чрез изпълнителния директор Димитър Гогов, срещу решение № Ц-04/01.02.2010 г., в частта му по т. 1 и т. 2, издадено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, като НЕОСНОВАТЕЛНО. Решението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението, че същото е изготвено.
Мотиви
Решение № 6497 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3211/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "Булгаргаз" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж. к."Люлин-2" бул. "П. Владигеров" № 66, подадена чрез изпълнителния директор срещу решение № Ц-04/01.02.2010 г., в частта му по т. 1 и т. 2, издадено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/. По изложени доводи за материална незаконосъобразност на административния акт и несъответствие с целта на закона се иска отмяната му в обжалваните части, след което преписката да се върне на регулаторния орган за ново произнасяне по същество. Ответната страна - ДКЕВР чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: Административното производство е започнало по заявление с вх. № Е-15-20-37/10.12.2007 г., с което общественият доставчик "Булгаргаз" ЕАД е поискал от ДКЕВР да му бъде утвърдена цена за I-то тримесечие на 2008 г. за продажба на природен газ от обществения доставчик на потребители, присъединени към газопреносната мрежа, в размер на 416.89 лв./1000м3, без ДДС. С решение № Ц-098/20.12.2007 г. на основание чл. 21, т. 6 и чл. 30, ал. 1, т. 5а и 6а и ал. 4 от ЗЕ и чл. 21 от Наредбата за регулиране цените на природния газ /НРЦПГ/ ДКЕВР е утвърдила, считано от 1.01.2008 г. по т. 1.-пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 365.10 лв./1000 куб. м. без ДДС, а по т. 2 - пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгаргаз" ЕАД в размер на 372.82 лв./1000 куб. м. без ДДС. С влязло в сила решение № 15025/09.12.2009 г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 8671/2009 г., административният акт е отменен и преписката е върната на ДКЕВР за ново произнасяне по заявление вх. № Е-15-20-37/10.12.2007 г. на "Булгаргаз" ЕАД при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Конкретните съображения, изложени от петчленният състав на ВАС са, че утвърдената с отмененото решение цена в размер на 365,10 лв. за 1000 куб. м съдържа надценка по чл. 17, ал. 5 от НРЦПГ в размер на 0,5 % върху цената на газопреносната мрежа вместо нормативно установената в размер на 3%. С това регулаторният орган е нарушил императивните правила за ценообразуване, регламентирани в НРПЦГ, което автоматично увеличава цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа, която от своя страна оказва решаващо значение на останалите ценообразуващи елементи по веригата до крайния размер на прилаганите от обществения доставчик цени. При новото произнасяне по заявлението административното производство е довършено по реда на Наредбата за регулиране на цените на природния газ, издадена на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката от МС по предложение на ДКЕВР в редакцията й с измененията, приети с ДВ бр. 2 от 8.01.2010 г., в сила от 30.12.2009 г., като по силата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 325 на МС от 30.12.2009 г. за изменение и допълнение на Наредбата за регулиране на цените на природния газ ДКЕВР служебно съобразява подадените заявления с въведените с постановлението правила спрямо заварените при влизането в сила на същото незавършени производства по утвърждаване на цени при довършването им. На 28.01.2010 г. до председателя на ДКЕВР бил внесен доклад с вх. № Е-Дк-39 от същата дата във връзка с влязло в сила решение № 15025/09.12.2009 г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 8671/2009 г., изготвен от директорите на дирекции "Газоснабдяване", "Икономически анализи и работа с потребителите" и "Правна". Видно от извлечение от протокол № 9 на 01.02.2010 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е цитираният по-горе доклад е разгледан и е прието решение № Ц-04/01.02.2010 г. ДКЕВР, обжалвано в настоящото производство, с което ДКЕВР е утвърдила, считано от 01.01.2008 г., по т. 1-пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 365.10 лв./1000 куб. м. без ДДС, а по т. 2 - пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД в размер на 372.82 лв./1000 куб. м. без ДДС. Съдебно-административният спор се свежда до въпроса спазени ли са императивните изисквания на НРЦПГ при формиране на цена на природен газ по т. 1 и т. 2 на оспореното решение при новото разглеждане на заявление вх. № Е-15-20-37/10.12.2007 г. на "Булгаргаз" ЕАД и по-точно правилно ли е изчислена нормативноустановената надценка върху цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа. В този смисъл са и дадените задължителни указания от петчленния състав на ВАС. При приложимия в процесния казус метод на регулиране, използван от административния орган при определяне на цените на природния газ "норма на възвръщаемост на капитала" регулаторният период е не по-кратък от една година, при който комисията след регулаторен преглед утвърждава цени въз основа на утвърдени необходими приходи, включващи прогнозни икономически обосновани разходи и възвръщаемост, както и прогнозни количества, а през време на регулаторния период цените могат да бъдат изменяни при наличие на обстоятелства, чието настъпване не е могло да бъде предвидено при утвърждаването на цените и води до съществено изменение на утвърдените им ценообразуващи елементи и на финансовото състояние на енергийното предприятие. Следователно и според посоченото правно основание за произнасяне на решение № Ц-04/01.02.2010 г от ДКЕВР - чл. 21, т. 6 и чл. 30, ал. 1, т. 5 и 5а от ЗЕ и чл. 17 и чл. 21 НРЦПГ -комисията упражнява правомощието си да утвърди цени в рамките на регулаторния период (1 г.), но като променя само един от ценообразуващите елементи- цената на входа на газопреносната мрежа. (чл. 21 във връзка с чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от НРЦПГ). Съгласно ал. 3 на чл. 17 от НРЦПГ цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа се образува от обществения доставчик като среднопретеглена стойност при отчитане на заявените за доставка количества природен газ от внос за вътрешния пазар, от местни добивни предприятия и от запаси природен газ с цел продажба през следващия период, условията по договорите за преобразуване, съхранение и за пренос на природен газ до българска граница и валутния курс на Българската народна банка на лева спрямо чуждестранната валута, в която се заплаща внасяният в страната природен газ. Съгласно ал. 6 на чл. 17 от НРЦПГ в приложимата в случая редакция (ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 30.12.2009 г.) върху образувана по реда на чл. 17, ал. 3 от НРЦПГ цена се начислява надценка в размер до 2 на сто. При постановяване на оспореното решение административният орган се е съобразил с дадените задължителни указания на съда като е взел предвид нормативната промяна при определяне на надценката върху цената на входа на газопреносната мрежа. В крайната продажна цена е включена надценка в размер на 1.98 лв./1000 куб. м., която е равна на предложената от дружеството и е изчислена в съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ - представлява 0.5 % от заявената от "Булгаргаз" ЕАД цена на входа на газопреносната мрежа за първото тримесечие на 2008 г. и е под максимално допустимия размер до 2 %. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за противоречие на административния акт с разпоредбата на чл. 17, ал. 8 и ал. 9 от НРЦПГ. С изменение на чл. 17 от НРЦПГ /ДВ бр. 2 от 2010, в сила от 30.12.2009 г./ в ал. 8 е предвидено, че при утвърждаване на периодичните изменения на цените по ал. 1 могат да бъдат коригирани от комисията въз основа на недовзет/надвзет приход, дължащ се на разлика между прогнозни и отчетени стойности на ценообразуващи елементи от предходен/предходни период/ периоди. В § 5 на ПЗР на Постановление № 325 от 30.12.2009 г. за изменение и допълнение на Наредбата за регулиране на цените на природния газ, приета с Постановление № 131 на Министерския съвет от 2004 г. е предвидено, че при утвърждаването на цените на обществения доставчик за първото тримесечие на 2010 г. за предходен период по чл. 17, ал. 8 се приема 2009 г., като се вземат предвид осреднените стойности на ценообразуващите елементи на утвърдените цени за 2009 г., а корекцията се извършва въз основа на данните, с които комисията разполага. Следователно корекция на цените с недовзет/надвзет приход може да бъде направена за първи път от I-вото тримесечие на 2010 г. занапред. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че подадената жалба от "Булгаргаз" ЕАД срещу решение № Ц-04/01.02.2010 г., в частта му по т. 1 и т. 2, издадено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 36, ал. 2 ЗЕ
- чл. 17