Решение № 11939 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Р. Бухасун чрез процесуален представител адв. Девенска за отмяна на влязлото в сила решение 225/14.01.2022 г, постановено по адм. д. 6715/2021 г. по описа на Административен съд София-град и влязло в сила определение 8298/29.09.2022 г. постановено по адм. д. 8107/2022 г. по описа на ВАС и двете на основание чл. 239, т. 6 от АПК. Към искането за отмяна е приложение решение от 06.10.2020 г. на ЕСПЧ, постановено по жалба на Бухасун срещу Република България, с което е установено нарушение на чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Ответникът Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за допустимо, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледано по същество за неоснователно като съображенията за това са следните: С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на Р. Бухасун против заповед З- 3297/22.10.2015 г. издадена от Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която на чужденеца са наложени принудителни административни мерки експулсиране и забрана за влизане в Република България. С определението, чиято отмяна се иска е оставено в сила определение 2763/05.04.2022г. постановено по адм. д. 6715/2021 г. на Административен съд София- град с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Бухасун срещу горепосоченото решение 225/14.01.2022 г. Видно от приложените по делото доказателства в т. ч. и решението на ЕСПЧ е, че съдебното производството пред ЕСПЧ е образувано по жалба на Р. Бухасун с твърдение за нарушение на конвенцията, като жалбата е приета за допустима по отношение на твърденията за нарушаване на чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията. В решението ЕСПЧ разглежда производството по оспорване на заповедта за налагане на ПАМ и в частност за експулсиране на жалбоподателя. Следва да бъде обърнато внимание на следното: пред ЕСПЧ, чието решение се представя в сегашното производство за отмяна е оспорено решение 23/30.05.2016г. постановено по адм. дело С-54/2015 г. с което е отхвърлена жалбата на Бухасун срещу горепосочената заповед З- 3297/22.10.2015 г. на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", за експулсирането му. След постановяване на решението на ЕСПЧ, в производство по отмяна инициирано от Бухасун с решение 8294/08.07.2021 г. постановено по дело 100/2021 г. петчленния състав на ВАС е отменил атакуваното решение по адм. дело С-54/2015 г. и е върнал делото за ново разглеждане на Административен съд София град, съгласно измененията на чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ /ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./ С решение 225/14.01.2022 г, постановено по адм. д. 6715/2021 г. по описа на Административен съд София-град, чиято отмяна се цели в настоящото производство, съдът при съобразяване на изложените от ЕСПЧ мотиви, е разгледал жалбата на Бухасун, като подробно е обсъдил твърденията на административния орган, че жалбоподателя представлява риск за националната сигурност, като е изложил и подробни мотиви относно правото на неприкосновенност на семейния живот на чужденеца, тъй като това са били основните аргументи на съда по правата на човека за да постановят нарушаване на чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията. В този ред на мисли постановеното решение на АССГ е ново, независимо, че крайния резултат от акта отново е негативен за жалбоподателя. Съгласно правилото на чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице посочената хипотеза е необходимо да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на лицето, което е направило искането за отмяна в съдебното производство, приключило със съдебния акт, чиято отмяна се иска. В константната практика на Върховния административен съд се приема, че за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК следва да е установено, с влязло в сила решение на ЕСПЧ, нарушение на Конвенцията, като това нарушение следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая тези изисквания не са налице, както беше посочено по- горе решението на АССГ, чието отмяна се иска е постановено в ново производство след отмяна поради което искането за отмяна е неоснователно и следва да се остави без уважение. По отношение на искането за отмяна на влязло в сила определение 8298/29.09.2022 г. постановено по адм,. д. 8107/2022 г. искателят не е изложил съображения във връзка с основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, следва да бъде посочено, че със същото е потвърдено определение 2763/05.04.2022г. постановено по адм. д. 6715/2021 г. на Административен съд София- град с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Бухасун срещу горепосоченото решение 225/14.01.2022 г. на основание чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ с която е посочено, че обжалвания акт не подлежи на касационен контрол. Предвид посоченото искането за отмяна е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,