Решение № 3832 от 10.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 1697/15.03.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 4730/2020 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-2225-1000394-091-001/16.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за изтекла погасителна давност за установените с РА публични държавни вземания. Поддържа теза, че давност не тече за времето от вписването на заличаването на задълженото лице до заличаването на вписването на прекратяването с ликвидация по реда на чл. 30 от Закона за търговския регистър. Настоява на дължимо по аргумент на по-силното основание от разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. 2 ДОПК произнасяне от съда по основанието и размера на задължението при уважено възражение за погасителна давност, дори когато давността е изтекла в хода на съдебното производство. Позовава се на правилата на чл. 174 и чл. 173 от ДОПК за възможното доброволно плащане на погасени по давност задължения, включително на отписани. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират деловодни разноски. Ответникът по касация Мултиелектроникс АД отрича основателността на насрещната касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: За да отмени РА, първостепенният съд е уважил възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за установените с РА задължения на Мултиелектроникс АД за ДДС в общ размер 3 482 319.53 лева и за лихви за забава в размер 2 967 855.51 лева за данъчни периоди от м. 04.2008 г. до м. 8.2010 г. Съдът е посочил началният момент на давността за всяко от задълженията с позоваване на разпоредбите на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Приел е, че давността на задълженията за ДДС е изтекла съответно на 31 декември 2018, 2019 и 2020 г., което е извън ревизионното производство. С момента на изтичане на давността и с позоваване на разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. 2 ДОПК е обосновал недължимо произнасяне с решението по основанието и размера на задължението. Решението по отнесения пред съда спор не е повлияно от констатацията му за вписването с действие от 28.03.2017 г. вписано заличаване на вписването на заличаването на Мултиелектроникс АД от 10.02.2014 г. Оспореният съдебен акт е правилен. Не се основава на позитивното право доводът на касатора за ефекта върху давността на заличаването на задълженото лице в периода от 04.02.2014 г. до 28.03.2017 г. Изключенията от погасителното действие за публичните вземания на изтичането на 10-годишния давностен срок са лимитативно изброени в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК и временната загуба на правосубектност не е сред тях. Заличаването на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация е способ за погасяване на публичното вземане /вж. чл. 168, т. 7 ДОПК/. За защита срещу погасяването на вземанията на това основание е предявен искът на НАП по чл. 29 ТР за установяване на несъществуване на вписаното на 10.02.2014 г. заличаване на длъжника. Защитата е реализирана с положителното съдебно решение за заличаване на вписването. Не е законосъобразно установяването с РА на погасени по давност публични задължения. Във всички хипотези на чл. 118, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е декларативен административен акт, защото установява вече възникнали задължения и права. Когато установява задължения /чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК/, РА е утежняващ административен акт. С арг. от чл. 174 от ДОПК изтичането на давностния срок погасява не публичното задължение, а възможността за принудителното му изпълнение. Към принудително изпълнение, обаче, е насочен РА, тъй като с чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК му е признато качеството на изпълнително основание. Създаването на изпълнително основание за вземане, което не подлежи на принудително изпълнение, е в противоречие с материалния закон, освен ако давностният срок е изтекъл по време на ревизията и е уважено възражение за изтекла давност /арг. от чл. 155, ал. 2, изр. 2 и чл. 160, ал. 4, изр. 2 ДОПК/. Задължението на съда да се произнесе по основанието и размера на задължението е ограничено с чл. 160, ал. 4, изр. 2 ДОПК само до хипотезите на изтекъл в хода на ревизията давностен срок и уважено възражение за давност. В тези хипотези не е спорно прилагането на института на давността, а се спори по съществуването и размера на установените с РА публични задължения. Затова и ако разреши спора в полза на администрацията, съдът посочва, че РА не подлежи на принудително изпълнение. Ако съдът приложи института на давността, това предполага жалбоподателят да е използвал процесуална защита, а не защита по същество срещу защитата на насрещната страна. При зачитане на поредността на използваните способи за защита съдът не дължи посочване за недопустимост на принудителното изпълнение, поради което защитата чрез отстраняването на възможността за принудително изпълнение се осъществява с отмяната на акта, представляващ изпълнително основание. Отмяната на установяващия погасени по давност публични задължения не рефлектира върху възможностите по чл. 128 и чл. 170 ДОПК и не създава ограничения за плащане на естествения дълг по чл. 174 ДОПК. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 360 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съизмеряването на юрисконсултското възнаграждение с минималните размери на адвокатските възнаграждения е само за администрацията, когато е представлявана от юрисконсулт /арг. чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК/. А адвокатско възнаграждение на подателя на жалбата се присъжда, когато е ползвал правна помощ от адвокат и е заплатил нему възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение