Решение № 13339 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2015 г.

Решение № 13339 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "С." ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "А. Й." №..., ЕИК *********, представлявано от управителя В. К. К., подадена чрез Б. Д. срещу решение № 1182 от 10.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3279/2014 г. по описа на Административния съд - П. (АСП), в частта с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт (РА) № 16251400130 от 4.08.2014 г., издаден от К. А. Б. - възложила ревизията, и П. С. Д. - ръководител на ревизията, и двете инспектори по приходите в ТД - гр. П. на НАП, потвърден с Решение № 1093 от 30.10.2014 г. на и. д. заместник-директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П., при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Касаторът обжалва първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са доводи от касатора, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, а извода на съда за нереалност на процесните доставки е необоснован, тъй като са налице достатъчно писмени доказателства, доказващи извършването на услугите от "А. И." ЕООД, "Е. П. 74" ЕООД, "Р. Н. 2007" ЕООД и "И." ЕООД. От заключението на вещото лице се установява, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. В касационната жалба е посочено, че ненамирането на доставчиците на адресите им за кореспонденция и непредставянето на изисканите документи, не може да послужи като самостоятелно основание за отказване на данъчен кредит по спорните доставки. По отношение на определените задължения за корпоративен данък, във връзка с фактурите по които е отказано право на данъчен кредит, касаторът твърди, че не е налице документална необоснованост. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 750.18 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил РА № 16251400130 от 4.08.2014 г., издаден от К. А. Б.- възложила ревизията, и П. С. Д. - ръководител на ревизията, и двете инспектори по приходите в ТД- П. на НАП, потвърден с решение № 1093 от 30.10.2014 г. на и. д. заместник-директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П., при ЦУ на НАП, с който на "С." ООД, са вменени задължения за данък по ЗДДС в общ размер от 606 718.24 лв. и са начислени законни лихви в общ размер от 257 586.66 лв.; допълнително е определен корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер от 4 572.50 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 2 569.66 лв.; допълнително е определен корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер от 10 896.89 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 4 861.80 лв.; определени са лихви за забавено плащане на авансови вноски по ЗКПО за 2008 г. в размер от 30 128.67 лв.; определени са лихви за забавено плащане на авансови вноски по ЗКПО за 2009 г. в размер от 38 385.89 лв.; определени са лихви за забавено плащане на авансови вноски по ЗКПО за 2010 г. в размер от 15 211.36 лв.; определени са лихви за забавено внасяне на данък върху разходите по чл. 204 ЗКПО за 2008 г. в размер от 703.09 лв.; определени са лихви за забавено внасяне на данък върху разходите по чл. 204 от ЗКПО за 2009 г. в размер от 357.13 лв.; преобразуван е данъчният финансов резултат на жалбоподателя за 2011 г., като декларираната за годината загуба е намалена със сумата от 106 750 лв. АСП е отменил процесния РА, в частта му, с която на ревизираното лице са вменени задължения за данък по ЗДДС за сумата от общо 29 168.30 лв., представляваща отказано право на приспадане на данъчен кредит, и законните лихви върху тази сума в общ размер от 12 383.61 лв.; в частта му, с която на жалбоподателя е определен допълнително корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер от 4 572.50 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума от 2 569.66 лв.; в частта му, с която на жалбоподателя е определен допълнително корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер от 10 896.89 лв. и са начислени законни лихви в размер от 4 861.80 лв., за сумата над 885 лв. до пълния размер на задължението от 10 896.89 лв. и за определените лихви над 394.86 лв. до пълния им размер от 4 861.80 лв. и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата част. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови спорното решение в обжалваната част административният съд е приел, че РА, е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия. При издаването му не е допуснато нарушение на материалния закон. За неоснователни са приети доводите в жалбата за наличие на съществени нарушения, допуснати в ревизионното производство. С процесния РА в обжалваната част е отказано правото на данъчен кредит, поради направени от органите по приходите заключения за липса на доставка по: осем фактури, издадени от "А. И." ЕООД, с предмет на доставка СМР, изпълнени със строителна техника в размер на 16 000 лв.; седем фактури, издадени от "Е. П. 74" ЕООД, с предмет на доставка услуги с комбиниран багер, с мини челен товарач, с валяк, с мини багер и къртене на бетон в размер на 5 350 лв.; по една фактура, издадена от "Р. Н. 2007" ЕООД, с предмет на доставка 2733 броя гипсови плоскости, в размер на 1 350.10 лв.; по две фактури, издадени от "П. Г." ООД (понастоящем "И." ЕООД), с предмет на доставка шахти-полимербетон капак Ф600 С250 комплект, в размер на 420 лв. С РА са определени задължения за внасяне на ДДС в общ размер на 554 429.84 лв., във връзка с подадени справки декларации за м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08.2011 г. и са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и лихви. Относно непризнатото право на данъчен кредит е установено, че предмет доставките по процесните фактури са различни видове услуги и стоки. Съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и представените по делото доказателства по отношение на всеки един от горепосочените доставчици и е стигнал до извод, че не са налице доказателства по делото, установяващи реалността на извършените доставки, по които се претендира правото на признаване на данъчен кредит. По отношение на определените задължения за внасяне на ДДС в общ размер на 554 429.84 лв., във връзка с подадените от ревизираното лице справки декларации за м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08.2011 г., административният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, че декларирания ДДС е внесен, поради което е приел, че РА е законосъобразен в тази част. По отношение на ЗКПО съдът е приел, че жалбата на ревизираното дружество е неоснователна в частта, в която на дружеството не са признати за данъчни цели счетоводни разходи, който не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, във връзка с фактурите по които е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на определените задължения за невнесени авансови вноски за 2008 г. в размер на 30 128.67 лв., върху която сума е начислена законна лихва, за 2009 г. в размер на 672 189.96 лв. върху която сума е начислена законна лихва, за 2010 г. в размер на 168 047.49 лв. върху която сума е начислена законна лихва, лихви върху внесения със закъснение корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. и лихви от 703.09 лв. за забавено внасяне на данък върху разходите по чл. 204, т. 3 ЗКПО за 2008 г. Решението е правилно. Доводът на касатора, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест е неоснователен. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че ревизираното лице следва да докаже, при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнило право на данъчен кредит. За установяването им са допустими доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Действително касаторът не може да носи отговорност за това, че доставчиците не са намерени на посочените от тях адреси и че не са представили исканите от приходния орган документи, но за обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да съществуват доказателства, с които данъчно-задълженото лице да разполага и ангажира същите в процеса по установяване на декларираните от него права. По отношение на доставките на услуги от "А. И." ЕООД и "Е. П. 74" ЕООД, по делото не са представени документи, съпътстващи доставките. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на регистрирана техника като собственост на доставчиците, нито са ангажирани доказателства за наемането на такава техника от трети лица. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изпълнението на фактурираните към жалбоподателя услуги с предмет "доставка СМР, изпълнени със строителна техника" и "услуги с комбиниран багер, с мини челен товарач, с валяк, с мини багер и къртене на бетон" без посочената във фактурите техника би било практически трудно изпълнимо. По отношение на доставките на стоки от "Р. Н. 2007" ЕООД, "П. Г." ООД (понастоящем "И." ЕООД) по делото не са представени доказателства за приемо-предаване на стоките. В случая, такива доказателства не са събрани и към настоящия момент, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че доставките не са реални. Настоящият състав намира, че заключението на вещото лице по ССЕ, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и издадените от доставчиците фактури сами по себе си не удостоверяват доставките и възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. АСП след анализ на всички факти и събраните доказателства е стигнал до правилния извод, че процесните фактури не удостоверяват реални доставки. В случая следва да се съобрази и относимата практика на СЕС, в която е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., G. H. (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973), и не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на актуалната практика на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. Първоинстанционният съд като съд по фактите е приел за недоказано осъществяването на реални доставки по спорните фактури и в този смисъл е неоснователно позоваването на касатора на практиката на СЕС по съединени дела C-80/11 и C-142/11, както и тези по дело С-324/11 и по дело С-285/11. Както правилно е приел съдът, при липсата на доказателства за реалност на процесните доставки, жалбата е неоснователна и правилно я е отхвърлил в тази част. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания по отношение на определените задължения за внасяне на ДДС в общ размер на 554 429.84 лв., във връзка с подадените от ревизираното лице справки декларации за м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08.2011 г. По делото и към настоящия момент не са представени доказателства, че декларирания ДДС е внесен, поради което съдът правилно е приел, че РА е законосъобразен и в тази част. Правилно АСП е отхвърлил и оспорването срещу РА в частта за установените задължения по ЗКПО. Единственият изложен довод в касационната жалба е по отношение на определените задължения за корпоративен данък, във връзка с фактурите по които е отказано право на данъчен кредит. Твърдението на касаторът, че не е налице документална необоснованост по тези фактури е неоснователно. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващи вярна стопанска операция, какъвто не е настоящия случай. Освен това констатацията, че липсват доказателства за реално осъществяване на процесните доставки предпоставя и прилагането на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО. Касаторът не е изложил никакви възражения по отношение на установените задължения за лихви по невнесените в срок дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. и 2010 г.; лихви за просрочие на данъци по чл. 204, т. 3 ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. Мотивите на първоинстанционния съд в тази част са правилни и се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не следва да се повтарят. Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят, своевременно поисканите разноски за настоящата инстанция в размер на 11 750.18 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение