Решение № 6685 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2018 г.

Решение № 6685 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2018 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез пълномощника ст. юриск. Д. Попов, против решение № 322 от 28.11.2017 г. по адм. д. № 546/2016 г. на Административен съд - Стара Загора, VII състав, с което по жалба на "Агролинк" ООД и отменено Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., издадено от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с изх. № 01-2600/5746 от 19.09.2016 г. и е върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване дадените от съда указания по прилагането на закона. Излага доводи за касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, както и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е нарушен материалния закон, тъй като в хода на първоинстанционното производство са ангажирани относими писмени доказателства и е приета без оспорване съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила констатациите в процесното уведомително писмо. Излага, че са извършени административни проверки, при които е установено, че парцелите на заявителя попада извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и съгласно чл. 26, т. 6 от същата наредба не подлежи на одобряване. Твърди, че административният орган е действал в условията на обвързана компетентност, прилагайки едновременно специализирания слой за земи с висока природна стойност и специализирания такъв на местообитанията на зимуващи гъски и е провел надлежна проверка за това, дали физическия блок попада с цялата си площ в съответните слоеве. Моли, да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и се отхвърли жалбата срещу административния акт, като претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Агролинк" ООД, с. Кравино, област Стара Загора, чрез пълномощник адв. З. Диклиева, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и се присъдят разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че правилно в оспореното решение съдът е посочил, че процесното уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като от приетата съдебно техническата експертиза е установено, че няма разлика в заявените и реалните площи, а в мотивите на оспореното писмо е посочено, че разликата в реалната и заявената площ е основание за отказа за изплащане на финансова помощ. Смята, че решението е обосновано и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С № 322 от 28.11.2017 г. по адм. д. № 546/2016 г. на Административен съд - Стара Загора, VII състав, с което по жалба на "Агролинк" ООД и отменено Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., издадено от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с изх. № 01-2600/5746 от 19.09.2016 г. и е върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване дадените от съда указания по прилагането на закона. С решението е осъден ДФ "Земеделие" да заплати на "Агролинк" ООД разноски по делото в размер на 1765 лева. Административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, но в противоречие с правилата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за необходимите реквизити на процесния административен акт, защото не съдържа изискуемите фактически и правни основания за издаването му и липсват мотиви. Приел е, че разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 7/2015 г.), регламентира допустимите за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 2 - земеделски парцели, които с цялата си площ попадат във списък на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски, съгласно приложение № 1 и в съответния специализиран слой на орнитологично значими места, включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1 от същата наредба. Първоинстанционният съд се е позовал на т. 2 от ТР № 4 от 2004 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, че в случая едва в съдебно заседание процесуалният представител на ответника се е позовал на писмо с изх. № 13-2301 от 19.04.2016 г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), което обаче не е посочено като основание за постановяване на оспорения отказ и не може да попълни мотивите на атакувания акт. В мотивите на съдебното решение са анализирани, приетите писмени доказателства и изслушаните съдебно-технически експертизи. Съдът е посочил, че и по двете СТЕ е установено, че от заявените от жалбоподателя парцели попадат изцяло в границите на специализирания слой на териториите съгласно приложение № 1. Съдът е отчел, че разминаването в заключенията на двете експертизи е единствено досежно обстоятелството, че т. 5 от първата вещото лице е отразило, че всички заявени парцели по мярка 10 Агроекология и климат са недопустими за подпомагане, поради това, че не попадат изцяло в специализирания слой за зимуващите видове гъски, определен от МЗХ с писмо изх. № 13-2301 от 19.04.2016 г. на министъра на земеделието и храните, което обаче е неотносимо към кампания 2015 г., за която кандидатства земеделския стопанин, а за кампания 2016 г. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че основанията на които е отказано одобрение на заявените парцели от касационния ответник са посочени в уведомителното писмо - чл. 26, т. 6 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. Според чл. 26, т. 6 от Наредба № 7/2015 г. не се одобряват за участие в мярка 10 "Агроекология и климат" парцели, заявени с дейности по чл. 3, т. 2 и 3 от Наредба № 7/2015 г., които не попадат с цялата си площ в съответните специализирани слоеве за зимуващите видове гъски, червеногушата гъска, Царски орел, Египетски лешояд, както и в землищата на общините, в които се подпомага Ливадният блатар. А според чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г., в приложимата редакция – преди изменението с ДВ бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., за прилагане на агроекологичните дейности по направление поддържане на местообитания на зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1. Съгласно Приложение № 1 - Списък на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски, включва с. Кравино, община Опан, област Стара Загора с № 39222, цялото землище. От анализа на тези правни норми е видно, че за прилагане на подпомагането по заявеното направление, законодателят в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. е предвидил две предпоставки в съотносимост на кумулативност. Първата е заявените за подпомагане парцели да са включени в списъка на землищата по приложение № 1, тъй като само за тях е прието, че се отнасят до зимуващи видове гъски и втората предпоставка е, които попадат с цялата си площ в съответните специализирани слоеве за зимуващите видове гъски. Действително след последното изменение с ДВ бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г. вече се изисква освен площите да фигурират в списъка на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски съгласно приложение № 1, да бъде съобразен и специализиран слой на орнитологично значими места, включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, но това изменение важи занапред - от 28.02.2017 г., и не е било приложимо към момента на издаване на процесното уведомително писмо. Указанията дадени с писмо изх. № 13-2301/19.04.2016 г. на Министерство на земеделието и храните и одобрения специализиран слой на орнитологично значими места на местообитанията на зимуващи гъски и червеногуши гъски, на които се основава касатора, не е основание за различен извод от гореизложения, защото указанията и одобрения специализиран слой за зимуващите гъски, не са основани на приложимата към него момент нормативна уредба и въобще не са посочени в процесния административен акт. В случая е установено, че за одобряване на заявлението са била налице нормативните предпоставки - заявените за подпомагане парцели са били включени в списъка с местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1 и с обхват за цялото землище, както и не е бил налице специализиран слой, който да е различен от посоченото приложение, а едва по-късно е одобрен различен специализиран слой съгласно писмо изх. № 13-2301/19.04.2016 г. на Министерство на земеделието и храните, относим за кампания 2016 г., но не и за процесната 2015 г. Обосновано и законосъобразно в мотивите на обжалваното решение е посочено, че в конкретния случай неправилно е отказано одобрение за площите, като административния орган не е мотивирал отказа си и незаконосъобразно е приложил чл. 26, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1 и Приложение № 1 от Наредба № 7. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени, както чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, така и материалният закон при произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от административния съд указания, относими към прилагането на Наредба № 7/2015 г. в приложимата редакция. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да се остави без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК ДФ "Земеделие" следва да заплати своевременно претендираните от ответника по касационната жалба разноски в настоящата съдебна инстанция с приложен списък за тях, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение