Решение № 12809 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2015 г.
ВАСVII отделение30.11.2015 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 786/13.02.2015 г., постановено по адм. д. № 3330/14 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12809 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2015 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Вандевил" ООД, представлявано от управителя Пламен Паунов, против решение № 786/13.02.2015 г., постановено по адм. д. № 3330/14 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 139/21.02.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт, като твърди, че е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е съобразил наведените възражения за допуснати съществени нарушения от страна на административния орган, не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е достигнал до неправилния извод, че именно касаторът е адресат на принудителната административна мярка. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният е установил, че с оспорената заповед № 139/21.02.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, на "Вандевил" ООД е приложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ- заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. София, кв. "Красна поляна", ул. "Старият воин", до бл. 23. Приел е, че за да приложи мярката по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ, административният орган е провел законосъобразно административно производство, заповедта е издадена след надлежно извършена проверка. За фактическите констатации издателят на акта препраща към констативен протокол № К-0153174/18.12.2013 г. и акт № К-0028141/6.01.2014 г. За да отхвърли жалбата на "Вандевил" ООД, Административният съд София-град е заключил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Приложената принудителна административна мярка е с точното правно основание, а фактическите установявания на органа не са оборени от жалбоподателя, подкрепени са с приложените по делото писмени доказателства и обосновават законосъобразен извод за прилагане на конкретната преустановителна и превантивна принудителна административна мярка. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че не е установен по безспорен начин релевантният факт - кой следва да е адресат на ПАМ: дружеството-жалбоподател или друго лице, стопанисващо реално търговския обект. От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че адресат на мярката е "Вандевил" ООД и законосъобразно принудителната мярка е насочена към дружеството-жалбоподател. Както протоколът от извършената проверка, така и актът за установяване на административно нарушение са връчени на представители на това юридическо лице. До търговския обект е оповестено работно време, като адрес за контакт и материално-отговорно лице е вписан управителя на "Вандевил" ООД Пламен Паунов. Именно на управителя е връчено и копие от констативния протокол, без възражения. Не е оборена и констатацията на органа, извършена след контролна продажба от търговския обект, а именно - издаденият касов бон е на името на дружеството-адресат на акта, с посочени адрес и ЕИК. По делото не е установено по никакъв начин, че обектът се стопанисва реално от посоченото от жалбоподателя дружество "Луксор Мениджмънт" ООД. Констатациите на органа не са оборени по надлежния ред с допустими доказателствени средства. Приложената принудителна административна мярка "временно затваряне на туристическия обект" по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ е в съответствие с чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ, тъй като се предоставят туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и е законосъобразна, с оглед представените по делото доказателства. За обекта не е издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съгласно Закона за туризма, на категоризация подлежи туристическият обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ, а обстоятелството кой извършва фактически ресторантьорската дейност в него е ирелевантен за прилагането на конкретната принудителна административна мярка. Дружеството, за което административният орган и първоинстанционният съд категорично са установили, че стопанисва този обект, е "Вандевил" ООД. Неоснователно е касационното възражение, че съдът не е съобразил липсата на мотиви при издаването на административния акт. Заповедта е мотивирана, като издателят на акта е посочил фактически констатации и правно основание за издаването й. Фактическите установявания са изложени в приобщените към акта констативен протокол и акт за установяване на нарушение. Правилно е прието в решението, че не са опровергани изложените в констативния протокол релевантни факти и обстоятелства. Протоколът е издаден от длъжностни лица на Комисията за защита на потребителите и установените в него нарушения дават основания за прилагане на принудителната административна мярка. Други релевантни факти не са посочени от жалбоподателя. Неоснователен е касационният довод, че съдът не е извършил пълна и всеобхватна оценка на доказателствата в тяхната съвкупност. Видно от обжалваното решение, съдът е обсъдил всестранно и задълбочено относимите за спора доказателства. Отказът за събиране на гласни доказателства не води до неправилност на решението. Правилна е съдебната преценка за недопустимост на разпит на свидетели за установяване на сочените от жалбоподателя обстоятелства, тъй като те са неотносими и не могат да оборят констатациите, обективирани в приложените по делото протоколи и документи със свидетелски показания. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав не намери основания, водещи до друг правен извод. Воден от горното, Върховният административен съд