Решение № 15396 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2017 г.

Решение № 15396 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Кюпи" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Триадица, ул. "Б." №..., подадена чрез управителите Е. М. П. и М. Л. М. Оспорва се Решение № 4861/18.07.2017 г., постановено по административно дело № 12075/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на "Кюпи" ООД срещу Ревизионен акт № Р-22221015010540-091-001/5.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., с който са определени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 30 705,38 лева главница и лихви в размер на 10 547,03 лева и са установени задължения за корпоративен данък в размер на 15 551,39 лева главница и лихви в размер на 4 416,95 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че в оспореното решение липсват мотиви по съществени фактически въпроси и бил нарушен принципът на служебното начало поради неправилно прилагане на правилата на доказателствената тежест. На следващо място са развити съображения за наличие на реално осъществени доставки по спорните фактури, респективно се оспорват изводите на съда в обратната насока. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С. се представлява от юрисконсулт Станчева, която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък, в резултат на непризнато право на признаване на данъчен кредит за периоди от 1.11.2012 г. до 31.01.2013 г. по фактури, издадени от следните доставчици: "Еуфория С" ЕООД; "Виера" ЕООД, "Смайл" ЕООД, "Г. Т. 2012" ЕООД, "Ивмонтан" ЕООД, "Сервиз" ЕООД; "БГ сървиз груп" ЕООД; "Поли 95" ЕООД; "Селена плюс" ЕООД; "Нова 222" ООД; ДЗЗД "Шампион"; "Етиком" ООД. Съдът е отхвърлил жалбата, след като изцяло е възприел доводите на приходната администрация, съдържащи се в оспорения акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. В съдебното решение липсват фактически констатации и изводи за всеки един от отделните доставчици, издали спорните фактури, въпреки, че същите имат различен предмет и се отличават със специфика на доставките. Не са обсъдени конкретните възражения, съдържащи се в жалбата против ревизионния акт, като правните изводи на съда са твърде общи и теоретични. Решението съдържа преди всичко теоретични обяснения и цитирана практика на Съда на Европейския съюз, без конкретизиране върху спорните моменти. На практика съдът не е извършил собствени фактически установявания, а изцяло е възприел и описал фактите, така, както са установени от приходните органи в хода на ревизионното производство. Съдебният състав е приел, че изводите на ревизиращите органи са правилни и са направени в съответствие с представените по делото доказателства, но не е посочил и разграничил какви доказателства са представени от страна на ревизираното дружество за отделните доставки на стоки или услуги. Не е посочен и предметът на спорните доставки, както и какви документи, придружават процесните фактури. Съдът е следвало да установи тези факти по отношение на всеки един доставчик, като тези обстоятелства е следвало да бъдат описани и разграничени. В хода на съдебното производство е поддържано искане за допускане на съдебно - техническа експертиза, по което съдът не се е произнесъл. Прието е заключение по съдебно-икономическа експертиза, което не е обсъдено от съда и не става ясно какви обстоятелства са установени посредством него. В съдебното решение не са посочени и фактите, които се установяват от разпитаните по делото свидетели. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - С. град е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на конкретни фактически установявания в съдебния акт по отношение на отделните доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, субсидиарно приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът е бил длъжен в решението си да изложи мотиви, в които да се посочат фактите по делото, което в случая не е сторено. Тази норма е пряко свързана с въведената в чл. 220 от АПК забрана за Върховния административен съд да извършва фактически установявания, който има право да преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, което налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение