Решение № 122 от 5.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 758/2010 г.

Решение № 122 от 5.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 758/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 319 от 9.V.2011 г. по настоящето дело касационният контрол върху осъдителната част на постановеното от Старозагорския ОС въззивно решение № 23/12.V.2010 г. по гр. дело № 560/09 г. е бил допуснат в хипотезата на съществуваща вероятност последното да е процесуално недопустимо: предвид инвокираният от касатора [фирма] - гр. Ст. З. довод в изложението към жалбата му, че с оглед цената на уважения иск за реално изпълнение, развитието на първоинстанционното пр-во, протекло пред родово некомпетентен съд. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по спора не са били представлявани, поради което, като взе предвид оплакванията и доводите на търговеца касатор, защитната теза на ответника по касация С. Ив. К. от [населено място], С., изложена в писмения му отговор по жалбата и след като провери материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в неговата осъдителна част по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, прие следното: Във връзка с изясняване на въпроса за цената на уважения с атакуваната осъдителна част на решението й иск за реално изпълнение срещу [фирма], а оттам и за дължимата по него държавна такса, въззивната инстанция е оставила исковата молба на С. Ив. К. без движение със свое протоколно определение по гр. дело № 560/09 г., държано в откритото с. з. на 4.ХI.2009 г. В срока по чл. 129, ал. 2 ГПК въззиваемият С. Ив. К. е конкретизирал претенцията си към търговеца настоящ касатор за осъждането му да предостави 1 300 тона бирена каша при цена от 25 лв. на тон, т. е. цената на този осъдителен иск е била определена на 32 500 лв. и съобразно това К. е внесъл държавна такса общо в размер на 1300 лв. Тъй като подадената от К. искова молба е постъпила в канцеларията на първостепенния съд на 20.IХ.2007 г. и по аргумент от текста на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, приложимо е било правилото на чл. 80, ал. 1, б. "б", предл. 1-во ГПК (отм.) за определяне на родово компетентния по този иск за реално изпълнение първоинстанционен съд. От разрешението на цитираната процесуална разпоредба следва, че компетентен в случая първостепенен съд е следвало да бъде С. окръжен, а не районен съд. Същевременно няма данни по делото която и да е от страните по спора да е повдигала въпрос за родовата подсъдност на този иск /за реално изпълнение/ до приключване разглеждането на делото пред въззивната инстанция, нито такъв въпрос да е бил служебно поставян от състава на Старозагорския ОС, а съгласно чл. 92, ал. ГПК (отм.) възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се прави до приключване на пр-вото "във втората инстанция" и може да се повдига и служебно от съда. Тълкувана в систематичната й връзка с текста на чл. 90 ГПК (отм.), въвеждащ запрет участващите в делото лица да могат да изменят по взаимно съгласие определената от закона подсъдност, разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ГПК (отм.) следва да се разбира в смисъл, че определената родова подсъдност не може да бъде дерогирана и мълчаливо - чрез непредявяване на възражение за неподсъдност до приключване на въззивното пр-во. Издадените решения на съд, на който даден спор не е бил родово подсъден, са недопустими и подлежат на обезсилване, с изключение на случаите, в които окръжен съд е иззел и решил дело, което е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район /арг. чл. 80, ал. 2 ГПК - отм./. (Вж. в този смисъл и Р. № 74 от 26.VI.1973 г. по гр. дело № 26/1973 г. на ОСГК на ВС на НРБ). И ако решението на окръжен съд не може да бъде отменено, респ. обезсилено /според по-прецизната редакция на чл. 270, ал. 4 от сега действащия процесуален закон/, само затова, че искът е бил подсъден на районния съд, обратното не е вярно. Следователно в процесния случай както атакуваното въззивно решение в неговата осъдителна част, така и потвърдените с него две първоинстанционни решения на Старозагорския РС /първоначално и допълнително/ ще следва да бъдат обезсилени, като по иска на С. Ив. К. срещу [фирма] за реално изпълнение делото се върне на Старозагорския ОС за ново разглеждане като първа инстанция. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение