Решение № 14253 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2013 г.
ВАСV отделение30.10.2013 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2721/07.11.2012 г., постановено по адм. дело № 3173/2012 г. от Административен съд - Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14253 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът - Калина Тодорова Павлова обжалва решение № 2721/07.11.2012 г., постановено по адм. дело № 3173/2012 г. от Административен съд -Варна с което е отхвърлена жалбата и против решение за предоставяне на частичен достъп до обществена информация № РЗДОИ-28/18.07.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) по заявление с вх. № ЗДОИ-27/06.07.2012 г. в частта, с която е отказано предоставяне на достъп до поисканата обществена информация с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на арх. Калина Павлова против решение № РЗДОИ-28/18.07.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) за предоставяне на достъп до обществена информация в частта, с която е отказан достъп по т. 2 и т. 3 от заявление с вх. № ЗДОИ-27/06.07.2012 г. Съображенията на административния орган са, че тази информация не представлява обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на арх. Павлова срещу решението на директора на (ОД на МВР) да предостави достъп до обществена информация в частта по т. 2 и т. 3 от заявлението. С тях заявителката иска да бъде информирана за: т. 2. Имената на длъжностните лица, участвали, наредили и приложили (арестите) задържанията на 03.07.2012 г., 3. Издадените заповеди за задържане, копие на хартиен носител. Административният съд мотивира обжалвания правен резултат с изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в потвърдената част като приема, че исканата информация по т. 2 и т. 3 от заявлението не е свързана с обществения живот в страната и не касае дейността на задължения субект, а се отнася до отделни физически лица, работещи в ОД на МВР -Варна I РПУ. Прието е също така, че имената и подписите на лицата, задържали гражданите са лични данни по смисъла на § 1. т. 2 от ЗДОИ и с оглед на разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ не следва да бъдат предоставяни. На последно място според решаващия съд не е налице и "надделяващ обществен интерес", който да задължи директорът на ОД на МВР да я предостави. Такъв интерес не е обоснован и доказан от жалбоподателката. На последно място личните данни са изрично изключени от обхвата на ЗДОИ. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. По силата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Безспорно директорът на ОД на МВР-Варна е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, а правото да се търси и получава информация е конституционно скрепено (чл. 41 от Конституцията) и обхваща и задължението на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените ограничения на това право. В конкретния случай правилно и в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на понятията обществена официална информация и обществена служебна информация административният съд приема, че информацията свързана с имената на длъжностните лица представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на служители на полицейското управление и на трети лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни, на последно място са и изводите на административния съд, че в разглеждания казус не е налице и "обществен интерес" от получаването на така формулираната информация, която арх. Павлова търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация (чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ). По изложените съображения и при липсата на твърдяните касационни основания обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, на основание чл. 221, Ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение