Решение № 3264 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12362/2008 г.

Решение № 3264 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12362/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Десислава Кирилова Петрова от гр. Силистра, против решение № 797 от 3.07.2008 г., постановено по адм. д. № 946/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - НСП - МВР не е изразил становище по касационната жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № П-7 от 17.01.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на Десислава Кирилова Петрова, експулсирана от Кралство Белгия за нарушение на нейното законодателство, е наложена забрана да напуска Република България за срок от две години. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, упълномощен съобразно разпоредбата на чл. 78 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗБДС. Съдът е приел, че фактически основания за издаване на оспорената заповед са били писмо от Посолството на Република България в Кралство Белгия, придружено със списък на български граждани, експулсирани за периода 24.11.2007 г. - 27.12.2007 г., в който фигурира името на жалбоподателката с посочена причина за експулсирането й - "криминална дейност", както и придружаващ документ за репатриране от 18.12.2007 г. на български и на френски език. От последния било видно, че по отношение на Десислава Петрова е установено, че същата пребивава незаконно на територията на Кралство Белгия и следва да бъде експулсирана. Съдът установил, че придружаващия документ за репатриране на български гражданин е представен в непълен превод, като част от текста не е преведен на български език, поради което задължил административния орган да представи документ за принудително извеждане и експулсиране на Десислава Кирилова Петрова, посочващ извършеното нарушение и изходящ от компетентните органи на Кралство Белгия. С молба от 4.06.2008 г. процесуалният представител на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" посочил, че съгласно установената практика на административния орган са били изпратени попълнени таблици с данните за лицата и извършените от тях нарушения, както и унифицирани от белгийските власти формуляри за всяко лице, в чието съдържание българския текст е идентичен по съдържание на изписаните на официалния език на Кралство Белгия изрази, поради което превод на формуляра не е необходим. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е постановено в съответствие с материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 5 от ЗБДС. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно изискването на чл. 76, т. 5 от ЗБДС може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство - за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за принудително извеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение, от компетентните органи на съответната държава. Нормата на чл. 76, т. 6 от ЗБДС регламентира, че посочената принудителна административна мярка може да се наложи и на лица, принудително изведени или експулсирани от друга държава за нарушения на режима за влизане и пребиваване - за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи за извършеното нарушение или от датата на получаване от компетентните органи на документите за принудително извеждане или експулсиране. От придружаващия документ за репатриране на български граждани, представен в непълен превод на български език, както е констатирал и Административен съд София - град, е видно, че жалбоподателката незаконно пребивава на територията на Кралство Белгия, което е в нарушение на белгийския Закон за чужденците. Видно от приложената справка за експулсиране на български граждани, е че Десислава Петрова е експулсирана поради извършване на криминална дейност. Следва да се отбележи, че справката не е датирана и подписана. От изложеното следва, че по делото не е установено причината за експулсиране на Петрова и от там и фактическото и правно основание за налагане на ограничителната мярка. В нарушение на процесуалните правила съдът се е съгласил с тезата на административния орган, че превод на български език на формуляра за репатриране не е необходим, като не е предприел предписаните от закона процесуални действия. Разпоредбата на чл. 76, т. 5 ЗБДС изисква да е доказан фактът на нарушение на законодателството на друга държава, което нарушение да бъде удостоверено в официално писмо на МВнР или в документите за експулсиране или принудително извеждане на лицето. В случая документът за репатриране не е в пълен превод на български език, поради което не може да установи причината за експулсиране на жалбоподателката. Релевантният за приложението на правната норма на чл. 76, т. 5 ЗБДС факт е нарушение на законодателството на друга държава по време на пребиваване в нея, като документите за принудително извеждане или експулсиране на лицето следва да посочват извършеното нарушение. Липсата на пълен превод препятства установяването на извършеното нарушение. Ако се установи, че Десислава Петрова е осъществила нарушение на режима на пребиваване в Белгия, то същият факт е релевантен за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 6 ЗБДС. Цитираната правна норма изисква нарушение режима на влизане или пребиваване на друга държава и принудителното извеждане или експулсиране поради това нарушение и доказването на този факт също с официално писмо на МВнР или с документите за извеждане или експулсиране. Фактът на експулсиране на жалбоподателката е безспорен, поради което ако бе надлежно доказано и извършеното нарушение на режима на пребиваване, то приложимата правна норма от административния орган следва да е чл. 76, т. 6 БЗДС, а не чл. 76, т. 5 ЗБДС. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК и да изиска представянето на пълен, официално заверен превод на документа за репатриране, като при неизпълнение на указанията да приложи правилото на чл. 185 от ГПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение