Решение № 2409 от 7.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение 1226 от 29.07.2021 г., постановено адм. дело 898/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) Р-02000220004613-091-001/18.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с решение 59 от 30.03.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в случая са налице всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Д. Ганчева, в качеството й на управител на Кримакс Бг ЕООД. Касаторът твърди, че съдът не е анализирал налице ли са предпоставките на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Д. Ганчева, в качеството й на управител на Кримакс Бг ЕООД, а се е позовал само на доказателствата по приетото дело по несъстоиятелност на дружеството. Счита, че цитираното от съда тълкувателно решение на ВКС преклудира възможността на НАП да предявява тези вземания към лицето, което е обявено в несъстоятелност, но не и към трети лица, какъвто е настоящият случай. Именно поради това е и нормата на чл. 21, ал. 2 ДОПК, която разграничава лицата, спрямо които може да се търси изпълнение. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък . Ответникът - Д. Ганчева, не взема становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за допустимост и основателност на подадената касационна жалба. Счита, че са налице всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК, за да се реализира отговорността на ревизираното лице. Нормата на чл. 739 от Търговския закон (ТЗ) е неприложима към спорното правоотношение по установяване на публично вземане, което се развива по реда на ДОПК. Счита решението на съда за неправилно, като предлага същото да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е бил РА Р-02000220004613-091-001/18.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с решение 59 от 30.03.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С процесния ревизионен акт, на ревизираното лице е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК, в качеството му на управител на Кримакс Бг ЕООД, за корпоративен данък за данъчен период 2017 г. в размер на главница 205.65 лв. и лихва в размер на 58.51 лв. и данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчен период м.07.2017 г. в размер на главница 1 034.23 лв. и лихва в размер на 360 лв. По делото е установено, че на ревизираното лице е извършена предходна ревизия, приключила с издаването на РА Р-02000219004969-091-001/12.05.2020 г. (л.115-132), отменен с решение 145 от 24.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас. На основание чл. 155, ал. 2 и ал. 4 ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия при изпълнение на дадените от решаващият орган указания. По време на новата ревизията е установено, че от 2006 г. Д. Ганчева е пенсионер. Кримакс БГ ЕООД има ДДС регистрация, считано от 21.03.2013 г., прекратена на 04.02.2020 г. От 04.03.2013 г. до 15.01.2018 г. Ганчева е едноличен собственик на капитала и управител на Кримакс Бг ЕООД и от 01.02.2003 г. извършва трудова дейност в следните дружества: Уни груп БГ ЕООД, Хриспи 2011 ЕООД, Южно Черноморие ЕООД, Розе 2016 ЕООД, Варадинов - Бургас ЕООД, Русев Консултинг ЕООД и Бовес Комерс ЕООД. През ревизирания период основната дейност на Кримакс Бг ЕООД е стопанисване на бърза закуска Розе и ресторант Розе, находящи се в гр. Бургас, [улица]. От страна на ревизираното лице са дадени обяснения, че лично е предавала за осчетоводяване първичните счетоводни документи на дружеството, документите за реализирания оборот от обектите (дневни и месечни отчети от фискалните устройства, банкови извлечения, справки и други). Лично тя е одобрявала и подписвала справките-декларации по ЗДДС, декларации обр.6 и декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за периода 01.01.2017 г. 31.10.2018 г., годишните декларации по чл. 92 ЗКПО на Кримакс БГ ЕООД за 2017 г. и 2018 г., годишния отчет за дейността и годишния финансов отчет на Кримакс БГ ЕООД за 2017 г. и 2018 г. По данни от счетоводния баланс към 31.12.2017 г., Кримакс БГ ЕООД притежава ДМА с балансова стойност 9 000 лв., материални запаси на стойност 12 000 лв., като задълженията на Кримакс БГ ЕООД са общо в размер на 15 000 лв., в т.ч. задължения до една година към персонала в размер на 5 000 лв., осигурителни задължения до 1 година в размер на 9 000 лв. и данъчни задължения до 1 година в размер на 1 000 лв. През 2017 г. дружеството е реализирало печалба в размер на 6 000 лв. По данни на счетоводния баланс към 31.12.2018 г. Кримакс БГ ЕООД не притежава ДМА и материални запаси, има вземания от клиенти в размер на 10 000 лв., задълженията на Кримакс БГ ЕООД са общо в размер на 18 000 лв., от които осигурителни задължения до 1 година 10 000 лв. и данъчни задължения до 1 година 5 000 лв. Задължения на ревизираното лице са установени във връзка с издаден на Кримакс БГ ЕООД, ревизионен акт Р-02000218004161-091-001/02.01.2019 г., с който е установено, че дружеството не е отразило в счетоводството си, респективно не е декларирало в подадените СД по ЗДДС за м.07.2017 г. и ГДД по чл.92 ЗКПО за 2017 г., реализирани постъпления от извършени продажби през м.07.2017 г. в обект Бърза закуска, находящ се в гр. Бургас, [улица]. С решение на Окръжен съд Бургас по фирмено дело от 04.03.2013г. е вписано в Търговския регистър на БОС еднолично дружество с ограничена отговорност Кримакс Бг ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [улица]; с решение 493 от 03.02.2020 г. на Окръжен съд Бургас дружеството е обявено в несъстоятелност, считано от 01.01.2018 г. и е постановено прекратяване на дейността на предприятието. Отговорността на ревизираното лице е ангажирана затова, че с поведението си е станала причина за невъзможността за събиране на публичните задължения за ДДС за м.07.2017 г. в размер на 1 034.23 лв. и корпоративен данък за 2017 г. в размер на 205.65 лв. поради факта, че същата е укрила реализирания оборот и не го е декларирала надлежно в подадените СД по ЗДДС за м.07.2017 г. и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2017 г., като е била наясно, че тези действия са довели до определяне на по-малък размер на дължимите корпоративен данък и ДДС за носителя на задължението Кримакс Бг ЕООД и въпреки това не е предприела доброволни действия за корекция на данните. За да отмени като незаконосъобразен ревизионния акт, съдът е приел, че ревизионният акт, с който са установени публичните вземания, е влязъл в сила преди образуване на производството по несъстоятелност и за приходната агенция не е имало обективно препятствие да предяви това вземане в производството по несъстоятелност образуваното пред Окръжен съд Бургас. По делото не е било спорно, че задълженията на Кримакс Бг ЕООД са установени с ревизионен акт, издаден на 02.01.2019 г., който е влязъл в сила. Съдът е посочил, че съгласно чл.739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Направен е извод, че след като приходните органи не са сторили това на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, както и въз основа на тълкувателно решение 2/13.07.2020 г., постановено по тълкувателно дело 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, въпросното вземане е преклудирано на 05.05.2021 г., когато е влязло в сила решение 260126/20.04.2021 г. по дело 491/2019 г. на Окръжен съд Бургас, постановено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ. По изложените съображения, съдът е отменил ревизионният акт. Решението е правилно. При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила като спорният предмет е квалифициран точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактите и събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка. Изложените мотиви по същество на спора се споделят от настоящата инстанция. При постановяване на решението, за да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд се е обосновал с погасяване на задълженията по реда на чл. 739, ал.1 ТЗ по отношение на дружеството и приетото с тълкувателно решение 2/13.07.2020 г. на ВКС по тълк. д.2/2018 г. Мотивите му се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2 изр. второ АПК ги възприема като свои. В допълнение следва да бъде посочено, че неправилно се поддържа от касатора, че ТР на ВКС предклудира възможността на НАП да предявява вземанията към лицето, което е обявено в несъстоятелност, но не и към трети лица какъвто е настоящият случай. Това означава, че то не може да бъде събирано след датата на която се е погасило. Фактът на погасяване на вземането е обективен и има еднакво действие както за главния длъжник-ревизираното лице, така и за третите лица, които отговяват за задължението му. Отговорността по чл.19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува задължението на главния длъжник. Тя се обуславя от това задължение. Ето защо, когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то това задължение е заличено и по отношение на третото лице. По отношение на него задължението, което вече не съществува не може да бъде търсено, установявано и събирано. Несподелимо е твърдението поддържано от участвалия по делото прокурор, че чл.739 ТЗ е неприложим в настоящото производство, тъй като то се развива по реда на ДОПК. В конкретния случай не се касае за прилагане на разпоредба от производството по несъстоятелност уредено в ТЗ към ревизионното производство по ДОПК, а да бъде преценен фактът на погасяване на задължението на дружеството с оглед ангажиране отговорността на неговия управител. При липсата на задължение, поради неговото погасявене по силата на закона, е недопустимо за същото това задължение да бъде търсена отговорност по реда на чл.19 ДОПК. Следва да бъде отбелязано, като допълнение на мотивите на съда, че не е налице и укриване на факти по смисъла на чл.19, ал.1 ДОПК. Установено е, че Д. Генчева е била управител на дружеството за процесния период и тя е подавала СД по ЗДДС и отчетните документи по ЗКПО. Безспорно е също така, че дружеството не разполага с активи, имущество или вземания, които да послужат за погасяване на установените задължения. Не е установена обаче причинната връзка между действията на лицето и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения. Нормата чл.19 ДОПК е отговорност на трето лице за чужд дълг. Тя е особен вид отговорност, която възниква при наличието на конкретно посочени в правната норма предпоставки. Свързана е със установеното задължение на задълженото лице по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК. Предпоставка за да бъде ангажирана отговорността на управителя за задължения на дружеството е тези задължения да съществуват. По делото е безспорно установено, че задълженията на Кримакс Бг ЕООД са погасени на основание чл.739, ал.1 ТЗ. Това означава, че основаният дълг не съществува и поради тази причина не може да се иска погасяването му от третото лице, каквото се явява в случая Д. Ганчева. По време на висящото производство по несъстоятелност вземането на дружеството е било установено с ревизионен акт. Било е известно на органите по приходите и същите са могли да го предявят в това производство, както е посочено от първоинстанционният съд. По изложените съображения настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението на Административен съд гр.Бургас е правилно постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на касатора не се дължи присъждане на разноски, а от ответника в производството не е направено искане за присъждане на такива, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,