Решение № 8786 от 25.9.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, [ЕИК], гр. Бургас, подадена чрез адв. Шивачева, срещу Решение 1392 от 24.11.2022 г., постановено по адм. д. 1474/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК 111-0056161/12.08.2022 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности Бургас в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която на дружеството е наложена ПАМ "запечатване на обект" - бар и ресторант "Сахара", находящ се в гр. Созопол, къмпинг "Каваци", стопанисван от търговското дружеството и забрана на достъп до него за 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. чл. 187 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и процесуалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не е установено извършване на продажба, за която не е бил издаден фискален бон. Изложени са доводи, че установените плащания чрез ПОС терминала в обекта касаят търговската дейност на друг търговец КАЛОТРЕЙД ЕООД, с който касатора има сключен договор за ползване на устройството, съответно - сумите са били събрани за него. Твърди се, че липсват мотиви относно определената продължителност на срока на действие на принудителната мярка. Претендира се отмяна на решението и отмяна ЗПАМ, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в писмено становище оспорва касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: По делото е установено, че на 04.08.2022 г., в 15:15 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бар и ресторант "Сахара", находящ се в къмпинг "Каваци", стопанисван от БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД. При проверката е установено наличието на два броя ПОС терминални устройства в обекта, както и 85 броя бележки от ПОС терминал за приети плащания с карта за периода от 25.06.2022 г. до 26.07.2022 г., на обща стойност 2 978 лв., за които не са били издадени фискални касови бонове през наличните фискални устройства. За целта е изведен и КЛЕН за посочения период от фискалните устройства, при което е установено, че приетите плащания с карта не са били регистрирани чрез издаване на фискален бон. Резултатът от проверката е обективиран в Протокол за извършена проверка /ПИП/ АА 0056161 от 04.08.2022 г. Установено е и, че на същата дата 04.08.2022 г., в 15:30 часа, е извършена проверка и на друг търговец КАЛОТРЕЙД ЕООД, осъществяващ търговска дейност по отдаване ползването на чадъри и шезлонги в къмпинг "Каваци", отразена в Протокол за извършена проверка АА-1307855/10.08.2022 г. приобщен към проверката обективирана в ПИП 0056161/04.08.2022 г. При проверката е констатирано, че ако клиент желае да заплати ползването с карта, в този случай се използва ПОС терминал на съседен търговски обект - стопанисван от дружеството БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт административният съд е счел за неоснователни възраженията на дружеството, че установените плащания, за които не е издаден фискален бон касаят търговската дейност на друго дружество КАЛОТРЕЙД ЕООД, което ползва ПОС устройството на основание договор за наем, съответно - паричните постъпления са за сметка на това трето лице. Жалбоподателят е представил договор за наем от 01.05.2022 г., сключен между него като наемодател и КАЛОТРЕЙД ЕООД като наемател, за временно и възмездно ползване на електронно ПОС терминално устройство за приемане на плащания с карти, свързани с дейност по предоставяне на услуги за наем на плажни принадлежности на морски плаж Каваци юг. Административният съд е приел, че поради липсата на отделен департамент с името на дружеството КАЛОТРЕЙД ЕООД в фискалните устройства в обекта на БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, както и поради обстоятелството, че средствата от плащанията на ПОС терминала са постъпили по сметката на дружеството БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД и поради липсата на установяване КАЛОТРЕЙД ЕООД да е фискализирало продажбите на неговото фискално устройство, няма основание да се твърди, че сумите са били събирани за третото лице. Административният съд е счел, че представените в съдебната фаза приходен касов ордер от 17.10.2022 г. и квитанция към него за предаване на КАЛОТРЕЙД ЕООД на сумата от 2 978 лв. по установените бележки от ПОС устройството нямат достоверна дата спрямо третите лица и не доказват издаването на фискални бонове за тази сума нито от БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, нито от другия търговец, на каквото основание се прилага принудителната мярка. Според съда срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното. Така постановеното решение е правилно. В конкретния случай оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т., б. "а" от ЗДДС. Предпоставка за налагане на принудителната административна мярка е наличието на административно нарушение, в случая, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършената продажба на стока или услуга в обекта, стопанисван от БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД. Тежестта за доказване на административното нарушение тежи върху издателя на заповедта за ПАМ. По аргумент от чл. 25, ал., т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издаването на фискална касова бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажба на стоки и услуги в търговски обект. Алинея 3 на чл.29 от горецитираната наредба сочи, че фискалното устройство се програмира така, че продажбите на доверителя (в случая наемателя) да се регистрират като продажби в отделен департамент, като департаментът посочва името на доверителя. Правилно в хода на административното и съдебно производство е констатирано, че фискалните устройства в обекта на жалбоподателя нямат отделен департамент с името на КАЛОТРЕЙД ЕООД, за да се разграничават неговите продажби, в който случай наименованията на предоставяните от него видовете стоки/услуги се отпечатват на фискалния бон - арг. от алинея 6 на чл.29. Тези констатации не се променят и от представените в съдебното производство доказателства - договор за наем ПОС устройство между касатора и КАЛОТРЕЙД ЕООД и приходен касов ордер от 17.10.2022 г. и квитанция към него за предаване на КАЛОТРЕЙД ЕООД на сумата от 2 978 лв. по установените бележки от ПОС. Правилно административният съд е съобразил липсата на достоверна дата на последните два документа, както и най вече обстоятелството, че същите не доказват издаването на фискални бонове за тази сума нито от жалбоподателя, нито от другия търговец, на каквото основание се прилага принудителната мярка. Основателно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя относно твърдяната липса на мотиви по отношение продължителността на срока на мярката. Административният орган е изложил мотиви предвид размера на сумите, за които не са издадени касови бележки, поради което определянето на срока на запечатването от 14 дни е обоснован. Предвид изложените съображения се обосновава извод за правилност на оспореното първоинстанционно решение. Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение