Решение № 527 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1430/2008 г.

Решение № 527 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1430/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 264 от 26.02.2007 г. по гр. д. 197/2006 г. Павликенски районен съд е признал за установено по отношение на община С., че Г. Й. Г. и Й. Й. К. са собственици на УПИ *общ в кв. 57 по плана на с. Г. при граници: от три страни мера, път и н-ци на Й. А. С решение № 485 от 30.01.2008 г. по гр. д. № 856/2007 г. Великотърновски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното. Недоволен от въззивното решение е останал ответникът по иска община С. и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, както и за нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доказателствата по делото по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК. Съдът извърши проверка на решението съобразно въведените основания за отмяна и приетите за установени факти и намери следното: Ищците са обосновали правния интерес от иска с това, че за имота придобит от тях на основание наследствено правоприемство е бил съставен през 2005 г. акт за общинска собственост, с което е смутено правото им на собственост върху имота. От фактическа страна е установено, че ищцата е наследница на Й. Й. Първов, починал на 19.07.1985 г. и оставил за наследници ищцата, негова дъщеря, съпруга К дъщеря Й. К. През 1950 г. той е бил оземлен на основание Закона за трудовата поземлена собственост с недвижим имот - дворно място с площ 1.2 дка при съседи: от три страни мера, път, н-ци на Й. А., който имот е бил урегулиран в парцел ****, в кв. 57 по действалия тогава регулационен план. След изплащане стойността на имота му е издаден акт за поземлена собственост № от 31.10.1958 г. съставен на основание решение на поземления съвет при М-во на земеделието под № 3 от 22.09.1950 г. и на основание чл. 46, ал. 1 ЗТПС. С гласни доказателства е установено, че през 1960 г. наследодателят на ищците е построил в имота жилищна сграда, както и външна тоалетна и стопански постройки- плевня и стая. В представено удостоверение от 14.09.2006 г. издадено от община С. въз основа на декларирани данни за недвижим имот, се установява, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от УПИ Х-33 в кв. VI по плана от 1937 г. на с. Г. и на 1/2 ид. ч. от УПИ II-37 в кв. 2 по плана от 1937 г., който е действащ. През 1998 г. е съставила декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ , в която е декларирала недвижим имот - парцел **** в кв. 6 по плана от 1936 г. и застроена в него двуетажна жилищна сграда. От издадена служебна бележка № 310 от 10.10.2006 г. от кметство с. Г. се установява, че по кадастралния план на селото имот пл. № 47 в кв. 57, за който е бил отреден парцел **** е записан на наследодателя на ищцата Й, който е застроен с жилищна постройка и стопански постройки. С гласни доказателства е установено, че наследодателят е владял имота от предоставянето му е. След смъртта му в него е продължила да живее съпругата му до 2002 г., а след това имотът е ползван от дъщерите му, една от които ищца по иска. Съдът е обсъдил доказателствата по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК и е приел, че имотът е станал собственост на наследодателя на ищцата на основание оземляване и след изплащане на определената от органа по настаняване цена, а след неговата смърт и тази на съпругата му на основание универсално правоприемство е собственост на наследниците му, една от които е ищцата. Неоснователен е доводът на касатора, че имотът е общински, не е бил държавен поради, което не е имало основание наследодателят да бъде оземляван с него и той не е заплатил посочената стойност, поради което не е придобил правото на собственост. Правото на общинска собственост не е познато на Търновската конституция. Закона за ипотеките собствеността и сервитутите /ЗИСС/ от 1904 г. предполага съществуването на общинска земя, аргумент за което е нормата на чл. 39, с която са обявени за общински ... "водите, които извират от общинските земи"). Едва с наредбите-закони за градските общини от 1934 г. и за селските общини се определят правомощията на общината във връзка с управлението на общинските имоти. С приемането на Конституцията на България от 1947 г. и тази от 1971 г. общинската собственост като вид право на собственост не е уредена, поради което е отменена мълчаливо. С приемане на Конституцията от 1947 г. имотите, които не са били частна или кооперативна собственост, са станали държавна собственост по разпореждане на закона. Към датата на оземляване на наследодателя - г., имотът, предмет на иска, е бил със статут на държавна собственост. Наследодателят е установил фактическа власт върху него след като му е бил предоставен от т п с комисия, застроил го е, платил е определената цена и му е издаден акт за собственост, с което е осъществен фактическия състав на придобивното основание оземляване. С приета техническа експертиза е установена идентичност на имота описан в акта за оземляване и владяния от ищцата. Неоснователно е позоваването на декларираното от ищцата имущество на основание ЗМДТ. Декларацията е частен свидетелстващ документ и няма правопораждащо действие. О. не е установила на какво основание е придобила право на собственост върху имота към момента на съставяне на акта за общинска собственост. Законосъобразно съдът е приел, че този акт няма правопораждащо действие, а само удостоверително такова. При проверка на решението не се установи да са налице релевираните основания за касирането му, поради което касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а въззивното решение в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.