Решение № 3935 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11633/2014 г.
ВАСV отделение07.04.2015 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 16.07.2014 г., постановено по адм. дело № 90/2014 г. по описа на Административен съд - Габрово. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Габрово да заплати на Ахмед Мустафов Ахмедов сумата 300 (триста) лева разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3935 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11633/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Габрово против решение № 48 от 16.07.2014 г., постановено по адм. дело № 90/2014 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което по жалба на Ахмед Мустафов Ахмедов е отменена издадена от касатора заповед рег. № з-954/03.06.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на служителя на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Ответникът счита жалбата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Фактическата обстановка е подробно и правилно установена от съда при спазване на законовите разпоредби, а заключението му за незаконосъобразност на издадената заповед се споделя, макар и не по всички изложени в решението аргументи. Ответникът по касация е полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Габрово. Наложено му е посоченото по-горе дисциплинарно наказание за това, че "не е спазил тактическите действия при санкциониране на нарушител по ЗДвП, като в резултат на това е оповестил служебна информация относно инициатора и повода за проверката". Прието е от дисциплинарно наказващия орган, че деянието на Ахмедов е в нарушение на т. 52 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, забраняващ разгласяване на служебна информация и е съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, за което нарушение се налага наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Решаващ мотив за отмяна на оспорената заповед е недоказаността на извършеното деяние, прието за дисциплинарно нарушение. Този извод на съда е правилен. Преди санкционирането на нарушителя единствената реплика, за която е безспорно установено, че е произнесена от Ахмедов по време на разговора му с водача на МПС и със собственика му, които лица са разпитани като свидетели от съда е, че е изпратен за проверка "по сигнал на дежурния". По делото липсват доказателства, че полицейският служител е посочил име, длъжност или друга конкретна информация за инициатора на проверката, при която водачът е бил надлежно санкциониран с фиш и глоба за неправилно паркиране. Недоказаността на вмененото във вина на Ахмедов нарушение на етичните правила е достатъчно основание за отмяна на издадената заповед. Що се касае до извода на съда, че е налице нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, същият е неправилен. Вярно е, че докладната записка, дадена от служителя на 23.04.2014 г., погрешно е приета от дисциплинарно наказващия като писмени обяснения, императивно изискуеми от закона преди налагане на наказанието. Към този момент обаче служителят не е имал представа, че ще бъде привлечен към дисциплинарна отговорност, какво е нарушението му и какво наказание ще му бъде наложено, поради което тези обяснения не удовлетворяват изискването на закона, което има за цел да гарантира правото на адекватна защита срещу обвинението. Доколкото обаче при запознаването си със справката на 30.04.2014 г. Ахмедов изрично е заявил, че е уведомен за правото си да даде допълнителни разяснения (възражения) по случая, то нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР от страна на органа липсва, тъй като служителят по своя воля не се възползвал от това си право да даде обяснения и да посочи оневиняващи го доказателства. Не се споделя и изводът на съда, че е накърнено правото на защита на служителя, защото не е бил уведомен за започналото срещу него дисциплинарно производство. Според разпоредбата на чл. 238а от ППЗМВР, когато дисциплинарното нарушение е по чл. 225 - чл. 229 от правилника (както в случая по чл. 227, ал. 1, т. 12) дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, а за негово начало следва да се приеме първото извършено действие. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението, което като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски и ОД на МВР - Габрово следва да се осъди да му заплати сумата 300 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР
- чл. 229, ал. 1 ЗМВР
- чл. 238 ППЗМВР