Решение № 3753 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2013 г.

Решение № 3753 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Атанасов Василев от гр. Варна срещу решение № 2127 от 29.07.2013 г. по адм. д. № 3118/2012 г., постановено от Административен съд Варна, 2-ро отделение, 19-ти състав, с което е отхвърлено искането му да бъде задължен кметът на община Аврен да предприеме действия по опазване на селскостопанското имущество по реда на чл. 8 от ЗОСИ. В касационната жалба и в уточняваща молба от 06.06.2014 г. са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по делото. От касатора е постъпила и частна жалба срещу определение № 4000 от 29.07.2013 г., постановено по настоящото дело. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима молбата му с вх. № 15349/24.07.2013 г. за изменение на съдебния протокол по реда на чл. 151, ал. 4 от ГПК. Ответникът - кметът на община Аврен с писмено отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за недопустимост на касационната и частната жалба, поради което предлага да бъдат оставени без разглеждане. Смята, че съдебното решение, като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално недопустима, като подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване. С разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК е предвидено, че на обжалване с частна жалба подлежат определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството, както и в случаи, изрично посочени в закона. Определението, с което съдът е оставил без разглеждане искането за изменение на съдебния протокол не е от изрично предвидените категории, тъй като с него не се прегражда развитието на производството, а и не е предвидена изрична процесуална норма, според която това определение да подлежи на обжалване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 2127 от 29.07.2013 г. по адм. дело № 3118/2012 г. на Административен съд Варна, 2-ро отделение, 19-ти състав, е отхвърлено искането на Васил Атанасов Василев да бъде задължен кметът на община Аврен да предприеме действия по опазване на селскостопанското имущество по реда на чл. 8 от ЗОСИ. Първоинстанционният съд е посочил, че според чл. 256 от АПК административният орган е задължен да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите правомощия, като нормата визира само фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, а съобразно разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от АПК, с осъждане на органа да извърши действието целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на жалбоподателя като субект в правоотношението. Административният съд е приел, че в случая се претендира липса на предприети необходими действия по изпълнение на функциите по чл. 8, ал. 1 от ЗОСИ, чл. 18, ал. 1 от ЗОСИ и чл. 20, ал. 1 от ЗОСИ, като се иска от кмета на община Аврен да забрани на трети лица да навлизат в имота на касатора, за да ползват водата от резервоара в имот 425, който не е негова собственост. Съдът е посочил, че съобразно чл. 37 от ЗОСИ настоящият касатор има задължение да осигури достъп през своя имот до имот 425 и не може да иска от кмета на общината да забранява този достъп. АС Варна е приел, че неизвършването на исканите действия от страна на кмета на общината не би могло да се квалифицира като бездействие на административния орган по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК., поради което искането е отхвърлено. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователно е оплакването, че решението е необосновано. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилни правни изводи. Неоснователно е и оплакването за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Нормата на чл. 8 от ЗОСИ регламентира контролните правомощия на кметовете на общините, като им е възложено задължение да организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината, както да организират опазването на селскостопанското имущество на територията на района или кметството, организират и ръководят полската охрана, издирват нарушителите, налагат административни наказания и вземат мерки за възстановяване на вредите. Разпоредбата на чл. 18 от същия закон съдържа конкретни правомощия на контролните органи по установяване и обезщетяване на понесени вреди на селскостопанското имущество. Както обаче е посочил правилно и първоинстанционния съд, според разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОСИ имуществото, посочено в предходната алинея, се опазва по реда на този закон, когато е собственост или е предоставено за оперативно управление или за ползване на организации или граждани във връзка с извършвана от тях селскостопанска дейност. С определение № 3058/23.05.2013 съдът е дал указания за представяне на доказателства за извършване на селскостопанска дейност в процесния имот. Доказателства за това не са представени от Васил Василев. Освен това, според чл. 37 от ЗОСИ, когато селскостопанската земя се окаже без достъп вследствие на продажба, замяна, делба или тя е предоставена за лично ползване, продавачът, заменителят, съделителят или предоставилият земята е длъжен да осигури достъп, без да има право на обезщетение за вредите. От тук се налага извода, че настоящият касатор не може да иска от кмета на общината да забранява такъв достъп. Неизвършването на исканите от Василев действия от страна на кмета не може да бъде квалифицирано като бездействие на административния орган по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК, тъй не е установено по безспорен начин, че е налице неизвършване на задължение, вменено му с нормативен акт. По изложените съображения решението на съда е обосновано и законосъобразно, а при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение