Решение № 2999 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2013 г.

Решение № 2999 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1266/20.05.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3983/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031202100/8.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Шумен, потвърден в обжалваната част с решение № 664/17.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, свеждащи се основно до това, че представените от жалбоподателя пътни листове не доказват реалност на доставките и по-конкретно, не е установено по делото, че доставчиците са разполагали със стоката, къде и от кого е станало предаването на същата. Заключението на вещото лице по назначената ССЕ е изготвено след проверка единствено в счетоводството на жалбоподателя, но не и на доставчиците. Претендира се отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Валимар" ООД срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Валимар" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 230 оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Иванов и заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи запратено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество -основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031202100/8.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Шумен, потвърден в обжалваната част с решение № 664/17.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "Валимар" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 7 650 лв. и са начислени лихви в размер на 2 603.57 лв. по две фактури - № 637/23.03.09 г., издадена от "Диметал трейд" ЕООД, с предмет 18.750, т. стоманено въже и № 45/21.01.2010 г., издадена от "Флентс консулт и продажби" - ЕООД с предмет 7.5, т. винкел на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС. Според ревизиращия екип, събраните в хода на ревизията документи не доказват осъществяването на реални доставки. За да отмени РА, първоинстанционният съд се е позовал основно на факта, че спорните доставки са предмет на последващи облагаеми доставки, осъществени от жалбоподателя, което се установява от заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Посочил е, че при положение, че стоките са превозени от купувача, не е необходимо доставчикът да има каквато и да било кадрова обезпеченост, дори и складова база. Това, че доставчикът не е доказал, че е собственик на вещта, не засяга правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, поради следното: За да се признае на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо след обсъждане на установените по делото факти чрез събраните доказателства и доказателствените средства да може да се направи обоснован извод за това, че: 1. Облагаемите доставки са реално осъществени /стоките са предадени и получени/ и 2. Така получените стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност. В посочения смисъл е и приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11. В т. 32 и т. 33 от същото СЕС посочва, че националната юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от ревизираното дружество за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Вещото лице по назначената ССЕ е извършило проверка в счетоводството на дружеството - жалбоподател и е констатирало: 1. заприходяването по сметка 304 "Стоки" на 18 750 000 кг. стоманено въже, вложено в производство на сапани /специално изработени стоманени въжета за повдигане на товари/ или продадено като стока в периода до 31.12.2012 г.; 2. отчитане на разхода за придобиване на винкел по сметка 601 "Разходи за материали" и в последствие осчетоводяването му по дебита на сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА", аналитична сметка "Складова база Аксаково". Правилно е прието от съда, че счетоводните записвания в счетоводството на жалбоподателя показват последваща реализация на стоката във връзка с осъществените от него облагаеми доставки на стока, производство на готова продукция и за придобиването на ДМА. Установяването на втората предпоставка за признаване правото на данъчен кредит /според приетото в цитираното по-горе решение на СЕС/ обаче не изключва необходимостта от доказване на първата /придобиване на стоката чрез осъществена облагаема доставка, във връзка с която е издадена фактурата/ и сама по себе си не обуславя извод за наличието й в какъвто смисъл са изложените мотиви в обжалваното решение. От доставчика "Флентс консулт и продажби" - ЕООД в хода на ревизията е дадено обяснение, че дружеството извършва търговско посредничество при продажба на стоки и услуги и не разполага с ДМА, в т. ч. складова база. "Валимар" ООД е транспортирало стоката с негов транспорт директно от доставчика на "Флентс консулт и продажби" - ЕООД - "Димекс груп" ЕООД - София. Представена е фактура № 2122000448/29.12.09 г., по отношение на която е установено, че не е издадена от посочения доставчик и включена в неговите дневници за продажбите. От страна на жалбоподателя е представен пътен лист от 21.01.2010 г., в който е вписан маршрут "Офис - "Флентс консулт" /гр. Варна, ул. "Теодосий Търновски" № 13/, изминати 10 км. с товар винкел и "Флентс консулт" - Аксаково - 10 км. с товар винкел. Основателен е доводът на касатора, че така представеният пътен лист не доказва получаването на стоката от жалбоподателя от предходен доставчик на Флентс консулт и продажби" - ЕООД или въобще от място, където тя е съхранявана и предадена, съответно получена от страните по сделката. По отношение на стоката 18.750, т. стоманено въже жалбоподателят представя пътен лист с дата 18.09.09 г., в който са вписани следните данни Варна - Велико Търново с товар тел; Велико Търново - Троян с товар тел; Троян - Плевен с товар тел; Плевен - София с товар тел; София - Г. Бучино с товар тел; Г. Бучино - София с товар тел; София - Варна с товар тел. Доставчикът "Диметал трейд" ЕООД със седалище в София не е открит нито в хода на ревизията, нито е проверявано счетоводството му от вещото лице по назначената ССЕ. Липсват доказателства за предаване и приемане на стоката 18.750, т. стоманено въже. Представената от жалбоподателя стокова разписка не съдържа имена и подписи на предал и приел, нито място на предаване. Пътният лист с оглед вписаните в него данни не доказва придобиване от страна на жалбоподателя именно на вида и количеството стока, посочена във фактурата по облагаема доставка. При положение, че жалбоподателят твърди, че е осъществявал транспортирането на стоките със собствен транспорт, би следвало от една страна да може да обясни къде са натоварени стоките и от кого са предадени и получени и съответно да е изготвил необходимите документи, установяващи тези обстоятелства /пътни листи с точно вписани в тях данни, товарителница, приемо-предавателен протокол, разписка за измерване, предаване и приемане и пр./. С оглед изложеното по-горе, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, тъй като от доказателствата по делото не се установява получаването на стоката, посочена в процесните фактури, от ревизираното дружество чрез осъществена облагаема доставка, то не е налице първата и основна предпоставка за признаване на правото на приспадане на ДДС, визирана в чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС - получена стока по облагаема доставка. В редица свои решения СЕС приема, че правото на приспадане следва да се признае не просто защото данъкът е вписан във фактурата. Това право се ограничава до действително дължимите данъци, т. е. тези отговарящи на облагаема сделка /т. 53 от решение с дата 19.09.2000 г. на СЕО по дело № С-454/98 г./. От друга страна в т. 37 от решението по делото "Боник", цитирано по-горе, съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба от самото данъчнозадължено лице. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност / т. 38/. Посоченото е възприето от СЕС и в решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 /т. 26/. Според т. 38 от същото решение по делото "Макс Пен", след преценка на обективните данни, съдът, комуто е възложено да прецени законосъобразността на РА, може да откаже правото на приспадане при положение, че чл. 70, ал. 5 ЗДДС предвижда, че то не е налице за данък, който е начислен неправомерно. Доколкото в случая данните по делото сочат, че от самото ревизирано дружество е зависело съставянето на необходимите документи, доказващи получаването от него на стоките по осъществени облагаеми доставки, а такива не са съставени, то е налице неправомерно позоваване на общностното и национално право във връзка с данъчен кредит за стоки, които не са придобити в резултат на осъществени облагаеми доставки. Друг начин на придобиване, различен от посочения, не дава право на приспадане на ДДС. С оглед на изложеното, решението на Варненския административен съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА. Конкретни съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд не се сочат в касационната жалба, а и не се установяват при касационната проверка на решението. При този изход на делото на ответника в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 655 лв. с оглед материалния интерес, определен по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение не се присъжда, тъй като касаторът не е представляван от юрисконсулт в съдебното заседание и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, според която на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение до минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за разноски, направени за касационното производство, е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение