Решение № 14572 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2010 г.

Решение № 14572 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Борислав Николаев Енчев, жив. в гр. София, за отмяна на влязло в сила решение № 44/2.06.2009 г. по адм. дело № 658/2009 г. на Административен съд - София - град, оставено в сила с решение № 3101/10.03.2010 г., постановено по ахд № 12402/2009 г. от тричленен състав на ВАС, трето отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК - откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства и на основание чл. 239, т. 5 от АПК - невъзможност лично да се запознае с делото и да се защити в производството пред ВАС. Молителят иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Ответникът по молбата - директорът на СДВР, гр. София, не взима становище. Искането е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК, от надлежна страна, поради и което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. С първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска, АССГ е отхвърлил жалбата на Енчев срещу заповед № з - 555/13.01.2009 г. на директора на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е изложил мотиви, че са налице фактическите и правни основания по заповедта чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Установено е, че през м. 11.2008 г. Енчев е бил държавен служител, полицай в сектор "Превенция и охрана" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР и в същото време е поддържал нерегламентирани контакти с криминално проявени лица, като е превозвал срещу заплащане вещи, предмет на престъпление - нарушение на чл. 33 от Етичните правила, което накърнява доброто име на институцията. Твърдяното от молителя ново обстоятелство, за доказването на което е представил декларация от Георги Кирилов Михайлов, е че последният е управлявал МПС, с което е извършен превоз на лица и вещи през месец ноември 2007 г. / месецът и годината са индивидуализирани еднакво в искането за отмяна и декларацията/. Твърденият превоз през месец ноември 2007 г. е с една календарна година преди деянието, за което е наложено дисциплинарно наказание и няма отношение към предмета на делото. Освен това съгласно чл. 239, т. 1 от АПК основание за отмяна на влязло в сила решение е, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая на страната през цялото време е било известно дали той или някой друг е управлявал МПС - то и за пръв път в производство по отмяна се излага твърдение, че е било друго лице. Декларацията не е писмено доказателство - няма характер на официален или частен документ с материална доказателствена сила, а представлява писмени свидетелски показания, които не са събрани по реда предвиден в АПК и ГПК, поради което са недопустими. Представеното свидетелство за съдимост, освен че е доказателство, с което Енчев е могъл да се снабди и представи по всяко време на висящността на делото, е и без значение при преценка дали има нарушение на Етичния кодекс. Не е налице и твърдяното основание по чл. 239, т. 5 АПК - нарушаване на правото на участие в делото. При първоинстанционното разглеждане на делото страната е участвала лично и с адвокат. При касационното производството Енчев е бил представляван от адвокат, който не е направил възражения по хода на делото или по възможността да организира защитата. В кориците на касационното производството има оплакване до председателя на ВАС, че делото при неколкократно потърсване в адвокатската стая не е било там, но в касационното производство освен изходящи от Енчев касационна жалба и молби, не се съдържа нищо друго, от запознаване с което да е бил лишен. Дори и да му беше нарушено правото на участие в касационното производство, това нарушение не би могло да доведе до исканата отмяна на първоинстанционното решение. Молителят формулира оплакване и за допуснати други процесуални нарушения - неуважаване на доказателствените му искания и неправилна преценка на компетността на издателя на заповедта. По всички доказателствени искания има мотивирани определения. В първоинстанционното и касационно решение са изложени мотиви, защо административният акт е издаден от компетентен орган. В производството за отмяна е недопустимо отново да се навеждат същите касационни основания, които освен това и не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК на влязло в сила решение. Не са налице формулираните основания за отмяна на влязло в сила решение, поради което и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия