Решение № 10827 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5397/2019 г.

Решение № 10827 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5397/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Димитров и И. Божилов срещу Решение № 1227/25.02.2019 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 10778/2018 г., с което е отхвърлена жалбата им против Решение № 555 от 28.07.2016 г. на Столичния общински съвет, одобряващо План за регулация и застрояване на ж. к. "Дружба 1 – I и II част", район "Искър" на Столична община, в частта относно урегулиран поземлен имот II – "за ОДЗ" от кв. 13.

Ответникът – Столичният общински съвет, чрез юрк. Д. Петрова, е на позиция за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователно е възражението на касаторите, черпено от тезата за недопустимо обединяване на няколко поземлени имота в един УПИ без изричното съгласие на собствениците им и сключени предварителни договори за прехвърляне на собственост по чл. 15, ал. 3 и 5, респ. чл. 17, ал. 3 и 5 ЗУТ.

а. Оспорващите са собственици на поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1500.291, възстановен по реда на ЗСПЗЗ като част от бивш имот пл. № 5496, нанесен в действащия кадастрален план на ж. к. "Дружба – I част" като имот с пл. № 291, както и в кадастралната основа на регулационния план, одобрен през 1989 г., и попадащ в УПИ II – "за ОДЗ", кв. 13. Констатациите на съда относно регулационната история на имота и отреждането му са основани на съдебно-техническата експертиза, приета при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция, и не пораждат противоречие между страните.

б. С одобрения ПУП имотът е включен в обхвата на разработката като част от градоустройственото решение при запазване на границите и отреждането му по предходно действащия регулационен план. Т. е. по същество предвижданията за имота не се променят – те са съобразени с положението, съществувало до момента на приемане на решението на СОС. По тази причина провеждането на процедура по чл. 15 или чл. 17 ЗУТ би било лишено от предмет, а свързаното с дължимостта й твърдение за несъответствие между текстовата и графичната част на акта е неоснователно.

1. ПИ се намира в устройствена зона "Оо" – за общественообслужващи дейности по Общия устройствен план на Столична община. Противно на становището в жалбата, показателите за застрояване на отделните зони са определени в Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО като максимално допустими величини (за разлика напр. от озеленените площи, за които са установени минимални проценти), без фиксирани долни граници. Това означава, че е налице принципна забрана за превишаването им, но е допустимо предвиждането на застроителни параметри в техния обхват, дори и горните граници да не са достигнати. Индивидуализирането на конкретни показатели е въпрос на целесъобразност на плана, а в случая занижаването им е съобразено със специалните правила, обусловени от отреждането на въпросния УПИ – вж. приложението към ЗУЗСО и чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3 от 5.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини. Затова ПУП по хипотеза не нарушава и принципа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономична осъществимост на предвижданията на плана и за целесъобразно устройство на УПИ и на кварталите.

1. Доколкото ПУП е за преструктуриране на жилищен комплекс (с дефиницията на понятието по § 5, т. 24 ДРЗУТ), имотът на касаторите е част от цялостна концепция на общината за устройствено планиране на района. Именно на постигането на тази цел трябва да се основава и оценката дали с предвижданията на плана е изпълнено общото задължение на административния орган по чл. 6, ал. 4 АПК да избере осъществимата най-икономично и благоприятна за държавата и обществото възможност, намираща конкретен израз в чл. 108, ал. 5 ЗУТ.

а. В случая административният орган е избрал законосъобразната възможност – чл. 169 АПК, да не разпорежда промяна в устройството на имота, а да съхрани съществуващото по предишната регулация. Вариантът съответства на вече даденото отреждане на УПИ и е най-икономичният с оглед вида и предназначението на ПУП. Следва да се има предвид, че процедурата е инициирана служебно и обслужва целта да реализира проекта за преструктуриране на комплекса. Стоящият зад него обществен интерес е противопоставим на евентуалните инвестиционни намерения на собствениците на отделни имоти от обхвата на разработката.

б. Образуването на самостоятелен УПИ от един или няколко ПИ, включени в територията на УПИ II от кв. 13, е само правна възможност – по арг. и от § 5, т. 24 ДРЗУТ, а не задължение за приелия ПУП колективен административен орган. При липсата на конкретно материалноправно основание да се нареди исканата от касаторите правна промяна, общинският съвет не е бил обвързан с решение за създаване на нов УПИ, независимо от осъществимостта на предложения от вещото лице по втората техническа експертиза проект за урегулиране на ПИ 291, вкл. и осигуряване на транспортен достъп до него.

1. а. Съобразяването със стария план, по който не са реализирани отчуждителни мероприятия за разширяване на прилежащата територия на детската градина, сочи на вероятност общинската нужда от отреждането на УПИ да не е отпаднала. Обсъждането наново на този въпрос е равнозначно на ревизиране на проверката за правомерността на регулация, определена с влязъл в сила административен акт, без титулярите на имота да са упражнили успешно правата си по чл. 208 ЗУТ, респ. при липсата на окончателен съдебен акт, разрешаващ спор по съществуването им.

б. Неблагоприятното въздействие на ПУП върху правната сфера на жалбоподателите в случай на евентуално последващо отчуждаване на имота е допустимо от чл. 17, ал. 5 КРБ при предпоставката на предварително и равностойно обезщетение. Ако отчуждителните процедури не започнат или определеното обезщетение не бъде изплатено в предвидените от закона срокове, собствениците притежават правата по чл. 208, ал. 1 ЗУТ и чл. 29, ал. 6 ЗОС. Налице е и възможност да се поиска самостоятелно изменение на плана за имота, извън приключилото с одобряването на ПУП по чл. 110, ал. 4 вр. чл. 22 ЗУТ производство, ако е приложимо някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ.

1. а. Отсъствието на заявените касационни пороци, както и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от кодекса.

б. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на администрацията на своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение