Решение № 267 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2009 г.

Решение № 267 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез юрисконсулт Миролюб Иванов Стоев, срещу решение № 967/22.01.2009 г. постановено по адм. дело № 8186/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В жалбата се поддържа че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Йордан Любомиров Дишков, чрез процесуалния си представител адвокат Емануил Йорданов, моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, Върховен административен съд, състав на трето отделение, във връзка с жалбата на Йордан Любомиров Дишков е отменил като незаконосъобразна заповед № К - 2517/22.04.2008 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, в редакция преди изменението му по ДВ, бр. 69/05.08.2008 г.) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, като държавен служител, категория Г - II степен, полицейски инспектор V степен, отдел "Противодействие на престъпността" към Областна дирекция "Полиция" (ОДП) при НС "Полиция" - МВР, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел, че Йордан Дишков е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, съставляващо основание за задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Констатирано е постановяването й от компетентен орган, без при това да са допуснати други съществени процесуални нарушения, освен неспазването на срока за налагане на наказанието по чл. 225, ал. 1 ЗМВР - до два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му, поради което и заповедта е отменена като незаконосъобразна. Въз основа приложените към делото доказателства, обосновано първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаване на заповедта Йордан Дишков, съгласно присъда № 104/19.10.2006 г. по нохд № 104/2006 г., влязла в сила на 25.01.2008 г. (датата, на която е обявено решение № 636 по кас. дело № 307/2007 г. на ВКС на РБ, с което е оставено в сила въззивното решение за потвърждаването й) е бил осъден за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, с отлагане на изпълнението за четири години, както и на лишаване от правото да заема държавна длъжност за срок от една година и шест месеца; по повод получените за осъждането данни, със заповед № К - 857/11.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено образуването на дисциплинарно производство, срока на което е продължен с двадесет дни съгласно заповед № К - 1591/14.03.2008 г. В хода на последното са снети обясненията на служителя, изготвена е обобщена справка, приобщени са становища и предложение на директора на ОДП - Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"; дисциплинарното производство е приключило с издаване на обжалваната заповед от Министъра на вътрешните работи на 22.04.2008 г. Според настоящия касационен състав, установеното от фактическа страна обуславя извода, че оспореният административен акт е издаден от органа, компетентен съобразно чл. 228, т. 1 ЗМВР, в съответствие с приложимите процесуални и материалноправни норми. Правилно обаче първоинстанционният съд е отменил заповедта поради издаването й след изтичане на двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 вр. ал. 2 ЗМВР, за начален момент на който е приета датата 25.01.2008 г. на влизане в сила на присъдата, с която Йордан Дишков е осъден на "лишаване от свобода" за умишлено престъпление от общ характер и на лишаване от правото да заема държавна длъжност. В тази връзка се споделят изцяло мотивите, изложени в обжалваното решение. Според съдебния състав другояче би стоял въпроса ако заповедта е била издадена на основание чл. 245, ал. 1, т. 7 ЗМВР (в приложимата редакция на тази норма). Предвид гореизложеното, решението, с което оспореният в първоинстанционното производство индивидуален административен акт е отменен като незаконосъобразен, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,