Решение № 11658 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Т. С. от гр. Пловдив, срещу Решение 3383 от 11.04.2024 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2663/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед435з-238 от 21.08.2023 г., издадена от началник на Второ РУ в ОД на МВР-Пловдив, с която е отказано да бъде подновено Разрешение20170390995, валидно до 06.03.2021 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях по заявление УРИ 435000-1832 от 03.02.2021 г. и заявление УРИ 43500-12473 от 21.07.2023 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано, необосновано, в противоречие с реалността и събраните доказателства и при изопачаване на действителността, в грубо нарушение на процесуалните правила, тъй като производството е проведено без негово участие и без да са допуснати свидетели, които щели да дадат показания по съществото на спора, в нарушение на материалния закон, при противоречие в мотивите на решението и на нарушение на правото му на защита. Основният релевиран довод за отмяна в касационната жалба е, че касаторът не бил редовно призоваван за съдебни заседания и че съдът неоснователно не уважил молбата му за отлагане на делото по здравословни причини и за допускане на гласни доказателства, свързани с предмета на делото, с което го лишил от правото му на защита. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на заповедта или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за събиране на доказателства. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Второ Районно управление ОДМВР-Пловдив, чрез юрк.З.Пенкова, в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора в условията на евентуалност. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Седмо отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. АС-Пловдив е бил сезиран с жалба УРИ 435000-17598 от 26.10.2023 г. от Р. Т. С. гр. Пловдив срещу Заповед435з-238 от 21.08.2023 г., издадена от началник на Второ РУ в ОД на МВР-Пловдив, с която е отказано да бъде подновено Разрешение20170390995, валидно до 06.03.2021 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях по заявление УРИ 435000-1832 от 03.02.2021 г. и заявление УРИ 43500-12473 от 21.07.2023 г. От фактическа страна по делото е установено, че на жалбоподателят С. е било издадено Разрешение 20170390995 от 09.10.2017 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, валидно до 06.03.2021г., оръжието представлява пистолет Зиг Зауер Р 229ALSO BT SA/DA . В срока по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ подал заявление УРИ 435000-1832 от 03.02.2021 г. с искане да бъде подновен срокът на разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към заявлението приложил следните документи: удостоверение 0683 от 21.01.2021 г. за техническа годност на огнестрелно оръжие; справка за съдимост от 03.02.2021 г.; удостоверение-справка от Център за психично здраве Пловдив ЕООД от 22.01.2021 г.; медицинско свидетелство за психично здраве; протокол от 21.01.2021 г. за проведени стрелби от лицето; служебна бележка, издадена от Общинско предприятие (ОП) Общинска охрана в община Пловдив. С докладна записка Рег.435р-3023 от 04.02.2021г. е предложено да бъде извършена проверка на заявителя от полицейски служители от Териториална полиция , с оглед преценка, налице ли са условията за подновяване на разрешителното. Резултатите от извършените проверки са обективирани в: писмо 1193 от 15.02.2021г. от Окръжна прокуратура Пловдив, съдържащо информация, че по отношение на С. не са установени данни за образувани досъдебни производства; докладни записки относно проверки за каса за съхранение на оръжието, принадлежност към престъпни групи, употреба на упойващи и психотропни вещества, противообществени прояви и актове по УБДХ и ЗЗДН; относно липса на регистрация като извършител на престъпления и като ЛПИ, както и близки отношения с лица, представляващи оперативен интерес. В докладна записка Рег.435р-4554 от 21.02.2021г. е изложено становище, че няма пречка да бъде продължен срока на разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. С Уведомително писмо Рег.435000-3020 от 23.02.2021г. е уведомен жалбоподателят , че му се осигурява възможност да прегледа документите по преписката, както и че в 7-дневен срок от получаване на уведомлението следва да изложи в писмен вид допълнителни обяснения, възражения и други доказателства, обосноваващи по неоспорим начин необходимостта от съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. В отговор, на 08.03.2021г. С. депозирал три броя мотиви за удължаване срока на разрешителното за съхранение, носене и употреба на оръжие, в които изрично посочил, че същото му е необходимо за самоотбрана. Със Заповед Рег.435з-131 от 30.03.2021 г., издадена от началник на ІІ-ро РУ в ОД на МВР Пловдив, е отказано да бъде подновено Разрешение 20170390995, валидно до 06.03.2021 г., за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, по заявление УРИ 435000-1832 от 03.02.2021 г., като е разпоредено оръжието и боеприпасите към него да се изземат с протокол. Заповедта е обжалвана от С. по административен и по съдебен ред. С Решение 2391 от 15.12.2022 г. по ад.1449/2021 г. жалбата на С. е отхвърлена. С Решение 7202 от 28.06.2023 г. на ВАС, Седмо отделение, е отменено Решение 2391 от 15.12.2022 г.; отменена е Заповед Рег.435з-131 от 30.03.2021 г. и преписката по заявление УРИ 435000-1832 от 03.02.2021 г. е изпратена на началника на ІІ-ро РУ в ОД на МВР - Пловдив за произнасяне. В мотивите на Решение 7202 от 28.06.2023 г. е посочено, че в подаденото от С. заявление са обосновани няколко групи твърдения за наличие на основателна причина за подновяване на издаденото разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Обсъдени са само част от наведените от заявителя твърдения за необходимостта от продължаване срока на издаденото разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На 21.07.2023 г. във ІІ-ро РУ е постъпило искане-молба (заявление) УРИ 435000-12473 от С. да бъде подновен срокът на разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, към което са приложени следните документи: удостоверение-справка от 18.07.2023 г. от Център за психично здраве Пловдив ЕООД; медицинско свидетелство от 18.07.2023 г.; Решение 7202 от 28.06.2023 г. на ВАС, Седмо отделение; мотиви с Вх.435000-1656 от 04.02.2016 г.. В изпълнение на Решение 7202 от 28.06.2023 г. по дело 3473/2023 г. на ВАС е издадена оспорената по делото заповед. Според съображенията, мотивирали отказа за подновяване на издаденото разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, в случая липсват обективни данни, доказващи необходимостта от самоохрана и самоотбрана, като подробно са обсъдени изложените в предходното заявление от 03.02.2021 г. твърдения и допълнително изложените такива в заявлението от 21.07.2023 г. Направен е общ извод, че общественото положение на С. не е по-различно от това на редица граждани, извършващи дейности, сходни с тези, които той извършва. Необходимостта от съхранение, носене и употреба на оръжие е свързана първоначално със служебните му задължения в ОП Общинска охрана , но трудовото му правоотношение е прекратено през месец декември 2020 г. Впоследствие, необходимостта е обоснована с извършвана от заявителя икономическа дейност като собственик и управител на дружества, но при извършената допълнителна проверка е установено, че първото от притежаваните от него дружества не осъществява дейност след 2019 г., а второто е регистрирано през 2023 г., т.е. след подаване на искането през 2021г. Крайният извод на органа е, че лицето не е доказало необходимостта от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. Т. С. от гр. Пловдив срещу Заповед435з-238 от 21.08.2023 г., издадена от началник на Второ РУ в ОД на МВР-Пловдив, с която е отказано да бъде подновено Разрешение20170390995, валидно до 06.03.2021 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях по заявление УРИ 435000-1832 от 03.02.2021 г. и заявление УРИ 43500-12473 от 21.07.2023 г. Отказът е издаден на основание чл.83, ал.5 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ урежда дейностите, които се включват в приложението на огнестрелни оръжия за граждански цели, както следва самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Редът и необходимите документи за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси са установени от законодателя в чл. 76 ЗОБВВПИ. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. В конкретния случай, при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. В административното производство във връзка с подаденото заявление и установеното непосочване на основателна причина за самоотбрана, органът е предоставил възможност на заявителя да ангажира допълнителни доказателства, с които да обоснове необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие. В отговор от С. са представени три броя мотиви от 08.03.2023 г. за удължаване срока на разрешителното за съхранение, носене и употреба на оръжие, в които изрично посочил, че същото му е необходимо за самоотбрана. Доказателства в подкрепа на мотивите за издаване на разрешение не са представени. Видно от приложена преписка, послужила за издаването на Разрешение 20170390995 от 09.10.2017 г., първоначално искането за издаване на разрешение е било обосновано с работата на заявителя в ОП Общинска охрана и ежедневните му контакти с нарушители на обществения ред, дори след работно време. Искането за подновяване срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана е обоснован не само с работата в ОП Общинска охрана , но и с твърдени посегателства върху притежавано от него и членове на неговото семейство имущество и с осъществявана икономическа дейност чрез две регистрирани дружества. В изпълнение на задължителните указания на съда, органът е обсъдил всички изложени в исканията твърдения за основателна необходимост от самоохрана и самоотбрана, включително са извършени допълнителни проверки на твърденията за извършена кражба в магазин, притежаван от майката на С., както и за извършвана икономическа дейност, предполагаща движение на значителни парични средства в брой. Изложените от С. съображения, свързани с предотвратяването на потенциална опасност от посегателства срещу личността и имуществото на лицето, не покриват критериите за наличие на основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Отпаднала е и основателната причина за продължаване срока на разрешението-работата на С. в ОП Общинска охрана -Пловдив, поради прекратяване на трудовото му правоотношение. Досежно втората сочена за основателна причина-извършваната от заявителя икономическа дейност като собственик и управител на дружества, правилно въз основа на извършена проверка е установено, че първото от притежаваните от него дружества не е осъществявало дейност след 2019 г., а второто е регистрирано през 2023 г., след подаване на заявлението. В този смисъл, правилен и обоснован с оглед на доказателствата е изводът на органа, до който е достигнал и първостепенният съд, че касаторът не е доказал необходимостта от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие-за самоотбрана. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства за опровергаване изводите на органа, обективирани в оспорената заповед. Доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство при призоваването и във връзка с молбите за отлагане на делото са неоснователни. Видно от прил. а.д.2623/2023 г. на АС-Пловдив, призоваването на касатора е редовно за всички съдебни заседания и молбите за отлагане на делото са били уважени от първоинстанционния съд. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, не е допуснал твърдените от касатора процесуални нарушения. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143 АПК вр. чл. 24 от Наредбата за защита и правна помощ в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,