Решение № 4694 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2012 г.

Решение № 4694 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 122е от Закона за обществените поръчки. Образувано е по жалба, подадена от кмета на СО - район "Изгрев" срещу решение № 118 от 7.02.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-13/2012 г. Решението е обжалвано само в частта, с която Комисията за защита на конкуренцията е оставила без разглеждане искането на тази страна за присъждане на сторени в производството разноски. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради което жалбоподателят прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред КЗК. Срещу същото решение, в частта с която е отхвърлено оспорването, е подадена жалба от "Бети М" ЕООД. С тази жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Жалбоподателят прави искане за отмяна на решението в тази обжалвана част. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, не взема становище по жалбите. Кмета на СО - район "Изгрев", чрез процесуален представител юрк. Самарас, излага доводи за неоснователност на жалбата, подадена от "Бети М" ЕООД. "Бети М" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Марков, излага доводи за неоснователност на жалбата, подадена от кмета на СО - район "Изгрев". Заинтересованата страна "Макрон" ООД не взема становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Жалбата на кмета на СО - район "Изгрев" е подадена в преклузивния срок по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Жалбата на "Бети М" ЕООД е подадена в преклузивния срок по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение № РД-03-14/20.12.2011 г. на кмета на район "Изгрев", Столична община за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на хранителни продукти и хигиенни материали за общинските детски и учебни заведения на територията на район "Изгрев", открита с решение № РД-03-12/2.11.2011 г. на възложителя. Решението е обжалвано в частта за позиция № 1 и позиция № 2. КЗК е потвърдила като законосъобразно оспореното решение. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на оценките по отделните показатели, са подробно регламентирани в одобрената от възложителят документация за участие. В раздел "Показатели и относителната им тежест" от документацията за участие за обособени позиции № 1 и № 2 е одобрен като втори показател (П2) за определяне на комплексната оценка на офертата "Процент надценка на осреднените цени на едро на хранителните продукти за регион София по системата за агропазарна информация "САПИ" ЕООД". За него е посочено, че кандидатът следва да представи максимална надценка в проценти за всеки един артикул от предложената номенклатура по колона 4 на приложение № 1.2 за обособена позиция № 1 и приложение № 2.2 за обособена позиция № 2 към офертата. В раздел "Методика за определяне на комплексната оценка" от документацията за участие по тези обособени позиции е посочена общата формула, по която се изчислява оценката в точки по всеки показател. КЗК е приела, че всички участници са дали проценти надценка, както е заложено в утвърдената документация, с изключение на жалбоподателя, който и за двете обособени позиции по показател П2 е предложил процент отстъпка от осреднените цени на едро по "САПИ" ЕООД. При тази констатация КЗК е приела, че е следвало да се отстрани офертата на жалбоподателя като неотговаряща на предварително обявените от възложителя условия, но това не е сторено, а офертата е била оценяване, като конкурсната комисия е използвала приравняване на предложенията на всички участници към 100 условни единици, което е дало възможност по този показател да бъде оценен и жалбоподателя, който предлага отрицателна стойност. Жалбоподателят е получил максимално предвидените 20 точки по показател П2 за обособени позиции № 1 и № 2. Останалите участници, които коректно са оферирали процент надценка по показател П2, са получили по-малко точки от него. По тези доводи КЗК е преценила, че предложението на жалбоподателя, макар и да не е отговаряло на изискванията на възложителя, е било обективно оценено по одобрената формула. Получената крайна оценка на офертите, съответства на одобрената от възложителя методика. С обжалваното решение КЗК е оставила без разглеждане искането на ответника кмета на СО - район "Изгрев" за присъждане на разноски, сторени в производството. По това искане отбелязано, че в Закона за обществените поръчки не е предвидено такова правомощие за Комисията за защита на конкуренцията. По жалбата на кмета на СО - район "Изгрев". Решението в частта, с която е оставено без разглеждане искането за присъждане на разноски е правилно. С разпоредбата на чл. 143 от АПК са определени правилата за дължимост на разноски, направени в производство пред съд, като във всички предвидени хипотези, тежестта за понасяне на сторени по делото разноски е обусловена от резултата при оспорването на административния акт. Правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 - ал. 4 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. Страната има право на присъждане на разноски, но само за тези, направени в производството пред съд. Систематическото място на този текст е в Дял трети - "Производства пред съд", Глава девета - "Общи правила", т. е. изричната процесуална правна норма, която регламентира отговорността за разноски, е приложима само за производството, което се е развило пред съда. До приключване на производството пред Комисията за защита на конкуренцията липсва изрична разпоредба в специалния Закон за обществените поръчки, аналогична на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от ЗЗК, която да дава възможност на Комисията за защита на конкуренцията да се произнася по въпроса за възлагане на направени разноски в това производство. Такъв текст е предвиден едва с изменението на Закона, обнародвано в Държавен вестник, бр. 93/2011 г., в сила от 26.02.2012 г. Производството пред КЗК е приключило преди влизане в сила на този текст, поради което решението в тази обжалвана част е правилно. По жалбата на "Бети М" ЕООД. Решението в частта, с която е отхвърлено оспорването е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Настоящият състав напълно споделя правните изводи на Комисията за защита на конкуренцията във връзка с доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения при оценяване на представената от него оферта. Съобразно обявлението за обществената поръчка критерия за оценка е "икономически най-изгодна оферта", при определени показатели за оценяване. Възложителя е определил показател за оценка П2 - процент надценка на осреднените цени на едро на хранителните продукти за регион София по системата за агропазарна информация ("САПИ") ООД с относителна тежест 20 %. Във връзка с този показател възложителят е предвидил, че участника следва да представи максимална надценка в проценти за всеки един артикул от предложената номенклатура по двете обособени позиции. Предвидено е, че максималното отклонение от осреднените цени не може да бъде по-голямо от 25 %. Индивидуалната оценка за този показател се определя при заместване на стойности в предвидена математическа формула. Не се оспорва, че жалбоподателят е представил оферта, която предвижда не надценка, а отстъпка от осреднените цени. При това положение обосновано е прието, че предложението му не е отговаряло на изискванията на възложителя и е следвало да бъде отстранено. Не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че възложителят е предвидил ограничени само по отношение на максималната надценка, която може да бъде предлагана, но не и долна граница, поради което офертата, съдържаща отстъпка, а не надценка също отговаря на изискванията на възложителя. За да бъде оценен този показател всеки от участниците следва да представи оферта, съдържащата положителна стойност, тъй като само по този начин предложенията са съпоставими, а от там и годни за оценяване по приетата формула. Така както е представена офертата, следва да се съпостави с другите предложения със знак минус, тъй като предлага отстъпка, а не надценка. При това положение след заместването на стойностите в утвърдената формула се получава отрицателен числов резултат, което е недопустимо при оценяване на предложенията. Въпреки, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите е установила това несъответствие на предложението на жалбоподателя с изискванията на възложителя, то е допуснато за оценка. Оценката е извършена с приемане на условна единица, която преодолява въвеждането на отрицателна стойност във формулата за оценка. Привеждайки всички оферти в съпоставим стойностен вид, конкурсната комисия е оценила обективно предложенията по този показател и при тази оценка предложението на жалбоподателя е получило максималния брой точки. Развитите в жалбата доводи относно начина на оценяване на офертите по този показател не почиват на обективните критерии, предвидени в конкурсната документация. Предвиждането показателите за оценка да се изчисляват по математическа формула, в която се заместват величините на най-доброто и конкретното предложение, в най-пълна степен отговаря на изискването за обективна оценка на офертите. В случая избрания критерий е "икономически най-изгодна оферта", поради което крайната оценка се формира след сборуване на оценките по отделните показатели. Относителната тежест на показателя П2 е 20%, поради което определения краен резултат не може да бъде повлиян значително от оферираните от жалбоподателя изгодни условия. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с двете жалби и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото във връзка с двете подадени жалби, по компенсация, страните не си дължат разноски. Воден от горното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд - четвърто отделение,