Решение № 134 от 1.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 541/2021 г.

Решение № 134 от 1.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 541/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 247 и по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 5356 от 20.06.2022 г. от П. Й. Н., чрез адв. Д. С., за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 14 от 17.05.2022 г. в частта за разноските, с искане да бъдат присъдени извършените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната и касационната инстанции съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК. Е. Д. С., получила препис от молбата на 12.07.2022 г., не е изразила становище по нея в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 2 ГПК. А. Д. К. е подал писмен отговор, че не следва да заплаща разноски по делото, предвид това, че е извършил отказ от наследство. С отговора е представено съдебно удостоверение, издадено от Асеновградски районен съд, съгласно което отказът на А. Д. К. от наследството на починалата на 12.10.2021 г. ищца Н. Боева К. е вписан на 28.10.2021 г. С решението, постановено по настоящото дело, е отменено въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение - девети състав, № 260257 от 20.10.2020 г. по в. гр. д. № 1731/2020 г., в частта, с която е уважен предявеният от Н. Б. К., починала в хода на касационното производство и заместена в процеса от наследниците си по закон А. Д. К. и Е. Д. С., ревандикационен иск за 1/2 ид. ч. УПИ....., кв..... по ПУП на [населено място] и всички подобрения в имота, и вместо това искът е отхвърлен. С решението са присъдени разноски в размер на 605 лв. за производството пред трите инстанции. На първо място, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, служебно констатира, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка. На ред 7 от първия абзац и на ред 8 от втория абзац погрешно е посочено, че имотът, предмет на иска, е "УПИ.... кв..... по ПУП на [населено място]" вместо "УПИ....., кв..... по ПУП на [населено място]". Ето защо са налице предпоставките на чл. 247, ал. 1 ГПК за поправяне на грешката в закрито заседание съгласно чл. 247, ал. 3 ГПК. По искането по чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Молбата на П. Й. Н. за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна. При изчислението на дължимите разноски за производството пред трите инстанции, ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направените искания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната и касационната инстанции, включени в представените от П. Й. Н. списъци по чл. 80 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 6/2012 г., ОСГК и ТК, разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат в полза на правоимащата страна, когато същата установи, че е заплатила възнаграждението, като в договора за правна помощ следва да бъде вписан начинът на плащане. В случая основателна се явява претенцията на молителя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. В представените договори за правна защита и съдействие от 18.05.2020 г. и 24.09.2020 г. е посочено, че уговореното възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция в общ размер на 600 лв. е заплатено в брой на две части, поради което договорите имат характера на разписки. Неоснователно е искането по отношение на представения пред касационната инстанция договор за правна помощ от 26.11.2020 г., тъй като в него не е посочен начин на плащане. Неоснователно е и направеното от А. Д. К. възражение за недължимост на съдебно-деловодни разноски, предвид факта, че с молба от 02.12.2021 г. той е взел становище по делото, без да уведоми за извършения от него отказ от наследство. При това положение, доколкото съдът не е длъжен да следи служебно дали някой от наследниците по закон на починала страна е направил отказ от наследство, А. Д. К. е бил надлежно конституиран като страна по делото, приключило с решението, чието изменение се иска в настоящото производство. По изложените съображения молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се уважи частично като на касатора се присъдят разноски за въззивното производство в размер на още 600 лв. или общата сума на дължимите разноски за всички инстанции се измени от 605 на 1205 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение